Какви средства за енергийни проекти са предвидени в новия План за възстановяване?

12,6 млрд. лева от ЕС и над 8,2 млрд. българско съфинансиране - това е рамката на четвъртия вариант на Плана за възстановяване и устойчивост, който бе публикуван късно във вторник вечерта от екипа на вицепремиера Атанас Пеканов. Планът е качен за обществено обсъждане и очаква мнението на всички заинтересовани страни като бизнес и синдикати.  Най-много средства  36,8%, или 4,64 млрд. лв. от европейските пари, се предвиждат за  проектите в стълба „Зелена България". Тук са и основните енергийни проекти, които страната ни смята да развива.

В плана се предвижда участието на частните инвестиции в проектите да за около 3,6 млрд. лв., a с държавното то ще достигне 4,32 млрд. лв. Така на практика зелените инвестиции у нас може да стигат общо около 9 млрд. лв. Именно при зеления преход финансирането е основно насочено към енергийна ефективност и ВЕИ технологии.  За санирането на сградите са предвидени над 1,844 млрд. лв., или 14,6 на сто от парите. Националното съфинансиране по това перо е за 621,7 млн. лв.

 Посочени са два варианта - най-старите сгради ще получат 100% безвъзмездно финансиране. Тези, които имат енергиен клас D, а това са основно построените между 1991 и 2001 г., ще могат да разчитат на 85% от парите за саниране. Останалата част ще е съфинансиране от собствениците.

Отделно 140 млн. лв. са отделени за фотоволтаици на покривите на еднофамилни къщи не са свързано към топлофикация или газоразпределителна компания. При тях националното финансиране е за 100 млн. лв.

Навлизането на зеления водород в енергетиката ще се подпомагне с 330 млн. лв., които са за изграждане на инфраструктура за преноса му, както и на други нисковъглеродни горива за захранване на електроцентрали във въглищни региони. Други 68,4 млн. лева са предвидени за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз.

Нова газова централа ще има държавата в ТЕЦ „Марица Изток 2“. Тя ще бъде с мощност от поне 1000 мвт и ще бъде подкрепа по плана с 498,7 милиона лева. За проекта е предвидено национално съфинансиране за 1,16 млрд. лева. Така се очаква новата газова мощност да струва около 1,6 млрд. лева като не е ясно откъде ще дойде българското финансиране за нея.

За изграждане на минимун 1,7 GW мощности на ВЕИ и батерии са предвидени 877,7 млн. лв. евросредства и 1,78 млрд. лева съфинансиране.  Механизмът е планиран с шест тръжни процедури през половин година, считано от 1 януари догодина. Всеки търг е за предоставянето на поне 285 мегавата възобновяеми източници. Реализирането на проекта ще бъде подкрепено от безвъзмездна финансова помощ за инвеститора с най-висок капацитет.

Други 92,5 млн. лв. са предвидени за пилотен проект за производство на енергия от геотермални източници.

В плана са заделени и над 32,6 млн. лв. за изграждането на газопровод до централите в комплекса „Марица Изток“. Идеята е от този газопровод да се възползва и химическата индустрия в района на Димитровград както и енергийните производства на „Марица Изток“. Връзката вероятно ще бъде направена с бъдещия интерконектор между България и Гърция, който ще минава наблизо.

По отношение на ВЕИ има вече и специфични изисквания – при изграждането на нови ВЕИ мощности, ще трябва да се предвиди и съоръжение за съхранение на енергията, което да балансира непостоянното производство.

Батериите се очаква да бъдат с капацитет за поне 4 часа и мощност, покриваща поне 25% от общия капацитет за производство на ВЕИ на централата. Построяването на тези 1,7 гигавата ВЕИ мощности с батерии е предвидено до края на 2025 г. И те трябва да бъдат резервирани с батерии, отговарящи на една четвърт от тази мощност.

Целите, които са поставени за постигане, са 25% дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление през 2024 г. и 10 на сто намаление на енергийната интензивност в икономиката. Очаква се и с толкова да бъде намалено и изпускането на вредни CO2 емисии в атмосферата.

Транспортна и цифрова инфраструктура

За изграждане на цифрова инфраструктура по Плана са предвидени 527,2 млн. лв. европейски средства и 404,9 наше съфинансиране.

По отношение на транспортната свързаност са предвидени сериозни средства за цифровизация и модернизация на системите за безопасност и енергийна ефективност по жп направления на TEN-T мрежата. Там сумата е 296,5 млн. лв. За тягови подстанции и системи за управление са предвидени 273,2 млн. лв., а за подвижен състав на влакове със скорости от 160 км/ч ще се дадат 217,6 млн. лв. За пътна безопасност са предвидени 10 млн. лв.

За изграждане на третата метролиния на столичното метро са предвидени 360 млн. лв. В плана няма предвидени средства за подобряване на въздушния, морския или речния транспорт.