ЕК представи мащабния си план за постигане на целите за климата на Европейския съюз
Европейската комисия (ЕК) представи мащабна програма за борбата с изменението на климата, целта, на която е намаляване през 2030 г. на въглеродните (СО2) емисии в Европейския съюз с не по-малко от 55 % в сравнение с нивото от 1990-те години.
Fit for 55
Програмата, под името Fit for 55 предвижда по-активното използване от европейските компании и от собствениците на жилища на чисти технологии, включително възобновяеми източници на енергия и електромобили. Предложените мерки трябва да доведат до намаляването на емисиите във всички сегменти на европейската икономика, включително производството на електроенергия, автомобилния и жилищния сектор, а също така в корабоплаването, авиацията и селското стопанство.
„Европейската комисия предложи пакет от обвързващи законодателни мерки в областта на климата, енергетиката, селското стопанство, транспорта и данъчното облагане подходящи за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.
Постигането на тези понижения (на СО2) е от решаващо значение за превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент в света до 2050 г. Както и за това , Европейския зелен пакт да стане в реалност.
С днешните предложения Комисията представя законодателните инструменти за постигане на целите, договорени в Европейския законодателен акт за климата, и за коренно трансформиране на нашата икономика и общество за справедливо, екологосъобразно и проспериращо бъдеще“, се казва в официалното съобщение на ЕК.
Една от ключовите точки за реформи е въвеждането на механизма за трансгранично въглеродно регулиране, което предвижда облагане (и събиране) на данъци върху стоките, внасяни в ЕС в зависимост от техния въглероден отпечатък.
Като част от първия тригодишен етап на трансграничното въглеродно регулиране, което ще започне през 2023 година, се предвижда с данъци да бъдат облагани вносът на стомана, цимент, торове и алуминий.
С въвеждането на този механизъм ЕК се стреми да защити своите производители, тъй като по-строгото регулиране на климата в Европейския съюз води до повишаване на техните разходи и влошава конкурентната им позиция по отношение на производителите от страни с по-слабо регулиране. Освен това този механизъм трябва да подпомогне и намаляването на емисиите извън ЕС, смятат от Европейската комисия.
Друг ключов елемент от климатичната програма на ЕК е разширяването на действащата система за търговия с квотите за СО2-емисиите (ETS) чрез включване в нея на нови сектори, които трябва да ускорят темповете за декарбонизация. Така Брюксел иска да въведе квоти за емисиите за производителите от автомобилния сектор и по отношение на отоплението на сградите.
Освен това Европейският съюз смята да затегне значително стандартите за емисиите от новите автомобили през следващите 15 години. Поставените цели фактически ще означават забрана за продажбата на нови коли с дизелови и бензинови двигатели през 2035 година. В допълнение ще бъдат въведени правила, насочени към повишаване на достъпността до зарядните станции и стимулиране на потребителите за преход към електромобили.
Секторите на корабоплаването и авиацията също ще бъдат санкционирани за замърсяване на околната среда – в рамките на реформите за пръв път ще бъде предложен и съответстващ данък за тези сектори. Корабостроителният сектор също попада под разширяването на схемата на ETS от 2023 година.
Предложенията на ЕК получиха подкрепа сред страните от Европейския съюз, но все пак пред представителите на правителствата на европейските държави в Европейския парламент все още предстои да разработят детайлите по новата програма за климата.
От ЕК допълват, че законовите промени предвиждат:
Увеличение на използването на енергия от възобновяеми източници. Всички държави-членки на ЕС ще имат конкретни цели за използването на енергия от възобновяеми източници в транспорта, отоплението и охлаждането, сградите и промишлеността.
По-бързо разгръщане на видовете транспорт с ниски емисии и на инфраструктурата и горивата в тяхна подкрепа - всички нови автомобили, регистрирани към 2035 г., ще бъдат с нулеви емисии. Това изисква от държавите-членки да инсталират нови пунктове за зареждане на редовни интервали на големите магистрали - на всеки 60 километра за зареждане с електроенергия и на всеки 150 километра за зареждане с водород. Авиацията и корабите ще имат достъп до чиста електроенергия в главните пристанища и летища, включително синтетични нисковъглеродни горива.
По-голяма енергийна ефективност - от публичния сектор ще се изисква ежегодно да санира 3 % от своите сгради;
Определяне на план за засаждане на три милиарда дървета в цяла Европа до 2030 г.
Прилагане на търговията с емисии в нови сектори и затягане на съществуващата схема на ЕС за търговия с емисии. Държавите-членки следва да изразходват всички свои приходи от търговия с емисии за проекти, свързани с климата и енергетиката. Специална част от приходите от новата система за пътен транспорт и сгради следва да бъде насочена към възможното социално въздействие върху уязвимите домакинства, микропредприятията и ползвателите на транспорта.
Привеждане на данъчните политики в съответствие с целите на Европейския зелен пакт
Мерки за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии в конкурентни замърсяващи икономики извън ЕС
Както и инструменти за опазване и растеж на естествените въглеродни поглъщатели, допълват от ЕК.
Предлага се нов Социален фонд за климата, който да предоставя специално финансиране в помощ на гражданите, за да ги вложат в енергийна ефективност, нови отоплителни и охладителни системи на жилищата си и по-чиста мобилност. Социалният фонд за климата ще се финансира от бюджета на ЕС, като се използва сума, равняваща се на 25 % от очакваните приходи от търговията с емисии за строителни горива и горива за пътен транспорт. Той ще предостави на държавите-членки финансиране в размер на 72,2 млрд. евро за периода 2025 — 2032 г. С предложение за използване на съответстващо финансиране от държавите-членки Фондът ще мобилизира 144,4 млрд. евро за социално справедлив преход.