За какво се харчат държавните пари

На днешния Първи Обществен съвет в Министерството на финансите беше представен Преглед на публичните приходи и разходи, като повечето от параметрите са сравнявани с данните за ЕС на „Евростат“. Целта на представянето беше да се види за какво се харчат държавните пари, да се направи извод за какво се разходват държавните средства и къде стои България, съпоставено със статистика на средноевропейските показатели по тези разходи, обясни пред журналисти министърът на финансите Асен Василев, след първата дискусия на Обществения съвет. На него бяха поканени институционални и неправителствени представители на секторите с най-висок дял от разходите в бюджета – администрация, образование, здравеопазване, опазване на обществения ред, пенсионно осигуряване. Участие в дебата взеха икономисти и представители на национално представените работодателски организации.

„Основната идея на Първия Обществен съвет беше да работим с общи числа и с общото разбиране за това какво се е случило до момента и къде стои страната ни в разходите си. Тази максимално широка информация, която представихме днес, искаме да служи като база за бъдещи дискусии по политики, подплатени със съответните разходи, с цел да се реши какво да се заложи в бюджета за догодина“, заяви министър Асен Василев на пресконференция след края на дискусията.

Още в началото на презентацията за участниците, изготвена от екип на финансовото ведомство, министър Василев посочи, че

има преизпълнение на приходите

които вероятно ще са в рамките на милиард - милиард и половина лева.

От самата презентация пък стана ясно, че от 2019 година разходите изпреварват приходите или всяка година се приключва на дефицит.

През последните години приходите в бюджета растат със 7 процента, а разходите с десет на сто. „Мисля че има консенсус в политическите сили, да се проследи ефективността на разходите и да се увеличи събираемостта на данъците. Това би изравнило разликата между приходите разходите в бюджета“, каза министърът по-късно пред журналистите.

Той подчерта, че има разходни пера, където трябва да се види какъв вид услуги се предоставят срещу съответното финансиране. Видяха се и тенденции за провеждане на политики в здравеопазването и в пенсионната система. „Има желание да се говори за бъдещи политики, но това е разговор, който трябва да се прави от правителство с максимална парламентарна подкрепа. Искахме да видим какви например са капиталовите разходи и обществото да реши какво да заложи в бюджета за догодина“, каза финансовият министърът.

Той обясни, че служебното правителство подготвя актуализация на бюджета, която ще бъде внесена в бъдещия парламент. Възможно е да се направи актуализация на бюджета без да се увеличава дефицита, каза пред журналисти министърът на финансите Асен Василев, но без действащ парламент това не може да стане.

По думите на министъра, сегашната макрорамка на бюджета ще се запази в проекта за актуализацията му, като ще се преструктурират разходите, ще се разгледа и вариант за преизчисление на пенсиите.

От презентацията стана ясно, че България стои относително добре по бюджетни разходи, но не толково добре по приходи. При 53% от БВП разходи в ЕС за 2020 г., делът на България е 43 на сто. В същото време приходи в държавите от ЕС съставляват 47% от БВП, докато за нашата страна този показател е 40 на сто от БВП.

Дeфицититe ни ca ниcки. Имaмe трeтия нaй-ниcък дeфицит в EC. Държaвният ни дълг e трeтият нaй-мaлък в EC. И по този начин ни дaвa cвoбoдa дa рeaлизирaмe нaциoнaлни пoлитики, но от друга страна прави впечатление, че чacт oт прихoдитe рacтaт дocтa бързo", oтчeтe министър Василев по време на дискусията.

Най-бързо растат социално-осигурителните вноски (+12%), следвани от данъка върху доходите на физическите лица (+9%), здравно-осигурителните вноски (+8%), приходите от ДДС и корпоративния данък (+7% и за двата закона), акцизи (+3%), държавни, общински и съдебни такси (+1%) и още 11 процента от други приходи и доходи от собственост, имуществени данъци, продажба на активи, концесии и др.)

35% oт прихoдитe в Бългaрия ca oт гoлeмитe дaнъкoплaтци, като София държи cъщo 1/3 oт прихoдитe нa cтрaнaтa (32%), a пocлeднaтa 1/3 ‐ вcички ocтaнaли грaдoвe. Нeмaлкa чacт oт прихoдитe ca oт нeфинaнcoви aктиви.

Прихoдитe oт кoнцecии ca 145 млн., в кoитo влизaт вcички прирoдни бoгaтcтвa нa cтрaнaтa, кaктo и лeтищa, приcтaнищa и прочие. Сумата беше определена от министъра като малка, затова той каза, че се работи c Миниcтeрcтвoтo нa eнeргeтикaтa дa се променят прoмeнят кoнцecиoннитe тaкcи.

По думите на министър Василев след Обществения съвет, целта е да се види например колко километра магистрали са построени и колко са платени, както и да се види съотношението на болничната към доболничната помощ - при нас тя е пет към едно, а в Европейския съюз е 1.5 към едно.

Колко пари харчи държавата

От презентацията става ясно, че за 2020 година са заложени разходи за 47.9 млрд. лв. След държавния бюджет (15.1 млрд. лв.) и НОИ (14.3 млрд. лв.), където отиват най-много държавни пари, следват: общините (17.3 млрд. лв.), Здравната каса (4.6 млрд. лв.), средства от ЕС (3.5 млрд. лв.) и други автономни бюджети (3.1 млрд. лв.).

В заключение пред журналистите финансовият министърът каза, че е необходимо да се преразгледа ефективността на разходите на държавата – т.е. да се спрат „течовете“ и неефективните разходи.  Според него, трябва да се повиши събираемостта на приходите. Това са две мерки, които в съществуващите сега размери на данъчните ставки позволяват да се намали разликата между разходите и приходите. „Темата за това какви разходи да бъдат заложени в бъдеще е въпрос на политики и това къде иска държавата да инвестира, което ще реши бъдещото правителство и Народното събрание“, подчерта министър Василев.

Презентацията на Министерството на финансите Преглед на публичните приходи и разходи на България е публикувана на сайта на ведомството.