Черноморски организации настояват синята икономика да бъде включена в Плана за възстановяване
За включване на синята икономика в Националния план за възстановяване и устойчивост на България настояват в писмо до президента Румен Радев Българска морска камара и Морски клъстър България. Двете организации подчертават, че през последните седмици е станало ясно, че в Плана за възстановяване и устойчивост няма нито дума за морската ни икономика, съобщава maritime.bg.
„Синята икономика е силно застъпена в почти всички документи на Европейския съюз, много от асоциациите информираха съответните министерства за този пропуск, но за съжаление нито една не получи обратен отговор“, коментират от БМК и МКБ.
Пълното съдържание на писмото до президента Румен Радев, изпратено от двете организации можете да видите тук:
Уважаеми г-н Президент,
Уважаеми г-да Министри,Проследявайки последно публикувания за обществено обсъждане вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост преди внасянето му в Европейската администрация, включително и 6-те нови приоритета, предложени от Президента на Република България – Г-н Румен Радев, констатираме липсата в Плана на един основен за страната ни приоритет, а именно: морската индустрия или съгласно международно установения термин – „синя икономика“.
През последните години терминът „синя икономика“ получи широко разпространение в целия свят. Той е синоним на устойчивото използване на морските ресурси за икономически растеж, създаването на устойчиви бизнес модели, стимулиращи подобряване на поминъка и създаване на работни места, като същевременно се запазва здравето на океанската екосистема или най-общо – всяка екологосъобразна устойчива икономическа дейност в морския сектор. Синята икономика има няколко полета на действие, сред които сини биотехнологии, аквакултури, използване на морската и океанската енергия, корабостроене/кораборемонт, морски и речен транспорт, пристанища, крайбрежен туризъм, добив на полезни изкопаеми от морското дъно и др.
Мотиви, обосноваващи необходимостта от включване на синята икономика като съществена част от Националния план за възстановяване и устойчивост са изложени накратко по-долу:
При площ на световния океан над 70%, 50% от населението на Европа живеещо по крайбрежието и около басейните на 15 от най-големите реки, секторът на синята икономика ще бъде ключов през следващите десетилетия, както в Европа, така и глобално. Океаните, моретата, езерата и реките са важни за формирането на климата и околната среда, и значението им като източник на материали, храна и енергия, както и като основни трасета за евтин транспорт на товари и хора, а също място за живеене или почивка, непрекъснато нараства. Европейската синя икономика осигурява над 4% от работните места и генерира над 3,4% от Европейския БВП. Водният транспорт осъществява около 90% от международната търговия. Устойчивото използване и развитие на водните площи, пътища и технологии е фундаментално за бъдещето на Европа [7].
По данни на Световната банка от 2018 г.[1], приносът на Българската морска икономика в националната икономика, включително заетостта, е значителен спрямо стандартите на ЕС. Няколко морски сектора, включително крайбрежен и морски туризъм, риболов и аквакултури, корабоплаване, пристанища, корабостроене и ремонт и експлоатация на нефт и газ, са генерирали приблизително 995 милиона евро брутна добавена стойност (БДС) през 2018 г., което е приблизително 2 процента от националната БДС на всички икономически сектори и представлява 3,4 процента от всички работни места, поставяйки България над средните стойности за Европейския съюз (ЕС). Като се има предвид относително по-малкото крайбрежно и морско пространство на България, тези резултати илюстрират стратегическото значение на морската ни икономика. Само крайбрежният туризъм генерира 2,6% от всички работни места в синята икономика и е допринесъл 69% за БДС на синята икономика през 2018 г. 8% се добавят от дейността на търговските пристанища, 9% от корабостроенето и кораборемонта. Например, риболовният сектор на страната, който включва улов и преработка на риба и отглеждане на аквакултури, е допринесъл 85 милиона евро за икономиката, или 1,7 процента от националната БДС през 2018 г .; в него работят и 9 250 души, генерирайки 9 процента от работните места в синята икономика. С оглед увеличаването на потреблението на морски храни в световен мащаб, този сектор предлага голям икономически потенциал.
Голям брой Европейски инициативи са насочени към приоритетно развитие на синята икономика, измежду които подписаната от България през 2019 г. Обща морска програма за Черно море (Common Maritime Agenda for the Black Sea) [9], Стратегическата програма за научни изследвания и иновации (SRIA) [3], технологичната платформа WATERBORNE [3] ÷ [6], новата програма „Хоризонт Европа“, взети са решения и направени препоръки от Европейската комисия за развитие на устойчива синя икономика в ЕС [2], [8]. Очертани са общи направления за развитие на синята икономика, обхващащи стремеж към въглеродна неутралност чрез развитие на морската енергия и чрез технологично усъвършенстване и екологизиране на морския и речен транспорт и пристанищата, високи нива на автономност и електронизация на морските транспортни средства, намаляване въздействието на човешките дейности върху морето и опазването и защитата на биологичното разнообразие като предпоставка за икономически дейности като рибарство, биотехнологии и туризъм, по-доброто познаване на океаните и техните екосистеми и свободен достъп до данни, висока иновативност на мореплавателските и морските изследвания, създаване на възможности за кариерно развитие в синия сектор, както и създаване на условия за устойчиво управление, базирано на дигитализация и автоматизация на процесите.
