Експерт за поведението на държавните енергийни дружества: Има ли пилот в самолета?

В сряда става ясно, че в резултат на високите цени на сегмент „Ден напред“ на БНЕБ (293,02 и 330,73 лв./МВтч с ден на доставка съответно 3 и 4 август) Министерството на енергетиката провежда разговори с „ТЕЦ Марица изток 2“ в резултат на които е пуснат трети блок на централата – 210 МВт – в пълна мощност. Това коментира във фейсбук профила си икономистът Калоян Стайков.

На първи поглед съобщението изглежда тривиално, но повдига няколко въпроса:

1) Има ли пилот в самолета? Ръководството на дружеството би трябвало да се стреми да оптимизира финансовите му показатели, т.е. да генерира печалба, и би трябвало да е ясно при какви борсови цени и разходи това може да се случи. Ако трябва МЕ да се намесва при такива ситуации, означава, че по една или друга причина назначеното ръководство е неспособно да вземе това решение, което обезсмисля и съществуването му. От МЕ все пак обясняват, че „[н]езависимо от факта, че това са задачи на оперативното управление на дружеството, което е ангажимент както на неговото ръководство, така и на ръководството на Българския енергиен холдинг, Министерството на енергетиката следи отблизо ситуацията и предприема активни мерки за включването на ТЕЦ "Марица изток 2" на свободния пазар в настоящата пазарна ситуация“, но фактът остава, че решение не е взето нито от БЕХ, нито от МИ 2, преди намесата на министерството.

2) Миналата седмица също има дни с високи цени, когато варират между 230 и 253 лв./МВтч, но липсва реакция както от министерството, така и от централата. Всъщност дълго време се задава въпросът защо тя не работи при борсови цени, които могат да покрият разходите и да генерират печалба. Ако централата може да не работи, когато поиска, и да се включва, когато се обадят от министерството, с какво това е по-различно от ситуацията до 2019 г., когато се говореше, че сделките се сключват по телефона? Решението на правителството тогава беше да задължи всички производители да продават ел.енергията на борсата, което де факто е признание, че принципалът на държавните компании не може да ги накара да се държат пазарно и да генерират адекватни печалби. Може би просто не са водили разговори; както се казва - добрата дума, железни врата отваря.

3) За пореден път става ясно, че е необходимо трайно решение за проблемите с настоящото финансово състояние на централата, както и за бъдещето на производството на ел.енергия от въглища. Ако тези решения ще се вземат от днес за утре в министерството, да направят нова дирекция или агенция МИ 2, поне да спестим някой лев от ръководните длъжности. Разбира се, това не е добре нито за централата, която в момента работи без перспектива, нито за мините, нито за компаниите, свързани с тяхната дейност, нито за икономиката като цяло. Последната пък е силно енергоемка (което я прави много чувствителна към ценови шокове) не защото е неефикасна, а защото металургията, химическата промишленост, производството на хартия и целулоза, стъкло, пластмаси и др. просто изиска много ток. При услугите и малките производства ситуацията е различна, но едва ли и те са щастливи, че година, след като бяха прехвърлени на свободния пазар, се оказва, че цените на са точно пазарни. Какво би се случило, ако довчера домакинствата са били на регулиран пазар и са плащали между 144 и 148 лв./МВтч, а като излязат на свободния пазар трябва да плащат двойно по-високи цени?

4) Да, разходите за квоти за емисии на МИ 2 растат (макар че това не е от днес или от вчера), но не съвпада ли това поведение точно с периода след изтичането на задълженията на БЕХ да предоставя минимални количества на пазарен сегмент „Ден напред“?