"Коммерсант": "Газпром" заплаши Дания със съд заради забавянето на "Северен поток-2"
Руският енергиен гигант "Газпром" продължава да вижда "шанс" за въвеждането на газопровода "Северен поток-2" в експлоатация до края на текущата година, въпреки отсъствието на разрешение от Дания за полагане на тръбите. Но в изявленията на ръководството на компанията прозира несигурност - паралелно "Газпром" подготвя базара за юридически действия срещу властите на скандинавската страна, които - от гледна точка на енергийния гигант, бави процеса.
Източници на вестник "Коммерсант" предупреждават, че руската компания има малки шансове за бърза победа в този спор. Според анализатори обаче самата заплаха от иск срещу Дания може да окаже натиск над управляващите в Копенхаген.
"Газпром" смята, че "понастоящем има шанс за завършване на строителството и стартиране на "Северен поток-2", заяви Дмитрий Хандога, заместник-ръководител на външноикономическия отдел на компанията. Основният проблем е, че Дания не дава на компанията-оператор Nord Stream 2 разрешение за изграждане на газопровод в Изключителната си икономическа зона. Припомня се, че на 15 април бе подадена молба за трети опционален маршрут на газопровода на юг от Борнхолм, както поиска датският регулатор. Последният преустанови разглеждането на двете предишни заявления, докато не бъде проучен определеният маршрут. Дмитрий Хандога обяви по-рано, че е подадена жалба срещу това изискване на регулатора. "Анализираме как ще се отрази издаването на датското разрешително в един или друг срок, работим по набор от мерки, за да запазим изпълнението на проекта по график", добави той.
Аргументите на Nord Stream 2 се основават на факта, че ИИЗ, за разлика от териториалните води, не е под суверенитета на държавата, поясняват източници на изданието.
Съответно Дания не може да отложи издаването на разрешително при липса на ясни признаци за екологични рискове по предложения от "Газпром". "Това може да се счита за нарушение на Конвенцията на ООН по морско право", подчертава един от събеседниците на "Коммерсант". Той обаче отбелязва, че досегашното обсъждане е само за диалога с регулатора, а не за началото на съдебния процес. Последното, ако "Газпром" следва този път, ще отнеме години.
Позицията на Дания принуждава "Газпром" сериозно да обмисли предстоящите преговори за разширяване на транзита на газ през Украйна след 2020 година. Без Nord Stream 2, компанията ще трябва да изпомпва около 70 милиарда кубически метра годишно през Украйна, ако търсенето в Европа остане на рекордните нива, регистрирани през 2018 година. Забавянето влошава рентабилността на проекта.
В рамките на конферентен разговор е зададен въпросът как „Газпром“ може да намали рисковете от прекъсване на транзита, в случай че „Северен поток-2“ не бъде построен, а с Украйна не може да се постигне споразумение. Действащият ръководител на „Газпром Експорт“ Михаил Малгин отбеляза, че компанията „като разумен оператор“ активно изпомпва газ в складове в Европа. Въпреки това, тези мощности не са достатъчни - дори когато през 2017 г. "Газпром" изпомпа рекордните осем милиарда кубически метра газ в европейските ПГС, този източник би могъл да покрие само около 10% от дневните доставки за Европа.
Събеседниците на "Коммерсант" отбелязват, че предстоящите два или три месеца ще бъдат ключови за съдбата на "Северен поток-2" и преговорите за украински транзит.
Ако Германия е в състояние да окаже необходимия политически натиск върху Дания и да получи разрешение, то проектът все още може да бъде завършен до края на годината. В същото време не е ясно дали ще може да функционира от 1 януари 2020 г. и ако да - в какъв режим, тъй като вероятно ще трябва да се съобразява с нормите на изменената директива на ЕС за природния газ. Nord Stream 2 вече се подготвя за дело по този въпрос. "Във всеки случай, газопроводът ще бъде построен и ако транзитът не успее, ще бъде активиран, независимо дали ще бъде законно или не", казва един от източниците на редакцията.
Ако до август не бъде получено разрешение от Дания, тогава вероятно няма да бъде възможно да се приключи строителството през тази година. Въпреки че самата тръба през датския участък на "Северен поток" може да бъде положена за един и половина до два месеца, все още ще бъде необходимо тя да се тества и напълни с газ. Алексей Гривач от Фонд за национална енергийна сигурност смята, че крайният срок за получаване на разрешение е октомври. Според него заплахата от съдебно дело и възстановяването на потенциални щети може да принуди Копенхаген да издаде разрешително, докато сега датските органи отлагат този въпрос без риск. Като цяло, според експерта, блокирането на „Северен поток-2“ и представянето на неприемливи условия за продължаване на транзита през Украйна може да е насочено към „провокиране на криза с доставките на руски газ за Европа, което би допринесло за растежа на покупките на втечнен природен газ от САЩ“.
Превод и редакция: Тереза Герова , Агенция Фокус