Голяма част от Българската крайбрежна икономика продължава да разчита на традиционни сектори като плажен туризъм, риболов, корабостроене и кораборемонт, пристанищни дейности, морски и речен транспорт, добив на полезни изкопаеми и др., но няма последователност в секторните политики и развитието на пазара на регионално и национално ниво, за разлика например от Румъния, която при подобни природни дадености и ниво на икономическо развитие, развива приоритетно своята синя икономика [9], следвайки препоръките на ЕС.
Забелязва се недостатъчно добра връзка между морското образование, научните изследвания и бизнеса, застаряване на работната сила и „изтичане“ на квалифицирани кадри, ограничено и неефективно финансиране на научно-изследователската дейност (липса на институция, която да финансира специализирани изследвания, свързани с морската индустрия), недостатъчна съвременна научна инфраструктура.
За осигуряването на устойчива и ефективна синя икономика в България предлагаме в Националния план за възстановяване и устойчивост да бъде включено създаването на Координационен център за устойчива синя икономика с основни дейности, съсредоточени в осигуряване на устойчиво развитие на морските науки, технологии и бизнес и в изпълнение на препоръките на Европейските институции и Световната банка в тази област, като например:
Координиране на дейностите в областта на синята икономика, сега разпръснати за изпълнение по различните административни звена в Министерство на транспорта, Министерство на икономиката, Министерство на регионалното развитие, Министерство на земеделието, храните и горите, Министерство на образованието и науката, Министерство на туризма, министерство на енергетиката, Министерство на околната среда и водите. В този смисъл са и препоръките на Световната банка [1];
Разработване, съгласуване и приемане на Национална стратегия за устойчива синя икономика;
Допълване на основните стълбове на Националната Стратегическа рамка с инвестиции, осигуряващи трансформацията на синята икономика в България за реализиране на целите на Европейския зелен пакт;
Създаване на възможности за откриване на старт-ъпи и други устойчиви екосистеми в областта на морската индустрия;
Преформатиране и рестарт на Националната пътна карта за разпределена научна инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания и технологии (Пътната карта е одобрена от МС и стартирана през 2018 г, но е недофинансирана, а финансовите оценки са на база цени от 2010 г., когато е изготвяно предложението и вече са невалидни). Предлага се дейностите, с актуализирана мотивация и цели и нови финансови параметри, да се прехвърлят под контрола на новия Координационен център. Така биха могли да се обхванат голям брой авангардни морски научни и технологични изследвания.
Съществуват възможности за стартиране на пилотни проекти, като:
Изграждане на голяма аеродинамична лаборатория на територията на Варна, проектът за която вече е разработен и която може да изпълнява редица изследвания в областта на възобновяемите енергийни източници, индустриалната хидро- и аеродинамика, пътните инженерни съоръжения, строителното инженерство, корабостроенето, автомобилостроенето, спорта и др., с перспектива за обслужване на съседните държави от региона и Европа. Създаване на плавателни средства за речно и крайбрежно плаване, обхващащо проектиране, строеж и експлоатация на малкотонажни пътнически и специализирани кораби за целите на морския туризъм, бреговата охрана, мониторинг на морската среда, както и за товарни превози в малки обеми, с използване на модерни технологии, като хибридно- и електрозадвижване, висока степен на автоматизация, електронизация и дистанционно управление. Това е дейност от интерес за туристическия бизнес, морската екология, корабостроенето и водния транспорт, а така също и за националната сигурност, с възможност за конкурентоспособно излизане на международния пазар, поради пазарното търсене, наличния практически опит и по-малките начални инвестиции.
Впоследствие, чрез Координационния център могат да се реализират редица други високотехнологични проекти, свързани с използване на възобновяемите морски енергийни източници, декарбонизация на водния транспорт, „зелена“ пристанищна инфраструктура, съоръжения за отглеждане на аквакултури, плаващи индустриални обекти, плаващи селища, съоръжения за добив на полезни изкопаеми от дъното на морето, автономни кораби и др.
Насърчаването на устойчива синя икономика в Европейския съюз означава, че България трябва да поеме своята отговорност като пълноправен член на ЕС за изпълнение на директивите му. Затова синята икономика трябва да заеме съществен дял в националната икономика, като се ползва експертизата на професионалистите от организациите на морската общност.
Във връзка с гореизложеното, настояваме най-категорично в проекта на Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България да бъдат включени както предложените от нас, така и други проекти, които ще способстват за развитието на синята икономика на България.
27.07.2021 г.,
гр. Варна