Доклад на NNWI: Намаляването на ядрения капацитет е заплаха за енергийната сигурност – независимо дали се случва постепенно, или чрез неспазването на ангажименти за ново строителство

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1495
article picture alt description

Намаляването на ядрения капацитет е съществена заплаха за енергийната сигурност това сочи доклад на NNWI. 

В новото си  проучване, представено от New Nuclear Watch Institute (NNWI), се казва, че „предполагаемите проблеми, свързани със зависимостта“, касаещи отношенията между домакин и доставчик в сектора на ядрената енергетика, са „исторически и практически необосновани“. Докладът - Energy Security in the Age of Net-Zero Ambitions and the System Value of Nuclear Power се фокусира върху въпроса за енергийната сигурност и  приносът на ядрената енергетика за засилването й, особено в процеса на декарбонизиране на енергийните системи. 

Според доклада, противно на някои публикации политически изказвания, рисковете за енергийната сигурност, при участие на ядрени доставчици извън страните от ОИСР на всеки един етап от жизнения цикъл на дадена централа ( преди строителството, по време на експлоатацията и при извеждането й ) са управляеми. Освен това при определени регулаторни мерки те могат и да бъдат смекчени. 

При представянето на доклада, председателят на NNWI Тим Йео наблегна на климатичните заплахи. 

"Изменението на климата в момента е екзистенциална заплаха за човешкия вид. За да преодолеят това предизвикателство, правителствата по целия свят трябва да оставят настрана геополитическите си съображения и да се обединят и са въведат всички налични нисковъглеродни технологии. "

Той заяви ясно, че „Доказано е, че ядрената енергетика е най-надеждният начин за производство на чиста електроенергия в голям обем“. По думите му същността на ядрената индустрия е в тясната връзка между интересите на доставчиците на оборудване и разработчиците на ядрени мощности. „Рисковете за енергийната сигурност по отношение това, че се използва ядрена технология от внос може да се управляват по-лесно. Следователно тя е потенциално по-ниска в сравнение с вноса на изкопаеми горива. "

Според доклада, ново ядрено строителство подобрява енергийната сигурност на ниво система, повишава устойчивостта на електрическите мрежи и помага за намаляване на зависимостта от вноса на енергия. Това дава основание за различни нисковъглеродни мощности по време на прехода към декарбонизирана енергийна система. 

Докладът е категоричен, че съществен риск за енергийната сигурност представлява намаляването на ядрения капацитет  - „независимо дали чрез умишлено постепенно прекратяване, или чрез неспазване на ангажимента за ново строителство“.

В рамките на дискусията, след представянето на доклада Charles Hart посочи, че за политиците, наличието на ядрени мощности понастоящем е решение на рисковете за енергийната сигурност по отношение на усилията им за декарбонизация.  По думите му по пътя към декарбонизация съществуват рискове, които се дължат от една страна на недоказани технологии, разширяването на микса от внос, от развитието на кривата на разходите за ВЕИ, адаптиране на мрежовата инфраструктура към тях и др. 
„Всичко това е част от процеса на създаване на разнообразен енергиен микс, но това, което не трябва да изпускаме от погледа си е, че в момента имаме работещо решение“, заяви Hart. Според него именно ядрената енергия е „гръбнакът“ на базата, на който трябва да се изгражда система с разнообразни енергийни източници.  Важно е според него да се осъзнае значението на ядрената енергия, както и това, че тя ще е определящ фактор за скоростта на декарбонизацията.

Christopher Granville, управляващ директор на EMEA & Global Political Research в консултантската компания  TS Lombard  от своя страна изрази мнение, че може би трябва да се направи крачка назад, дори и от обширните въпроси, засягани в доклада на NNWI и да се анализира необходимостта от тази комбинация от спешни мерки по отношение на намаляване на емисиите и това как ги приема обществото като обърна внимание на тези среди, които в резултат на декарбонизацията ще загубят препитанието си. 

Kirsty Gogan, управляващ директор на LucidCatalyst от своя страна коментира, че планирането по отношение на постигането на нулеви емисии не трябва да се базира на прекалена технологичност. 

„Толкова голяма част се фокусират и застъпват върху  възобновяемите източници, без да се вземат предвид общосистемните ефекти, които ще има голямото натрупване на възобновяеми източници в нашите енергийни системи“, посочи тя. Gogan се спря на влиянието и ефекта на ВЕИ  по отношение на разходи за потребителя, прекъсване на надеждното електроснабдяване. В този смисъл тя коментира и необходимостта от „екологична справедливост“, както и „социално-икономическите ефекти върху общностите, които са изправени пред големия преход“.

Lincoln Hill, директор по външната политика към  Nuclear Industry Association на Обединеното кралство се спря на противоречията между амбициите на правителството за постигане на нетни нулеви емисии и реалния микс от електроенергия в страната, особено предвид ангажиментите за постепенен отказ от въглищата и голямата зависимост от вноса на природен газ. Той посочи, че например през миналия месец комбинацията на микса в страната е бил както следва: газ (36%), ядрена енергия (18%), вятър (15%), слънчева енергия (13%), внос (13%), биомаса (8%), хидро (1%) и въглища (1%). 

„Тук, във Великобритания ни предстои дълъг път“, заяви Hill. „Имате само един източник, посочен тук, който е едновременно надежден (не е променлив) и е нисковъглероден, и при това е британски, и то ядрен. Всичко останало е в зависимост от някаква комбинация, от променливост…“, посочи той. Hill даде пример с огромната зависимост, в която изпадна Япония от газа след изключването на ядрените мощности и не подмина и високите цени на горивото напоследък. „Така че когато разглеждаме енергийната сигурност, газът, въпреки че има предимства не е добро решение“, смята Hill. 

Robert Ichord, старши научен сътрудник в  Atlantic Council's Global Energy Centre от своя страна припомни как са се увеличили инвестициите в ядрени мощности в периода след петролното ембарго през 1973 г. и последвалото повишение на цените на нефта. Сега глобалната криза с изменението на климата води до осъзнаване, посочи той и в този контекст се спря и на кризата в Тексас от началото на тази година, наблягайки на това колко са уязвими електрическите мрежи. 

"Тексаската криза засегна всички горива, включително ядрената енергетика и трябва да има класифициране на рисковете, както и много повече внимание в това отношение“ каза Ichord, визирайки пазарна рамка и конкуренцията, която съществува в Тексас". 

Според него, въпросите, които в това отношение стоят пред  политиката ще бъдат много важни в световен мащаб.  Тези въпроси по думите му касаят пазарния дизайн на електрическите системи, ценообразуването на въглерода, държавните данъци и фискалните стимули за нови източници за намаляване на емисиите на въглерод."

"В Източна Европа, където съм работил десетилетия, имам предвид Полша, Чехия, Унгария, Румъния и България гледат на ядрената енергия като на критична част от бъдещето си с цел намаляване на потреблението на въглища. Трудно е да се съгласуват тези противоречиви политически програми, но мисля, че може да се управляват проблемите с отпадъците и другите въпроси“, посочи той, визирайки тази част от политиците,  които са склонни да подчертават именно ядрените отпадъци като причина, поради която ядрената енергия не трябва да се разглежда като екологично устойчива технология. 

Пълният доклад на NNWI може да прочетете на: https://e2418dea-885f-4b73-9d8e-51a90019407d.filesusr.com/ugd/2bb616_c44e6117ba304a7bbfd621b683729c7d.pdf?index=true

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща