Експерти: Още мостове на Дунав, жп и автомагистрали, ако искаме развит бизнес с държавите от „Три морета“

Виена има 7 моста, по цялото поречие са 350, а между България и Румъния са само два, отбелязват Петър Диков и Дору Драгомир

Икономика / България
Кристиан Костурков
660
article picture alt description

Без нови мостове над Дунав, тунели под Стара планина, високоскоростни железопътни линии и завършени автомагистрали по направление север-юг транспортната свързаност и развитието на бизнеса, заложени в инициативата „Три морета“ е немислимо да се случат. Около това мнение се обединиха експерти по време на провелата се в София международна конференция „Три морета“ - Единство, Иновации, Свързаност“. Идеите и плановете са добри, ще допринесат много за развитието на целия регион от Балтийско до Черно и Адриатическо море, но от първостепенна важност са именно транспортните връзки, без чието изграждане и/или завършване инициативата няма да успее да постигне заложените цели. Един от сериозните проблеми към днешна дата е именно свързаността по направление север-юг, в частност състоянието на тази необходима инфраструктура у нас и при съседите, а някъде и липсата й. Осъществяването на тези транспортни връзки покрива целите на „Три морета“ и е добре, че днес на проектите се гледа много по-сериозно, за разлика отпреди 7 години, когато тези същите проекти са били представени отново в София, но на тях се е гледало по-скоро като екзотика, отбеляза Петър Диков от Института по градско планиране, който бе и дългогодишен главен архитект на София.

Той отбеляза, че за разлика от нашия регион, Западна Европа се е развивала сравнително единно във вековете, с изключение на някои конфликти между част от държавите там. Така се е формирала свързаност, тръгваща от индустриалните центрове в Англия, преминаваща през такива във Франция, Германия и достигайки Италия. По този начин се били свързани по суша и четирите морета – Северно, Балтийско, Адриатическо и Средиземно. При осъществяването на тези транспортни и търговски пътища е имало подобни проблеми като при сегашната инициатива „Три морета“, които обаче с времето са били решени и пречките са били превърнати в ползи. Диков даде пример с Алпите, които от граница, са станали свързващ елемент чрез изградените тунели. Същото е и по отношение на тунела под Ламанша.

От друга страна транспортът в Източна Европа се е развивал по-скоро по направлението изток-запад. Доказателства лесно могат да се намерят дори само при поглеждане на пътните карти - магистралите (както у нас, така и в региона на „Три морета“) са изградени предимно връзки в посока изток-запад, а тези по направление север-юг са по-скоро изключение. Затова сега е наложително да се обърне сериозно внимание именно на развитието на инфраструктурата в тази посока, казва Диков.

Той, както и много други участници в конференцията – и политици, и експерти, гледа на включването на Гърция в „Три морета“ като нещо задължително. Ако тя се присъедини, това ще бъде новото четириморие (като западноевропейското). „Така транспортните връзки ще станат много по-добри. А в същото време достигането на инициативата до Егейско море ще даде на държавите участнички достъп до пазарите на Северна Африка“, отбелязва Диков.

Според думите му специално за България връзките с Румъния и Гърция, както и пристанищата във Варна и Бургас, са много важни. „За съжаление България и Румъния са слабо свързани, въпреки че от 50 години сме в едни и същи икономически съюзи – преди в Източния блок, сега – в Европейския съюз. Към момента между двете държави има само две пътно-железопътни връзки (мостовете Русе-Гюргево и Видин-Калафат), както и 4 фериботни, които от време на време не работят. За сравнение Виена има 7 моста, а по 450-километровата граница ежду България и Румъния има само два“, отбелязва Диков.

Допълва и че също така подходите към тези мостове и фериботи от нашата страна не са в добро състояние. Подобни са нещата и от северната страна на Дунав. Пътят между Гюргево и Букурещ не е много добър, същото се отнася и за Калафат-Крайова и Калафат-Турну Северин. Железопътните линии в Румъния също не са в добро състояние, а голяма част от тях не са и електрифицирани, което създава допълнителни пречки за транспортирането на стоки и хора.

„Малко по-добра е свързаността с Гърция, но и там има проблеми. Например през ГКПП „Маказа“ пътят е двулентов, т.е. предимно за леки коли, което пък означава, че може да се използва предимно за туризъм, но не е подходящ за превоз на стоки“, обяснява Диков.

Стара планина е аналог на Алпите преди изграждането на тунелите през тях. През проходите се преминава трудно и тя се явява едно от препятствията за транспортните връзки по направление север-юг. Строителството на магистрала „Струма“ от години буксува и е спряло при Кресненското дефиле. Лошо е състоянието на жп-линията Русе-Варна – най-старият железен път на Балканите, но и най-пряката връзка между Дунав и Черно море. Но Диков определя като добър знак, че тази линия е включена в Плана за възстановяване.

Железопътната свързаност е много важна по отношение на инициативата „Три морета“. Затова България, Гърция и Румъния трябва да започнат много тясно и сериозно сътрудничество за развитието на транспортната свързаност по направление север-юг. Според Диков най-добрият вариант за жп-транспорта е да се изградят високоскоростни линии по направленията Александруполис-Карнобат-Синдел-Букурещ, както и Солун-София-Видин.  

Паралелно с това, освен автомагистрала „Струма“ да бъде доизградена през Кресненското дефиле, трябва да продължи и изграждането й на север от София до Видин. Диков вижда като най-добър вариант, а и най-оптимален, за да се случат нещата бързо, да остане магистралната свързаност между София и Ботевград (АМ „Хемус“), а след това в посока Видин да се изгради скоростен път (две ленти в едната посока), както е и по проект към момента.

Железопътната линия Александруполис-Карнобат-Синдел-Букурещ трябва да бъде дублирана и от автомагистрала, смята още архитектът. А транспортен коридор №9, който у нас преминава по линията Русе-Велико Търново-Стара Загора-Хасково и продължава към Александруполис, да остане по-скоро като туристически маршрут. „Изграждането на скоростна железница и магистрала от Александруполис до Карнобат през Синдел и към Букурещ е по-добрата и по-бърза алтернатива и защото с разширяването на пристанището в Александруполис явно Гърция цели да го превърне в алтернатива на голямото турско Текирдаг“, смята Диков.

„Много е важно Гърция да бъде включена в инициативата „Три морета“, защото без нея няма завършеност на свързаността по направлението север-юг“, категоричен е Диков.

Тезата му, че България и Румъния трябва драстично да подобрят транспортните си връзки през Дунав, напълно подкрепя и президентът на Двустранната българо-румънска търговска камара Дору Драгомир. „По цялото продължение на реката има 350 моста. Явно е, че България и Румъния трябва да направят нещо по въпроса. Наложително е правителствата в София и в Букурещ да се впрегнат и да направят двете страни входно-изходна точка на ЕС във всички посоки. Можем да се превърнем в аутсорсинг хъб, стоков хъб, но за целта ни трябват добри транспортни връзки. Трябва да развием и нови и модерни услуги, които да предоставят всичко необходимо на инвеститорите, за да дойдат тук“, категоричен е той.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща