"Северен поток 2" между тълкуванията - икономическо оръжие или политическа бухалка
С наближаването на август, когато се очаква да бъде обявено завършването на "Северен поток 2", отношенията в кръга Украйна-Русия-Германия (съответно Европа)-САЩ стават все по-завързани и неспокойни.
Въпреки гаранциите от Германия към Украйна, чи ще запази позицията си на транзитьор на природен газ. И въпреки обещанията на САЩ за запазване на възможността за санкции срещу Русия, която вече е претръпнала и не показва притеснения от заплахите.
Защото санкциите не решават, а задълбочават пропастта от една страна, а от друга - мобилизират в намирането на решения за справяне със ситуацията на друго икономически по-изгодно ниво - в случая например в избързваща декарбонизация. И не на последно място изкривяват дипломатическите инструменти.
Кратка ретроспекция
Газовите отношения между Русия и Украйна са трудни отдавна. Всички си спомнят газовата криза, делата срещу "Газпром", обвързването с Минските споразумения, сложните преговори на ниво Русия-Украйна-ЕС и постигането на настоящото пет годишно споразумение за транзит на газ през Украйна. В този контекст трябва да се припомнят и два важни елемента. Първият касае мотива на Русия за изграждането на двата газопровода "Турски поток" и "Северен поток 2" - изместване на газовите потоци, заради изчерпване на старите газови находища и необходимостта от доставки от други източници.
В тази връзка никой не може да обвини нито една страна, или компания за търсенето на икономическа ефективност. И вторият елемент - промяната в Газовата директива на Европа, която включи в обхвата си и морските газопроводи (разделяне на доставчик и оператор на газопровод).
Въпреки това историята не свърши дотук, а продължи с поредица от санкции на САЩ, спиране на строителството за дълъг период от време. Вкарването на всички истории около газопровода с мотив "заплаха за енергийната сигурност" в Европейския парламент. В резултат се стигна дори до усложняване на отношенията между Германия и САЩ.
Опит за успокояване на ситуацията
Смяната на президентската власт в САЩ даде надежда за намиране на решение на този толкова сложен казус "Северен поток 2", под който се крият и бъдещите отношения в партньорската организация НАТО и, разбира се, понятието "енергийна сигурност". По този повод Kevin D. Williamson в авторска статия в National Review написа:
"Като начало ще се спра на абсурдният опит на Съединените Щати да използват санкции, за да накарат насила европейците да се откажат от вноса на руски газ, докато самите Съединени Щати ежедневно са внасяли средно 538 хиляди барела руски нефт през цялата 2020 година - този петрол е повече, отколкото внасяме от Саудитска Арабия. Всички тези разговори за "енергийната сигурност" на Америка винаги са били и си остават пълни глупости. Днес не съществува такова понятие като енергийната сигурност на САЩ, на наши съюзници и други развити страни. Енергийните пазари са тясно интегрирани помежду си и в обозримо бъдеще САЩ ще продължат да внасят някои енергийни ресурси, за да отговорят на определени пазарни нужди, въпреки факта, че остават нетен износител на петролни продукти. Съединените щати внасят повече руски петрол, отколкото Япония или Индия, а потреблението ни на руски петрол нарасна въпреки враждебността ни към Москва, отчасти защото колапсът на Венецуела остави огромна дупка по отношение на предложенията. Високите нива на вътрешно производство на енергийни ресурси и добре развитите търговски отношения предоставят на САЩ избор, а не и енергийна независимост".
Темата "Северен поток" днес продължава да не е затворена. Въпреки, че срещата между американския президент Джо Байдън и германския канцлер Ангела Меркел в средата на юли тази година доведе до напредък, което не може да бъде отречено от никой, дори и от Украйна, която се оказа с огромни ползи, търканията продължават. Въпросите са два: какво ще се случи към средата на август, както и дали на Европа няма да й писне от вечното мрънкане на Украйна.
Какво предстои
Германия и Европейската комисия положиха много усилия за сключването на споразумение между Москва и Киев за транзита на газ през Украйна и се надяваме, че той ще се запази и след изтичане на действието на договора през 2024 година,заяви германският канцлер Меркел по време на пресконференция след срещата си с президента на САЩ Джо Байдън.
"Както знаете, ние свършихме много работа, не само Германия, но и цялата Европейска комисия, така че да постигнем заедно с Русия и Украйна сключването на споразумението, което и досега осигурява транзита на газ до 2024 година. Преди всичко изхождам от факта, че и след това ще са възможни такива доставки на газ".
Разбира се, двете страни останаха на различни позиции. Байдън бе категоричен, че въпреки уверенията на Германия няма да позволи използването на "Северен поток" като "политическо оръжие" и, че възможността за санкции остава.
Когато вариантът на споразумение стана публично достояние се изясни, че Германия и САЩ ще инвестират 50 млн. долара в украинската инфраструктура, насочени към зелени технологии - ВЕИ и свързаните с тях индустрии. Германия би подкрепила и преговори в частта енергетика по инициативата "Три морета".
Берлин и Вашингтон ще се опитат да гарантират също така, че Украйна ще продължи да получава около 3 млрд. долара годишни транзитни такси от Русия по настоящото споразумение за пренос на газ до 2024 година.
Реакцията на "Газпром" не закъсня. Председателят на компанията Алексей Милер в изявление заяви готовността за продължаване на транзита на газ през Украйна и след 2024 г.
"Газпром" винаги е подчертавал готовността за продължаване на транзита на газ през Украйна, включително и след 2024 година, изхождайки от икономическата целесъобразност и техническото състояние на украинската газотранспортна система", заяви Милер, подчертавайки в същото време именно икономическата целесъобразност.
"Въпросите за нови обеми за покупка на газ от Русия за транзит през територията на Украйна трябва да се решат на базата на пазарни условия и по пазарни цени. По отношение на обема за нови покупки на руски газ по украинския маршрут, общо по-висок от настоящите задължения за транзит, "Газпром" е готов да увеличи обема на транзит през Украйна", добави той, припомняйки, че "Газпром" винаги е подхождал към "Северен поток 2" като към икономически проект.
Всъщност именно икономическата целесъобразност се третира по различен начин, когато става въпрос за "Северен поток 2", заради мащаба и възможностите на "Газпром" като държавна компания. Същата мощ обаче чрез политиката, която води дадена страна, независимо дали е Украйна, САЩ или Германия притежават и компаниите от този сектор в тези страни.
Тези дни Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Операторът на газотранспортната система на Украйна подписаха споразумение за сътрудничество за развитие на водородна енергетика в Украйна. Източници твърдят, че по така наречената "зелена линия" Украйна ще получи инвестиции от порядъка на над 100 милиарда евро по различни проекти и от различни финансови институции и държави.
Въпреки това в по-голямата си част политическите и икономическите среди на Украйна не са доволни. Немски издания пък се възмутиха от украинските реакции.
"Руснаците, след 2024 г., в зависимост от ситуацията, ще предложат на Киев договор за транзит на газ. Но вече трябва да сме подготвени за факта, че те ще предложат най-малко изгодната и унизителна опция за Украйна. Задачата на Кремъл е да покаже, че стремежът на Украйна да се присъедини към ЕС и НАТО е изпълнен с политически и икономически загуби. Казват, отидете където искате, но ние ще ви покажем колко ще ви струва ", коментира пред "Апостроф" политическият анализатор Мария Кучеренко, която е експерт по отношение на окупираните територии.
"До голяма степен кампанията срещу "Северен поток 2" беше чисто лицемерие. Това се отнася и за негативната позиция на САЩ по време на Доналд Тръмп, която се чувства и при неговия наследник Джо Байдън, и британския премиер Борис Джонсън, а понякога и в съмненията на Еманюел Макрон. "Всички тези политици са обединени от факта, че загрижеността за петрола и газа на техните собствени страни е дълбоко свързана с руския газ и петролния бизнес", написа от своя страна вестник Frankfurter Allgemeine.
Предположенията, че настоящото германско-американско споразумение вероятно ще задоволи Украйна засега остават. Страната ще получи милиарди долари субсидии в подкрепа на прехода си към възобновяеми енергийни източници, за подобряване на енергийната ефективност и енергийната сигурност. Получи уверение, че транзитното споразумение, изтичащо през 2024 г., ще бъде удължено за десет години, благодарение, на което Киев ще продължи да получава от два до три милиарда долара годишно транзитни такси. Германия ще положи всички усилия да удължи договора.
Смущаващата в този случай е реакцията, изразена от председателя на "Оператора на газотранспортната система на Украйна" Сергей Макогон, който само преди дни потвърди, че се обмисля сценарий за пълно прекратяване от "Газпром" на транзита на газ за Европа през територията на страната. "Дори системата ни да работи, ще оставим някои транзитни мощности, всъщност "Газпром" може да демонтира тръбите на своята територия, за да предотврати теоретично възможността за транзит на газ през територията на Украйна в бъдеще", каза той, цитиран от РИА Новости.
Според Макогон руската компания е прехвърлила по-голямата част от газа в северния коридор за доставки през "Северен поток 2", което е довело до намаляване на транзита. Компанията затвори и няколко компресорни станции за оптимизиране на мощностите, отбеляза изданието. Ако си спомним предишни информации обаче ще установим, че става въпрос за затваряне и поради невъзможност за инвестиции в обновяване на газовите мощности.
Цената на газа
През последните месеци европейските газови компании и потребителите са смутени от високите цени на синьото гориво. В последните дни на месец юли стойността на фючърсния договор по спот котировките - септемврийския фючърс на индекса на газовия хъб TTF на ICE Futures прехвърли 500 долара за 1000 куб м като достигна до 510 долара или 40,79 евро за MWh. Причината - азиатският пазар, където стойността на газа расте неимоверно бързо.
Септемврийският фючърс за азиатския спот индекс на Platts JKM нарасна до 539 долара за 1000 куб м. Най-скъпият договор за бъдещата зима - за февруари 2022 г. вече струва 594 долара. Индексът JKM отразява спотовата пазарна стойност на партида LNG, доставяна за Япония, Южна Корея, Китай, Тайван. Цените в Азия доста устойчиво се движат над европейския спот - през юни "азиатската премия" спрямо цената на TTF е била 20 %, обясняват експертите. Те отчитат, че именно заради азиатските цени намаляват и доставките на втечнен природен газ (LNG) за Европа.
Динамиката на азиатските котировки често задава тенденцията за европейската търговия. Така по веригата икономическият натиск се прехвърля върху европейските потребители извън интригата "Северен поток 2". Реално е пускането на газопровода да намали този натиск на европейския пазар. От друга страна е доказано, че време на прехода към нулеви емисии ще изисква все повече и повече природен газ.
На този фон Европа остава зависима от това дали Украйна е готова да застане на нейна страна и да продължи споразумението за транзит на газ през нейна територия. Всякакъв опит за оплакване на украинската страна в този случай вече изглеждат по-скоро игра с търпението на компаниите, потребителите, а защо не и на политиците.
Текстът е публикуван първо в dir.bg