Openbanking.bg ускори навлизането на отвореното банкиране в ежедневието ни

Икономика / Анализи / Интервюта
3E news
1966
article picture alt description

Галя Димитрова е позната във финансовия свят у нас като успешен банкер.  Тя оглавява последователно Алианц Банк, Креди Агрикол, ТБ “Виктория” като Изпълнителен директор и член на управителния съвет .

Голяма част от проектите й са свързани с дигитализацията на финансовия сектор.
Има дългогодищен опит в разработването на електронни канали за обслужване на граждани, домакинства, малки и средни предприятия.

През 2018 г. с екип от съмишленици основава финтеха IRIS Solutions, в който е управляващ партньор. Компанията става първият български стартъп,  лицензиран от БНБ за доставчик на решения за услуги, базирани на open banking.


- Г-жо Димитрова, за милиони хора по света отвореното банкиране е част от ежедневието. Защо в България то все още е малко познато?

Отвореното банкиране дава възможност да се спечели от дигитализирането на банковите сметки и информацията, която стои заключена в тях. Чрез отвореното банкиране се откриват възможности за потребителите да придобият нови продукти и услуги на по-добра цена. Благодарение на отвореното банкиране всеки притежател на банкова сметка получава по-детайлно разбиране за своята финансова информация и може да печели от парите си повече.

Това са някои от ползите за крайните потребители.

Що се отнася до банките, финансовити и нефинансовите институции, за тях отвореното банкиране е възможност да дадат тласък на бизнеса си, буквално да направят революция, да имат експоненциален растеж. Причината - чрез достъпа до финансовите данни на клиентите си, те могат да им предложат персонализирани услуги и продукти, съобразени с техните конкретни нужди. А това, разбира се, би увеличило многократно клиентите.

- Това не е ли достатъчна мотивация за развитие на open banking?

В основата на дигиталната стратегия на ЕС и във всички стратегии за дигитализация и развитие на финансовите продукти в световен мащаб стои необходимостта от създаване на единни пространства за споделяне на данни. Това е изискване спрямо всички държави. И затова всяка държава променя законите си така, че да се осигури добра защита на данните на потребителите в това пространство. GDPR бе една крачка в това отношение, open banking е друга, следва отваряне на данните в застрахователните и пенсионните дружества, после - данните в телекомите, в ютилити компаниите. Целият свят преработва правилата си за работа, законите си, за да се осъществи това споделяне на данни. В защита на потребителя. За да му се вдъхне сигурност, че притежава контрол върху данните си от една страна. И от друга - той да може да бъде персонално опознат и персонално офериран от доставчиците на услуги.

В Европа PSD 2 Directive (EU) 2015/2366 (Разширената директива на Европейския съюз относно платежните услуги) налага регулациите в това отношение. Много финансови институции я приеха просто като поредното регулаторно изискване, което трябва да се удовлетвори. И, естествено, това създаде известна съпротива.

Банките и нефинансовите институции публикуваха един интерфейс за приложно програмиране (API), за да изпълнят изискването. Но това съвсем не е достатъчно. Този интерфейс трябва да е стабилен, да работи, за да бъде наистина средство за създаване на приложения и софтуер за предлагане на услуги и продукти, базирани на open banking.

- Как си обяснявате тази незаинтересованост?

Банките и финансовите институции все още не виждат къде в това усилие е възможността за увеличаване на бизнеса. Те платиха за публикуване на API и смятат, че това са зле похарчени средства, не разбират ползата, възможността за печалба. Според мен вече е време е да се направи следващата крачка. Ясно е, че тези разходи няма да спрат, затова е добре да се види как те могат да носят бизнес.

А, за да стане това, трябва да се стабилизира работата на интерфейсите, да има цялостна философия за тяхното най-ефективно използване с цел ръст в бизнеса.

- Има ли срокове за привеждане на доставчиците в съответствие с директивата?

Европейският банков орган постави изисквания към местните регулаторни органи.  В България това е БНБ. Тя трябваше да направи ревизия на работата на интерфейсите за приложно програмиране на банките. Срокът за това беше 30 април 2021 г. Всяка банка получи предписание от БНБ какво конкретно да направи, за да работи нейният интерфейс. Има нов срок, в който всяка банка трябва да приведе в съответствие своя API.

- А кой следи дали, как и колко работят интерфейсите?

Тъй като много от банките нямат информация как работят техните интерфейси, а IRIS Solutions повече от година тества всички, познава философията на всяка от тях, осъзна, че е нужно да се дава систематизирана информация за работата на интерфейсите. За да подпомогнем развитието на средата за open banking, разработихме и пуснахме платформата openbanking.bg.

- Какво може да се види там?

Това е инструмент, с който доставчиците на услуги могат да бъдат постоянно в съответствие с PSD2. Във всеки момент клиентите на API мониторинга на IRIS Solutions ще знаят дали интерфейсът им за приложно програмиране работи, ако не работи - какъв е проблемът, за да бъде своевременно отстранен.

- Кои са потребителите на тази информация?

Всички, които предлагат чрез електронните си канали услуги, базирани на open banking, на клиентите си. За онези, които предлагат услугата “агрегиране на сметки”, е необходимо да знаят как работят интерфейсите на целия пазар. За да може, ако клиент се обърне към колцентъра със сигнал за проблем с дадена услуга, да му кажат от къде произтича проблемът и кога ще бъде отстранен.

- Как ще се получава информацията?

Платформата е openbanking.bg. Клиентите, с които имаме сключен договор, получават информация за представянето на интерфейсите на всички доставчици на пазара. За да разберете колко сериозно гледаме на това, ще ви кажа, че всеки интерфейс ще се тества на всеки 6 минути или 10 пъти на час, 240 пъти на ден. При наличие на проблем, сканирането ще се прави 5 пъти на 30 секунди. Това е в отговор на регулаторния стандарт. Чрез него се следи резервният механизъм. Т.е. ако един интерфейс не работи, трябва да се осигури резервна среда.

- Уникална ли е тази услуга у нас?

Мисля, че няма аналог на openbanking.bg. Някои банки правят собствен мониторинг, но не е достатъчно веднъж дневно да провериш и да твърдиш, че имаш работещ интерфейс.

Най-добре се тестват интерфейсите при активно работещи услуги. IRIS Solutions е b2b доставчик, но обслужвайки стартъпи, които са изградили услуги за крайни клиенти на основата на open banking, ние сме длъжни да правим мониторинг на всички API.

Това е израз на желанието ни за бързо развитие на пазара и стабилизиране на средата за развитие на допълнителни услуги, базирани на open bankinhq които се предлагат от банкови, небанкови институции, от иновативни финтех компании за крайни клиенти.

За нас е много важно при предстоящо пускане на услуга в електронен канал на голяма банка да сме сигурни, че тя ще бъде успешна. Искаме да подкрепим пазара да направи следващата голяма крачка. В момента някои банки предлагат услуга за агрегиране на сметки, но интерфейсите не са стабилни и затова клиентите не могат да ползват пълната функционалност - да си качат на едно място всички банкови сметки и да могат да плащат от онази, от която искат, или да прехвърлят пари от една сметка в друга. Тъй като само някои от интерфейсите за приложно програмиране работят, хората се разочароват от услугата, отказват се и банката съвсем губи мотивация да поддържа тази услуга.

Вярвам, че  open banking e бъдещето на финансите. Надявам се чрез openbanking.bg да подкрепим по-бързото му превръщане в работещо средство за удовлетворяване на потребителските търения и създаване на все повече иновативни решения във финансовата област.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща