Какво е бъдещето на добивната индустрия?

Икономика / Свят
3E news
3629
article picture alt description

Високо в планините на южно Перу се намира огромната медна мина Quellaveco. Тя е една от най-големите неизползвани находища на червения метал в света. Минният гигант Anglo American и неговият мажоритарен собственик заедно с още един инвеститор похарчиха над 5 млрд. долара, за да я пуснат в експлоатация. Очаква се това да стане през 2022 г. След като заработи, тя ще добави повече от 10% към производството на мед в Перу - вторият най-голям производител на метала в света.

Когато цените на суровините се покачваха в миналото, както растат и сега, минните компании се насочват към големи проекти като Quellaveco. Този проект обаче е уникален. Малко от компаниите бегемоти като Anglo American, BHP, Glencore, Rio Tinto и Vale разработват нови находища. Това се дължи отчасти на дългото време, необходимо за това в индустрията - Anglo купи Quellaveco през 1992 г. Под тихата инвестиция се крият и други сили. Те ще имат последствия за енергийния преход към по-благоприятен за климата свят.

Затвърдена пазарна мощ

Петте големи компании за добив на метали затвърдиха пазарната си мощ с изобилие от огромни придобивания през 2000 г. - тъкмо навреме за появата на Китай като огромен потребител на метали. Резултатът от това беше 15-годишен суперцикъл на високи цени. Миннните компании похарчиха около 1 трлн. долара в преследване на по-високи добиви и мегапроекти. Много от тях се оказаха пагубни - вероятно една пета от тази инвестиция беше върната на акционерите според една оценка. След поредица от уволнения ново поколение от директори обещава да се справи по-добре. През последните години не обемът, а стойността се превърна в лозунг на индустрията. "Никога няма да загубим капиталовата си дисциплина", обещава Едуардо Бартоломео, шеф на Vale.

Засега добиващите компании спазват обещанието си. Въпреки че капиталовите разходи в индустрията се увеличават от 2015 г. насам, те все още са с 50% под пика им от 2012 г. Повечето от тях бяха похарчени за запазване на производството, а не за добавяне на нов капацитет. Макар покачващите се цени на металите да повишиха маржовете на печалба, разходите за проучвания остават ниски, отбелязва Даниел Чигумира от брокерската компания Bernstein. Това е радикална промяна.

Дали отрезвяването ще бъде продължително зависи от свежите попълнения изпълнителни директори. През последните 18 месеца три от гигантите се сдобиха с петима нови шефове. През януари 2020 г. Майк Хенри пое контрол над BHP, а година по-късно Якоб Стаусхолм стана шеф на Rio Tinto, след като предшественикът му беше уволнен заради разрушаването на аборигенски находки на 46 хил. години в Австралия. На 1 юли Гари Негъл застава на върха на Glencore, с което ще сложи край на 19-годишното управление на Айвън Глазенберг на базирания в Швейцария търговец, превърнат в минна компания. Марк Кутифани, шефът на Anglo American, може да се пенсионира догодина.

Най-голямото предизвикателство

Най-голямото предизвикателство пред тях е как ще отговорят на енергийния преход. Компаниите предприеха някои защитни стъпки, като се отърваха от най-интензивните си въглеродни операции. Rio Tinto например напусна бизнеса с въглища през 2018 г. На 6 юни Anglo също прекрати дейността си с въглища. BHP и Vale обещаха да направят същото. Мините по света изпускат по-малко въглероден диоксид във въздуха, защото операторите инвестират във възобновяема енергия и електрифицират превозните средства в находищата.

В бъдеще добивните компании се очаква да създадат повече стратегически партньорства с правителствата.

На теория енергийният преход може да е много доходоносен за мините. Ако светът трябва да постигне целта на Парижкото споразумение да ограничи глобалното затопляне до 1.5°C в сравнение с периода преди индустриализацията, търсенето на метали като кобалт, мед, литий и никел ще експлодира. Международната агенция по енергетика изчислява, че един електромобил се нуждае от шест пъти повече съдържание на метал в сравнение с автомобил с двигател. А средната вятърна електроцентрала на сушата се нуждае от 9 пъти повече ресурси от газова централа.

Въпреки това промяната към зелени метали се оказва по-трудна, отколкото отказа от мръсни минерали. Портфолиото на петте големи миньора е утежнено от суровините от предишния суперцикъл. Желязната руда и изкопаемите горива носят над половината от приходите от добив и три четвърти от брутната оперативна печалба. Високите цени на металите карат потенциалните бъдещи цели да изглеждат скъпи.

Разработването на собствени проекти също създава проблеми. Единият е инвеститорите. След последната загуба на акционерна стойност компаниите за добив са контролирани изкъсо. Директорите "знаят, че начинът да бъдат уволнени е да се захванат с един от тези мегапроекти", твърди инвеститор. Повечето от паричните потоци идват благодарение на нарастващите цени на суровините и се връщат при акционерите под формата на рекордни дивиденти и обратни изкупувания. Един от изпълнителните директори се опасява, че силната възвращаемост е променила образа на акционерите и е привлякла гладни за печалба инвеститори, които не желаят да влагат в проекти за растеж.

На второ място е фактът, че много от зелените метали са твърде малки като пазарна ниша, с която да се захванат големите в сектора. Да вземем например лития, който се използва в батериите. През 2004 г. Rio Tinto откри голямо находище в Ядар, Сърбия. Щом проектът стартира след няколко години, той може да добави 2-3% към приходите на Rio, изчислява Лиъм Фицпатрик от Deutsche Bank. Това не е достатъчно да предизвика промяна във фирма с пазарна капитализация от 140 млрд. долара. Пазарът на кобалт е дори още по-малък.

Изключение прави медта. Използването й в кабели я прави един от най-големите пазари за метали по стойност днес. Ако светът трябва да спази климатичните цели, които си е поставил, търсенето на мед може да нарасне почти три пъти. Въпреки това намирането на нова ниша за добив на метала е трудна работа. Находищата стават все по-малки, качествата на рудите - по-лоши, а това ги прави по-скъпи. Големите компании за добив с изключение може би на авантюриста Glencore все повече избягват по-слабо проучените, но богати на мед райони като Демократична република Конго, които обикновено са политически нестабилни. Дори когато намерят подходящо находище, увеличаването на продукцията е трудна задача заради обществения натиск да намалят последствията за околната среда и гражданите. Една мина се нуждае средно от около 15 години, за да премине от откриване към производство.

След това идва ресурсният национализъм. Пандемията изпразни държавната хазна и минните гиганти се притесняват, че ще бъдат помолени да компенсират недостига на пари. Най-големият производител на мед в света, Чили, изготвя нова конституция, а закон, който си проправя път в парламента, може да наложи 80% данък върху печалбата от добива. Президентът на Перу Педро Кастильо иска да обложи печалбата от минните дейности със 70%. Замбия и Панама, две други богати на мед страни, също обмислят по-високи данъци.

Конкуренцията на по-малките

Конкуренцията има потенциал да развърже кесиите на минните компании. Малките фирми като Lithium Americas и Global Cobalt, както и някои източни гиганти се надяват на бърз успех. Голямата руска компания за добив Norilsk Nickel планира да инвестира между 15 и 17.5 млрд. долара през следващите пет години (миналата година тя похарчи 1.7 млрд. долара). Китайският й конкурент Zijin Mining също има големи планове за експанзия. Ако цените останат високи, за което някои шефове са скептични предвид резкия им скок, както и понижаването на цената на медта след пика й през май, някои големи проекти на сложни места като Конго могат отново да изглеждат атрактивно.

Ценовата промяна може да дойде с любезното съдействие на западните правителства. На 8 юни Белият дом публикува преглед на веригите на доставки, според който са необходими повече действия за осигуряване на критично необходими минерали като литий и никел. Европейският съюз иска да направи същото със зелената си индустриална стратегия. Бартоломео от Vale очаква в бъдеще добивните компании да създадат повече стратегически партньорства с правителствата.

Ако добивът обаче не се увеличи, недостигът на някои метали като мед може да се окаже неизбежен. Част от него може да бъде посрещнат чрез заместване с други метали или рециклиране на вече използвани, но няма как това да се случи на 100%. Инвеститорите аплодират сдържаността на шефовете за добив. Планетата може да предпочете връщане към изобилието от миналото.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved, цитирано от БСК.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща