Петков: Не трябва да привличаме инвеститори с ниски заплати, нямаме населението на Китай

Всяка инвестиция, която привлечем по правилния и прозрачния начин, ще доведе след себе си още и нови големи. Такова мнение изрази икономическият министър Кирил Петков новооткритата рубрика на Министерски съвет „Властта говори! Открито!“, в която членове на правителството отговарят на живо на въпроси на граждани и журналисти. Според думите му има два основни фактора, според които компаниите избират къде да направят своите инвестиции, къде да построят и открият производство. Първият е пазарът и дали клиентите – настоящи и потенциални, са наблизо. Вторият е къде са доставчиците им. Когато тези условия на дадено място ги устройват, тогава правят инвестицията.

Петков даде пример с наскоро подписаният меморандум за завода за електромобили на германската компания Next.e.GO Mobile в Ловеч. Той отбеляза, че тя нямаше да избере България, ако наблизо не бяха Bosch, които ще разработват целия им нужен софтуер, ако наблизо не бяха Yazaki, които ще произвеждат необходимите им кабели, ако наблизо не бе ETEM, които ще произвеждат алуминиевите рамки за електромобилите. Икономическият министър разкри, че при определени условия в близко бъдеще България ще има и завод за електродвигатели, който отново ще бъде позициониран край Ловеч. След като е била уговорена инвестицията на Next.e.GO Mobile, Петков е имал разговор с директора на Bosch, който му е разкрил, че в момента компанията наблюдава двама производители на електромобили, като единият е Next.e.GO. И че в рамките на следващите 2 години, ако нещата в България се развият така, както планират германците към момента, Bosch ще изгради фабрика за електродвигатели близо до тяхната в Ловеч.

Според Петков такива последователни привличания на инвестиции ще доведат до подобряване на живота у нас, увеличаването на доходите, решаването на проблемите с ниските пенсии и т.н. Според него обаче „рекламата“ на България за ниските заплати не е правилният вариант. Ние трябва да привличаме инвеститори с качествена работна ръка, а не с ниски заплати. „Със 7 млн. население ние не можем да продаваме нископлатена работна ръка. Не сме Китай. Ние трябва да продаваме добра работна ръка“, категоричен е Петков.

Той даде пример и с инвестицията, която пловдивската компания „Макском“ започва и която ще я превърне в най-големия производител на електрически велосипеди в Европа. Когато това се случи, по същия начин, както и при Next.e.GO в Ловеч, в Пловдив може да бъде привлечена инвестиция на Shimano (най-големият производител на компоненти за велосипеди – бел.ред.). И това е реално да се случи отново поради логиката, че инвеститорите влагат средства и изграждат производства там, където са клиентите им.  

Именно по такъв начин ще могат да се увеличат и заплатите в България – като се привличат повече инвеститори на едно място, създават се клъстъри. Така расте и конкуренцията между предприятията за работната ръка в съответния регион. Петков признава, че производителите не обичат да вдигат заплати, но при условие, че има конкуренция за добрата работна ръка, те ще бъдат принудени да го направят. Така ще се случи в Ловеч, така ще се случи в Пловдив, така може да се случи и във Видин, смята Петков. И допълва, че ключово е също нашата икономика да стане иновативна и да изнася, за да може голямата добавена стойност да остава у нас. „Ето например новата фабрика на „Макском“ ще изнася 0.5 млрд. евро към цяла Европа всяка година. Догодина ще е №1 производител на електрически велосипеди на континента. Цената за някой от моделите е над 4000 евро. Когато изнасяме с такава добавена стойност, тогава вече има високи заплати. В „Макском“, отбелязва икономическият министър.

Проблем, който е пречил на инвеститорите да избират България досега е била и корупцията. И тя е плашила инвеститорите. Защото, независимо какво им предлага държавата, ако някой политик след това ще иска нещо от тях или ще им посочва кавко да направят, това не ги устройва и затова те заобикалят България. Според Петков прозрачността е единственият начин да се справим с този проблем и тогава ще получим много повече инвестиции и ще привлечем нови инвеститори.

„Много е важно брандът на България да покаже, че е приключил вече с корупцията. Един от големите страхове на инвеститорите е, ако им се искат пари или политици им създават пречки. Другият риск е какво се случва, ако местните съдилища не дават най-честния отговор на някой спор. Ако България не може да изчисти тези рискове, шансът да привлечем най-атрактивните инвеститори не е голям. Политиците трябва да са гарантират, че няма да има корупция. Има ли прозрачност – няма корупция, има ли тайна – има корупция“, каза Петков.

Той отбеляза, че колкото и странно да изглежда, чужденците са били доволни от това, че български граждани бяха санкционирани по закона „Магнитски“. След като от САЩ обявиха това решение, Петков е разговарял с компании от чужбина, които са му казали, че се надяват така България да тръгне в нова посока. Отбелязали са, че те и досега са знаели за проблема с корупцията у нас, но явно е трябвало някой да го каже открито отвън, защото отвътре не се е случвало. Според Петков, за да не става така, че да се случват нещата в България, когато някой каже от чужбина, трябва да се промени съдебната система и прокуратурата.

Иновациите са другото нещо, което трябва да бъде сериозно застъпено в българската икономика, за да имаме повече инвестиции, повече добавена стойност, по-високи заплати. Но тези иновации трябва да се случват чрез тясното сътрудничество между бизнеса и науката. Учените трябва да работят върху иновации, които да решават проблема на бизнеса. Трябва да ходат при бизнеса и да търсят фирми, на които да решават проблемите. Самите компании също трябва да търсят учените, да финансират работата им, която ще доведе до разрешаването на някой техен проблем. Ако просто учените си разработват някакви иновации, които няма да имат приложение в бизнеса, това означава, че науката ни ще излиза много скъпо, а бизнесът няма да може да има висока добавена стойност, категоричен е Петков. „Истинската иновация е научно изобретение, което е внедрено на пазара. От друга страна, ако бизнесът не разполага с начуни изобретения, ще бъдем като бедните страни. Трябва да мислим как да се инкорпорират изобретенията. Трябва да структурираме интересите на двете страни“, категоричен е той.