3000 нови работни места в микро предприятия и индустриални стартъпи във въглищните региони отваря Справедливият енергиен преход
Доклад на природозащитната организация WWF за новите работни места у нас- преход от въглища към модерна икономика показва проблемите и възможните алтернативи.
Коренна промяна в отношението към местните екологични и икономически дадености е най-важното условие за успешното изпълнение на справедлив преход от въглищна зависимост към въглероднонеутрално бъдеще, показват изводите от доклада на природозащитната организация WWF “Новите работни места у нас: преход от въглища към модерна икономика”. Проучването е дело на експертен екип, ръководен от доц. д-р Косьо Стойчев, преподавател в СУ „Климент Охридски“ и ръководител катедра „Икономическа и социална география Регионално развитие и политика, Локализационен анализ“.
Да се използват по нов начин наличните ресурси като хора, земя, имоти, гори, води и енергиен потенциал
Според анализа, регионите, базиращи икономиките си на изкопаемите горива, биха могли да се развият в положителна посока спрямо променящата се среда единствено ако започнат да използват по нов начин наличните ресурси като хора, земя, имоти, гори, води и енергиен потенциал.
Според доклада на WWF, очакваният брой нови работни места в микропредприятия се оценява на около 150 за община Бобов дол, 700 за Перник и над 2000 за Стара Загора, които могат да бъдат създадени и чрез индивидуални старт-ъпи. Всички останали работници трябва да се преразпределят към вече съществуващи компании или новосъздадени малки и средни предприятия. В същото време анализът сочи, че секторите „добив на енергийни продукти“ и „производство на електроенергия“ на територията на Перник, Бобов дол и Стара Загора към момента осигуряват около 15 000 работни места.
Регионалните планове за справдлив преход да се фокусират върху обечени и знания за опазване на ресурсите
„Въз основа на тези данни и икономическите приоритети на общините трябва да се разработят регионални планове за справедлив преход. Те трябва да се фокусират върху обучения, осигуряващи търсени на пазара на труда знания и умения, свързани с използването на ресурсите в контекста на опазването на околната среда и климата. Освен това те трябва да осигуряват и специфични знания и умения, необходими за успешното включване в трансформирани или нововъзникнали работни места“, допълва Стефанов.
Перник и Бобов дол са в повратна точка, преходът и в Стара Загора ще засегне много хора със средно образование,
но и високо квалифицирани инженерни специалности
Докладът разкрива, че традиционно въгледобивните общини Перник и Бобов дол се намират в повратен момент от своето икономическо и социално развитие. Постепенното отпадане на индустриалния добив на въглища и производството на електроенергия от тях, предшестващи фактическото им спиране, изправя региона пред важни решения. В същото време преходът към алтернативни икономически дейности в Стара Загора се очаква да засегне значителен брой хора, както и главните електроенергийни мощности на България – две сериозни предизвикателства, които изискват изпреварващи мерки.
Преструктурирането на мощностите за производство на енергия от въглища в тези региони ще предизвика освобождаване на заети от съответните предприятия, показва доклада. Освен тях ще бъдат засегнати и всички доставчици на услуги по веригата. Не на последно място ще бъдат повлияни негативно и приходните постъпления в регионите, а също и социално- и здравноосигурителните системи. Това ще насочи към пазара на труда както работници със средно образование, които често не са в състояние да си намерят достатъчно платена работа или да стартират собствен бизнес, така и висококвалифицирани инженерни специалисти, които ще попаднат в групата с най-висок риск за емиграция.
Възобновяема енергия, биохрани, IT и ресурсна ефективност са перспективните отрасли
„Реализирането на справедлив преход към чиста, кръгова и въглероднонеутрална икономика в контекста на Зелената сделка е подходящо противодействие на наближаващите негативни процеси. Това изисква инвестиции в образование, квалификация и преквалификация, които ще донесат първите ползи след минимум три години“, коментира Георги Стефанов, ръководител на практика „Климат и енергетика“ във WWF. „Също така трябва да се наблегне на развитието на ключови компетенции и предприемачество в сектори като „възобновяема енергия“, „биоземеделие и биохрани“, „биопластика“, IT и „ресурсна ефективност“. Всички тези икономически процеси трябва да се планират днес преди затварянето на мините, за да имаме успешна икономическа трансформация във въгледобивните региони.
Пълният текст на анализа може да откриете ТУК.