Българският финансов сектор против минималния световен корпоративен данък
Това показват резултатите от анкетата на Министерство на финансите сред представители на банки, инвестиционни посредници, пенсионни дружества и управляващи дружества
Мнозинството или 86 процента от представителите на финансовия сектор у нас имат отрицателно мнение относно плана на развитите икономики да наложат минимален размер на корпоративния данък на световно ниво. Това става ясно от резултатите от анкетата на Министерството на финансите: Как възприемате идеята за въвеждане на глобална минимална данъчна ставка?, публикувана в бр. 2 на бюлетина „Финансов сектор: оценки и очаквания”, качен на днес на сайта на ведомството. В анкетата традиционно участват по относително равен брой представители на търговски банки (ТБ), инвестиционни посредници (ИП), пенсионно осигурителни дружества (ПОД) и управляващи дружества (УД)
Как възприемате идеята за въвеждане на глобална минимална данъчна ставка?
Темата, подхваната още през 2015 година по предложение на страните-членки на Организацията за сътрудничество и развитие (ОИСР) по предложение на Г-20, бе актуализирана в неделя, 6 юни, когато министрите на финансите на най-развитите икономики Г-7 се споразумяха за налагане на минимален световен размер на корпоративния данък от не по-малко от 15%. Планът предвижда споразумението да се разпространи първо на ниво Г-7 и сред страните-членки на ОИСР.
Вижте още: Къде се плащат най-високите и най-ниските корпоративни данъци по света
Идеята всъщност е на САЩ, тъй като големите мултинационални компании се възползват от различните национални данъчни режими, успявайки да намалят данъчната си база, прехвърляйки печалбите си в юрисдикции с по-ниско или липсващо данъчно облагане. По оценки на ОИСР, годишно пропуснатите данъчни приходи вследствие на това надхвърлят 100 млрд. долара.
От анкетираните български финансови специалисти половината са негативно настроени към предложението, като отчитат риска от загуба на конкурентноспособност за привличане на инвестиции от малките и развиващите се икономики. Други 36% от отговорилите са умерено песимистично настроени към идеята с аргумента, че големите мултинационални компании разполагат с други възможности за заобикаляне на данъчно облагане, или ще успеят да прехвърлят тежестта на крайните потребители.
По-малък дял от участниците (14%) са положително настроени и смятат, че по този начин ще се повиши събираемостта, което същевременно ще спомогне да се понижи тежестта върху дълговите нива на държавите.
По професионални групи само представителите на ПОД подкрепят на 100% идеята, докато 80% от УД имат отрицателно мнение. 100% от ИП имат по-скоро отрицателно мнение, докато 60% от ТБ имат категорично отрицателно мнение, докато 20% от анкетираните представители на търговски банки посочват, че глобалният данък ще бъде нещо положително, а 20% имат по-скоро отрициателно мнение.
От Министерство на финансите припомнят, че през 2015 г. ОИСР и Г20, с участието първоначално на 60 държави, стартираха проект за преодоляване на тези недостатъци на данъчната система. Работата на проекта е насочена в два основни стълба – установяване на юрисдикцията, имаща право да извърши облагане чрез локализиране на данъчната база и източника на печалба, и въвеждане на минимална ставка, която мултинационалните компании да плащат върху печалбите си.
През април 2021 г. администрацията на президента на САЩ обяви намеренията си да повиши данъка върху корпоративната печалба в страната и излезе с предложение за въвеждането на глобална минимална данъчна ставка в размер на 21% (два пъти по-висока от обсъжданата във формата ОИСР/Г20), с която всяка компания ще плаща дял от печалбите си, без значение къде са реализирани те. В основата на предложението е необходимостта от финансиране на обявения план за стимулиране на американската икономика в размер на 1.9 трилиона долара за възстановяване от кризата, които не могат да бъдат финансирани с държавен дълг.