И МВФ одобрява споразумението за глобално корпоративно минимално данъчно облагане

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева приветства споразумението между 130 държави за подкрепа за глобално корпоративно минимално данъчно облагане и каза, че работата трябва да продължи, за да се присъединят и други, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

"Съвсем очевидно е, че този влак най-сетне тръгна от гарата", заяви Георгиева пред репортери.

"Работата ще продължи, за да се гарантира, че страните, които още не са се включили… могат да разпознаят собствените си интереси", каза тя.

След няколко години на преговори министрите на финансите от Г-20 (19-те най-богати държави в света, плюс ЕС като колективен член) ще внесат за одобрение споразумението за въвеждане на минимален световен корпоративен данък на заседанието им на 9 и 10 юли във Венеция. В разпространено преди 10 дни комюнике, финансовите министри ще настояват и за бързо приключване на техническата работа по въпроса, за да могат да одобрят глобалната рамка с цел въвеждането на минималния данък от октомври.

Вижте още: Г-20 дава зелена светлина за минималния световен корпоративен данък

Още на 5 април финансовият министър на САЩ Джанет Йелън призова колегите си от Г-20 да подкрепят глобалния минимум, който според нея, ще прекрати „30-годишна надпревара за дъното на корпоративните данъчни ставки“.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предлага долната граница да е 12.5% световен корпоративен данък, колкото е в Ирландия, например. САЩ, обаче настояват за по-висока ставка до 28%. Неслучайно Ирландия се дава за пример, тъй като ирландската икономика се развива най-бързо през последните години, благодарение на притока на милиарди долари инвестиции от чуждестранни мултинационални компании, обобщи преди време „Ройтерс“.

В предложението на финансовите министри на Г-20 е записано, че ако компаниите плащат по-ниски ставки в определена държава, техните правителства (в държавата, където е седалището на компанията) могат да „допълнят“ данъците си до договорената минимална ставка, като елиминират предимството от пренасочването на печалбите към данъчен рай.

Други елементи, които все още предстои да бъдат договорени, включват дали индустрии като инвестиционни фондове и инвестиционни тръстове за недвижими имоти трябва да бъдат обхванати и кога да се прилага новата ставка.

Най-спорният въпрос в крайна сметки остава размерът на данъка, но прогнозите са за ставка от 15%, за каквато от самото начало на преговорите настояват САЩ.

Деветте държави-членки на ОИСР, които не подписаха проекта за споразумение, бяха членовете на ЕС с ниски данъци Ирландия, Естония и Унгария, както и Перу, Барбадос, Сейнт Винсент и Гренадини, Шри Ланка, Нигерия и Кения.

Ирландският финансов министър Пашал Донохое, чиято страна е привлякла много големи американски технологични фирми със своята 12.5% корпоративна данъчна ставка, заяви, че "не е в състояние да се присъедини към консенсуса", но все пак ще се опита да намери резултат, който може да подкрепи.

В Европейския съюз сделката ще се нуждае от приемане на закон на ЕС, най-вероятно по време на френското председателство на блока през първата половина на 2022 г., а това ще изисква единодушна подкрепа от всички членове на ЕС, обясни „Ройтерс“.

Приветствайки сделката като най-важната международна данъчна сделка, постигната за един век, френският финансов министър Бруно Льо Мейр заяви, че ще се опита да спечели онези, които се въздържат или са против. "Моля ги да направят всичко, за да се присъединят към това историческо споразумение, което до голяма степен се подкрепя от повечето страни", каза той и добави, че всички големи цифрови корпорации ще бъдат обхванати от споразумението.

Още по темата:

Българският финансов сектор против минималния световен корпоративен данък

Къде се плащат най-високите и най-ниските корпоративни данъци по света