Министрите на енергетиката в ЕС подкрепиха двойно по-високия процент на обновяване на сградите до 2030 г.

27-те министри на енергетиката в ЕС подкрепиха призивите за удвояване на ставките за обновяване на сградите в Европа до 2030 г.. Така ще се подпомогнат икономиките, засегнати от кризата, и страните ще се справят с енергийната бедност като се създадат „ зелени сгради за бъдещето“.

Необходими са значителни усилия за обновяване на сградния фонд в Европа и това трябва да се направи в съответствие с първия принцип за енергийна ефективност, заявиха министрите в изявление, прието в заключението на Енергийния съвет на ЕС.

Европейската комисия представи стратегия за Вълна за обновяване през октомври 2020 г. като част от Европейската зелена сделка, с цел постигане на климатично неутрален строителен сектор до 2050 г. Тогава Комисията предложи да увеличи средния процент на енергийно обновяване до 2% годишно до 2030 г. спрямо сегашните 1 на сто.

Позеленяването на европейските сгради е от ключово значение за достигане на целите за нискоемисионна икономика до средата на века, тъй като зданията са отговорни за 40% от емисиите на парникови газове в ЕС.

На срещата си в петък министрите подчертаха „необходимостта най-малко да се удвои скоростта на обновяване и енергийна ефективност до 2030 г. и да се насърчи дълбокото енергийно обновяване на сградите“. Така ще се подобрят енергийните характеристики и ще се спестят разходи, както и да се заменят въглерод-интензивните нагреватели с възобновяема енергия .

Тези промени трябва да се направят, като се вземат предвид националните, регионалните и местните обстоятелства, добавиха те, казвайки, че това е ключово за страните от ЕС, които са изправени пред различни предизвикателства, що се отнася до обновяването и енергийната бедност.

Страните от Централна и Източна Европа, например, имат много западнали жилищни блокове от съветски тип със стари отоплителни системи, докато страните от Южна Европа трябва да гарантират, че къщите им са достатъчно топли за зимата и достатъчно хладни за лятото.

Реновирането на училища, болници, университети и друга социална инфраструктура трябва да бъде приоритет заедно с най-лошо функциониращите сгради, като се вземат предвид доходите на тези, които живеят там, се казва в заключенията на министрите.

Двойният ръст в обновяването „не е достатъчен“ за постигане на климатичните цели на ЕС

Експертите обаче предупредиха, че двойно по-високите цели за обновяването на сградите до 2030 г. не е достатъчно и че трябва да се утрои.  В противен случай ще има огромен натиск върху обновяването през 2030-те и 2040-те.

И все пак Европейската комисия приветства решението на енергийните министри на ЕС, като заяви, че удвояването на процента на обновяване ще помогне да се поддържа натрупаната скорост и усилия в тази посока.

„Насърчаването на обновяването на сградите е ключов фактор за постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката, но едно от най-трудните предизвикателства е да се гарантира, че вълната за обновяване не е просто привлекателен лозунг и нещата наистина ще се променят на място“, заяви Кадри Симсън, Европейски комисар по енергетиката.

Комисията изтъкна обновяването на сградите като начин за създаване на местни работни места след пандемията COVID-19, като заяви, че също така помага за справяне с енергийната бедност и емисиите на парникови газове.  Това е отразено в плановете на страните от ЕС да изразходват 750 милиарда евро чрез Фонд за възстановяване.

„Обновяването се превръща в приоритетна политика в цяла Европа - почти всички държави-членки вече разполагат с дългосрочни стратегии за обновяване. Именно енергийно ефективните програми за обновяване са основен компонент на много планове за възстановяване и устойчивост, допринасяйки за така необходимия икономически стимул и създаване на работни места“ добави Симсън.