Алиансът на туристическата индустрия предлага 22 мерки за подкрепа на сектора заради коронакризата

Туристическият бранш иска спешно въвеждане от страна на държавата на мерки в защита на своя сектор вследствие на пандемията, въведените заради нея ограничения и последствията за бизнеса, до които те водят. Това става ясно от писмо Алианса на туристическата индустрия в България (АТИБ), обединяващ 15 браншови и съсловни организации, изпратено до служебния министър на туризма Стела Балтова. В него се настоява за координирани действия на кабинета, с които да се подпомогне оцеляването на туристическия бизнес в ситуация, определена от АТИБ като безпрецедентно тежката.

Според бранша е необходима обща стратегия и координиран план за действие на целия кабинет и на всички ресорни министерства, от чиято работа зависи туристическия сектор. От организацията настояват кабинетът да изготви и да предостави на представителите на бранша информация за бъдещите мерки, които ще бъдат взети в случай, че страната ни е в „зелена“, „оранжева“ или „червена“ зона, както и при пълен локдаун. Трябва бизнесът да е напълно наясно как смяната на цветовете според броя на заболелите и на ваксинираните в страната ще се отрази на частния бизнес и заетите в него работници. Кога и при какви условия ще бъдат ограничавани, затваряни и съответно отваряни бизнеси, какви ще са обезщетенията според това дали компаниите са частично или изцяло затворени, какви ще са компенсациите за персонала и мерките за запазване на работните места. „Имаме нужда да се дадат ясни указания какво се случва и какъв ще бъде режимът на работа на отделните сегменти на туризма – хотели, ресторанти, туроператори, екскурзоводи, случаен превоз, конгресен и събитиен туризъм, детски туризъм, планински туризъм, спа туризъм и др.“, се казва в писмото.

Заради своята специфика работата на туристическия бизнес зависи от дейността на поне 7 министерства (Министерство на туризма, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на икономиката, Министерство на финансите, Министерство на здравеопазването, Министерство на външните работи, Министерство на енергетиката), а всяко от взетите решения рефлектира мигновено върху бизнеса, затова ведомствата нямат право на грешка, отчитайки че туризмът е структуроопределящ за българската икономика сектор. Затова най-важна е и ролята на Министерство на туризма като основен координатор на общите действия на кабинета. От АТИБ предлагат на вниманието Ви най-важните мерки и действия, които трябва да предприеме всяко от посочените 7 министерства, за да се гарантира работата и оцеляването на туристическия сектор, който допринася за между 11 и 15 на сто от БВП и в който пряко и косвено са заети над 10 на сто от работещите българи. Те ще бъдат представени и на сайта на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) в поредица от материали.

От АТИБ настояват за следните конкретни действия от страна на Министерство на туризма, което е принципал на сектора и трябва да бъде координатор в работата и на останалите ведомства, за да подпомогне максимално индустрията.

1. Да бъде координатор между бизнеса и всички останали ведомства, от чиито действия зависи браншът и да следи добрата бизнес атмосфера, а при нужда да сътрудничи за връзка.

2. Да се направи регистър за Туроператорите, който да е подобен на ЕСТИ, чрез който ще може да има:

–  актуална информация за всички активни и с редовни документи ТО и ТА.

–  бърза комуникация на МТ с всички фирми, което ще доведе до много добра информационна среда.

– да се подават в този регистър пристигащи и заминаващи групи. Това ще доведе до информация във всеки момент  колко и в кои дестинации има български граждани, както и колко и какви чужди граждани са посетили България, както и в какви райони. Тази информация може да даде ясна картина на развитите туристически райони и тези за които трябва да се положат допълнителни усилия, за да се развият.

– освен това в ситуация на криза или Ковид среда може много лесно и предвидимо да се види и съобрази какви мерки да се наложат и какво икономическо изражение ще имат.

3. Трябва да се намалят концесионните такси на плажовете и през следващите години вследствие на което да се намалят сериозно цените на услугите на плажа – чадъри и шезлонги. Необходимо е  да се прекрати порочната практика концесионерите да изнудват хотелиерите с цените на парчетата от ивиците, които им преотдават под наем. Цените на чадърите за хотелиерите трябва да са ясни от предходната година, защото именно тогава те се договарят с туроператорите. Много еважно МС, когато намалява цените на концесионните възнаграждения, да постави изискването да не се преотдава плажа на цени, по-високи от 25-30 процента от цената, на която държавата я предоставя за съответната година, изчислена за съответния плажен участък, за да не се стига до завишени цени на плажните услуги и за крайните потребители.

4. По същия начин трябва да се мисли и за ски пистите. Да се предприемат действия намаленията да стигат до крайния клиент чрез отстъпки за хотелиерите за цените на ски картите. За да могат те да ги включат в офертите си, което е практика в повечето ни конкурентни ски дестинации. А не всички инвеститори в зимните курорти да са зависими от концесионерите на пистите, които определят цените в последния момент преди започване на сезона според собствените си интереси.

5. Разходването на бюджета за национална реклама да се обсъжда с туристическия бранш, като се отдели специален бюджет за дигитална реклама на туризма.

6. Да се изготви ясна концепция по отношение на ваксинацията и да се помислят маркетингови  решения, които да дадат предимство на хората, които са ваксинирани.

– реклама и ясни послания, чрез медийни изяви за насърчаване на ваксинацията.

