Комитова: Предишното ръководство на държавата и АПИ договорило пътни ремонти за 4 пъти повече пари от бюджета

Предишното правителство и предишното ръководство на АПИ е сключило договори за поддръжка и ремонти на пътища за сума, надвишаваща 4 пъти заложения за тази цел бюджет на Пътната агенция. За това алармира служебният министър на регионалното развитие и благоустройство Виолета Комитова по повод липсата на средства, с които да бъде платено на фирмите за извършените от тях ремонти по пътната ни мрежа.

По-конкретно тя отбеляза, че за 2021 г. АПИ разполага с 382 млн. лв. за текущи ремонти и поддръжка, които са определени при гласуването на държавния бюджет за настоящата година. А след като тази сума е гласувана от парламента в края на м.г., предишното ръководство на АПИ е възложило по договори, със задания и с други документи за ремонти и поддръжка в размер на 1.5 млрд. лв. „Това, съотнесено към бюджет от 382 млн. лв., е нещо 4 пъти по-голямо от сумата, предвидена по Закона за държавния бюджет“, отбеляза Комитова.

Тя обясни още, че АПИ има отделен бюджет за текущи ремонти и поддръжка на пътищата и отделен за изграждането на магистрала „Хемус“. Парите за второто се отпускат целево и е записано, че те са само за това перо, съответно не могат да бъдат използвани за друго, т.е. не може да се вземе от тях, за да се разплати АПИ с фирмите, извършили възложените им ремонти.

Комитова отбеляза още, че при встъпването си в длъжност служебният кабинет е заварил всички тези договори и др. документи, възложени от предишното ръководство на АПИ. Също така служебното правителство е заварило и вече разплатени 382 млн. лв., въпреки че са били за цялата година, но в края на април вече са били разплатени. Според думите й при положение, че са били заложени дейности за 1.5 млрд. лв., е напълно възможно за една трета от годината цялата сума, с която АПИ е разполагала реално, да бъде разплатена за извършените през първите 4 месеца на годината дейности.

Комитова обясни, че тя и екипът й в МРРБ са се срещали с фирмите, на които са били възложени ремонтите и на тях е било обяснено, че в момента няма откъде да бъдат намерени тези 1.5 млрд. лв., за да се разплатят за всички възложени им ремонти. „Питали сме ги и защо са работили, след като техните договори не са били обезпечени финансово. Те са отговорили, че работили предимно срещу аванси“, обясни Комитова. От фирмите са обяснили още, че от няколко години насам работят по този начин, като в края на съответната година са получавали всички пари, които са изработили, след министерски постановления, когато е имало излишъци в бюджета.

Вследствие на това от МРРБ са изготвили справка за няколко години назад. Тя показва, че през 2018 г. АПИ е разполагала с бюджет 328 млн. лв. за текущи ремонти и поддръжка. В същото време възлага такива дейности за 2 млрд. лв., които са изплатени в края на годината с министерски постановления. Като и тук обяснението е било, че разликата в сумите се компенсирала чрез излишъците в държавния бюджет.

За следващата 2019 г. за АПИ за пътни ремонти и поддръжка са заложени 420 млн. лв., въпреки че за предходната година тези дейности са коствали 2 млрд. лв. По същата схема в края на 2019 г. изплаща още 1.5 млрд. лв. с министерски постановления. Нещата се повтарят и през 2020 г., за която са заложени 339 млн. лв. бюджет за ремонти и поддръжка на пътища, а в края на годината се изплащат 1.7 млрд. лв. И по този начин се стига до ситуацията през настоящата година, стана ясно от думите на Комитова. Тя уточни, че не знае дали в края на т.г. в държавния бюджет ще има излишъци, чрез които отново да бъде покрита разликата и да бъдат изплатени дължимите суми за осъществените от фирмите ремонти по пътищата. Министърът изрази и недоумение как някой може да знае, че в края на годината ще има достатъчно излишъци за покриване на разликата.

Говорителят на служебния кабинет Антон Кутев нарече създалата се ситуация „форма на измама“. Той отбеляза, че би могъл да приеме, когато предишното правителство е започвало някоя година и е знаело, че ще я завърши, да разчита на това, че ще има излишъци в бюджета, чрез които да бъдат разплатени договорените суми. Но това няма как да е валидно за година като 2021 г., когато се е знаело, че ще има избори и че по всяка вероятност тя няма да бъде завършена от същото правителство.

Като лоша бюджетна практика той определи договарянето на ремонти с фирми за суми, които не са заложени предварително в бюджета. И допълни, че не е сигурен дали това не представлява нарушение на Закона за държавния бюджет. По думите му и сключването на договори за 1.2 млрд. лв., които не са обезпечени финансово, би трябвало да е въпрос, с който трябва да се заеме прокуратурата. Кутев отбеляза, че доколкото му е известно, в Софийска градска прокуратура вече има такива преписки и изрази надежда те да бъдат приключени възможно най-бързо.

Говорителят на служебния кабинет допълни, че сегашното правителство вероятно ще остане още 1-2 седмици, след това ще има ново, а е напълно възможно в края на годината, когато трябва уж да ги има въпросните излишъци, страната да бъде управлявана от още по-ново, четвърто за 2021 г. правителство.   

Виолета Комитова уточни, че е предложила в актуализацията на бюджета да бъдат заложени тези 1.5 млрд. лв., за да може да се плати на фирмите за извършените дейности. Но засега не е ясно дали това ще се случи.

“Стараем се да вземем решение как да обезпечим зимното поддържане и подготовката за него. Има различни варианти, които обсъждаме с министъра, имаме идеи как да го организираме”, информира и. д. председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ Ивайло Денчев.

Той отбеляза, че има възможност сумата от 1,5 млрд. лв. да се намали с около 300-400 млн. лв., ако се замразят обекти на определен подходящ етап и се довършат следващата година, когато има бюджет за това. “Каквото е изработено до сега, не можем да върнем, но можем да намалим разходите за други. Всеки обект е на различен етап, някои не могат да се спрат и трябва да се довършат до край, други – да се довършат до някъде”, допълни той.

“Разкопаваме 1000 пътища в България и нямаме нито един завършен. Бих предпочела да разкопаем по-малко и да ги завършим”, коментира от своя страна Комитова.

“Парите не са основният проблем, защото правната рамка е нарушена. Преди месец имахме среща с кметове и фирми и се оказа, че половината от кметовете за първи път влизат в МРРБ. Фирмите са съгласни с нас, защото говорим за правила и връщане на правилата в строителството”, каза зам.-министър Захари Христов.

Той поясни, че при някои от сключените договори наддоговарянето е от над 50%, което е нарушение на Закона за обществените поръчки. “15 години така се е процедирало, но ние искаме да спрем тази практика. Затова е този отпор срещу нас”, каза още Христов.