Донев: До края на лятото държавата ще има автоматична система за мерки срещу коронакризата
В момента се разработват стимули за икономиката, които моментално да влизат в сила при определени нива на заболеваемост
До края на лятото държавата ще има готова система от мерки за подкрепа на бизнеса и работниците в случаи, когато заболеваемостта от COVID-19 евентуално се увеличи и се наложи въвеждането на някакви противоепипдемични мерки. Това стана ясно от думите на вицепремиера по икономическите въпроси и министър на труда и социалната политика Гълъб Донев. В ефира на Нова телевизия той обясни, че в момента ведомството му, заедно със синдикатите, работодателите и други ресорни министерства, но основно експертите от МТСП, работят върху създаването на конкретни мерки, които да влизат в сила при конкретни ситуации и то веднага. Те ще бъдат готови до август септември. Донев отбеляза, че не може да даде конкретен пример или детайли, тъй като към момента тече процес на диалог между партньорите.
Но идеята и целта е да има готова мярка, която веднага да влезе в сила, ако бъде необходима. „Става дума за това, че когато здравните власти обявят оранжева или червена степен на опасност при епидемичната обстановка, ние да имаме готовата мярка за целта“, каза още той. И допълни, че всичко това, което държавата има натрупано като опит от последната година и половина, ще бъде използвано. „Вече знаем и добре използваме техническите корекции, които се правят от Департамент „Държавни помощи“ на ЕК. Целта ни е да направим мерки, които да бъдат адекватни и да подпомагат и бизнеса, и заетостта“, отбеляза Донев.
По отношение на заетостта и нивото на безработица у нас, вицепремиерът и социален министър заяви, че в момента се наблюдава връщане към предепидемичните показатели. „Безработицата намалява. Около 5.2% към момента са безработните. Принос за което има и сезонната заетост, но не чак в толкова голяма степен – някъде около 10% са сезонните работни места, които са заети“, обясни още той.
По отношение на туристическия сектор, Донев посочи, че търсене на сезонни работници има, основно в хотелиерството и ресторантьорството. Но такова е налице и в селското стопанство, строителството, а също и в търговията и услугите. Последните обаче са сектори, в които не са обявени като сезонни работни места, но предвид краткотрайността на работата в определени от тях може да се приеме, че това а сезонни работни места.
„Постепенно икономиката и секторите със сезонна заетост се възстановяват и започват да набират все по-големи обороти“, каза той. Над 144 хил. са хората, които са заявили при регистрация в бюрата по труда, че са били съкратени в резултат на коронакризата. „За всички тези работни места, чрез различните мерки, голямата част от тах са намерили работа – заетостта им е запазена. Така че процесите по увеличаване на заетостта и намаляване на нивото на безработицата вървят ръка за ръка с мерките, които се прилагат“, подчерта Донев.
В същото време обаче се забелязва се и тенденция за увеличение на нарушенията на трудовото законодателство. Нещо, което в годините назад се е наблюдавало по-рядко. „За мен е изненада, че над 1350 са случаите на работа без трудови договори и то отново в секторите за сезонната заетост. В предишен период броят на разкритите такива нарушения е бил по-нисък – под 500 броя. Но сега изведнъж, може би предвид несигурността, която все още се усеща, този процент и брой на работа без трудови договори нараства“, отбеляза Донев. И допълни, че това от своя страна води след себе си проблеми и с размера на пенсиите, и със здравните осигуровки, и с данъците, и с това държавата да има достатъчен ресурс. „Когато се внасят данъци и осигуровки на действителния размер, когато хората се осигуряват върху реалната работна заплата, държавата ще може да подкрепи и работещите, и бизнеса при епидемична и извънредна обстановка“, подчерта той.
Преди два дни започна подаването на заявления за енергийни помощи за новия отоплителен сезон. Това съвпада и с увеличението на цените на тока и топлоенергията. Срокът за кандидатстване за такава помощ е до 31 октомври. В тази връзка Донев обяви, че всички, които покриват критериите, могат да кандидатстват за енергийна помощ.
От думите му стана ясно и че за предстоящия отоплителен сезон по всяка вероятност размерът на тези помощи ще бъде увеличен. Засега обаче не е ясно с колко.
„Увеличението на цените на тока и парното, разбира се, води и до увеличение на размера на енергийната помощ. Засега обаче не може да се каже с колко ще бъде то, тъй като е твърде рано. Ще се изчака 14 дни, за да се види дали ще има обжалване на новите цени на топло- и електроенергията пред КЕВР, който взе решението за поскъпването преди два дни. След това експертите на МТСП ще предложат вариант за увеличение на размера на енергийната помощ“, каза Донев. И допълни, че това ще бъде направено така, че всички пенсионери, които през 2020-2021 г. са получавали енергийно подпомагане, да не отпаднат от системата предвид увеличението на голяма част от пенсиите от този месец.