– срещи с бранша чрез асоциациите и  разяснителни беседи насочени към показване на ползите от ваксината и как това ще повлияе лично на всеки служител от бранша.

– видеоклипове за дестинация България с материал от хотели, музеи, атракции за мерките и колко сме сейф дестинация. Имаме и печат за такава – да е насочен и към двата пазара- българи и чужденци.

– хотелиерите и туроператорите могат да направят малка стъпка в пакетите за ваксинираните  с разяснение, че ваксинирания спестява допълнителните разходи от мерките за Ковид. Това ще бъде само маркетинг, защото фактически мерките продължават, но ще е стимул за част от хората. Бюджетът може да поеме тези намаления или в най-лошия случай, курортната такса, която следва да се плаща.

Всички институции трябва да са изработили и да са се обединили около една ваксинационна стратегия, която да бъде като общо послание при всяка изява и да се прокламира в съответния ресор. Бизнеса, чрез асоциациите също може да бъде привлечен да вземе участие в тази стратегия, но водещите са институциите. Посланията по медиите трябва да бъдат научни и еднозначни, а не разнопосочни. Да се правят от медиите дискусии и разяснителни кампании свързани с ваксината, които да са по поръчка и с участие на институциите.

7. За да се стимулира вътрешният пазар е необходимо подобно на програмата за учениците да се отделят и средства за програма за възрастните хора. Да се въведат и ваучери за медици, полицаи, учители и т.н., които са на първа линия.

8. Подобно на ваучерите за храна, да се въведат и ваучери за почивка, като се промени съответната наредба.

9. От най-високо държавно ниво като президент и министър-председател да се излъчват послания за сигурността ни като дестинация – при медийни изяви, двустранни срещи, участие в международни форуми, разговори с колегите им от страните, които са наши основни пазари.

10. Държавата да поеме разходите за PCR и антигенни тестове, когато се налага да се правят такива вследствие на епидимологичната обстановка.

11. Да се определят ковид хотели и да се поемат разходите за лечение в случай на заболяване.

12. Децата до 12 г. да влизат в страната без необходимост от тестове или ваксинационен сертификат.

13. Да се публикуват често задавани въпроси и отговори към тях по официалните сайтове на ведомствата – Министерство на туризма, на здравеопазването, на външните работи, както и да се въведе гореща онлайн линия „въпрос-отговор” от типа на чат бот, за да бъдат информирани туристите за ситуацията у нас.

13.1. Необходимо е да се синхронизира информацията, която се подава чрез различните официални канали като сайтовете на Министерство на здравеопазването, Министерство на туризма и Министерство на външните работи.

14. Да се предприемат действия за стимулиране на записванията. Задължително трябва да се облекчи бюрокрацията по получаване на 35-те евро за всеки доведен със самолет организиран турист. Същата сума трябва да се дава и за туроператори, които водят туристи и по суша.

14.1. Да се предвидят допълнителни 5 евро на доведен турист от туроператори за маркетинг и реклама, които да се плащат в края на сезона.

15. Необходимо е уговаряне на зелени транзитни коридори за туристи. Да се използват за преминаване на туристите всички ГКПП на страната ни, а не само определени.

16. Да се отворят туристически представителства в традиционните за нас пазари – Англия, Германия, Централна Европа, скандинавските страни.

16.1. Необходимо е да се изпрати още 1 туристически представител в Русия.

17. Да се приеме нормативен акт, на базата на който да се разреши общините да освобождават бизнеса 1 година след излизане от пандемията от заплащане на такси, наеми и цени на услуги, вкл. такса битови отпадъци, тротоарно право и др.

18. Следва да се дадат по-сериозни права на Консултативния съвет по въпросите на туризма по формирането и реализацията на туристическата политика на Общината, а не като сега – нещата да са формални.

19. Заплащането на таксите за минерална вода от хотелите и СПА-центровете за 2020 и 2021 г. да се извършва на база реално използваните количества вода.

20. Да се инициира промяна на Закона за туризма, вследствие на която категоризацията да се допуска да се извършва и/или от бранша, а не само от държавата / МТ и общини / , по утвърдените стандарти в Евросъюза, ползвайки опита на ХОТРЕК – най-голямата Европейска асоциация на хотели, ресторанти, барове и кафенета.

21. Да се направи обща среща с Министерство на транспорта и да се изясни ситуацията по отношение на извършваните случайни превози на територията на страната. В момента Ковид ситуацията е довела до занижен контрол на случайния превоз, а чрез него се извършват организирани пътувания, които са в сивия сектор. Както вече сме ви сезирали няколко пъти, могат да се правят проверки от ИААА служба ДАИ и гранична полиция на КПП, проверки на Туроператорски и транспортен лиценз както и договор с фактура за извършване на превоза. Това простичко решение би довело до рязко намаляване на сивата икономика в организирания туризъм.

22. Да се направи работна група между финансисти, юристи, министерство на Туризма и представители на заинтересованите асоциации за разработване на Гаранционен фонд за Туроператорите. В момента се заплаща безсмислена и неработеща застраховка Отговорност на Туроператора, която можем да определим като законен рекет.

С координирани действия за спасяване на туристическия сектор, правителството ще покаже ангажираност към проблемите на индустрията и оценяване на факта, че туризмът допринася за 11-15 на сто от БВП, а над 10 на сто от работещите българи са пряко или косвено заети в сектора, категорични са от АТИБ.