Южна България ще страда най-много от горещите вълни, най-смъртоносният климатичен феномен

В България се открояват райони с по-голяма честота на горещи нахлувания. По области, това са Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол, Стара Загора в Южна България и Плевен, Русе и Велико Търново в Северна България. Това съобщи Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването по време на уебинара на climateka.bg на тема „Климатични промени, горещи вълни и човешко здраве“. Тя има докторска степен по Климатология в СУ „Св. Климент Охридски“ и се занимава с въздействието на изменение на климата върху човешкото здраве.

Тя представи защо горещите вълни се наричат „тих убиец“. Това е най-смъртоносният климатичен феномен, който взема жертвите си тихомълком.

Сезонът на горещите вълни в нашата страна обхваща месеците от май до септември включително. София ще бъде сред най-засегнатите от горещи вълни европейски столици, показва последно проучване за вероятността от интензификация на горещите вълни за 31 европейски столици, коментира специалистът. Географското положение на София я поставя в списъка с най-рискови градове, но многобройното население, ефектът на топлия остров и малкият процент климатизирани жилища я правят уязвима към този природен феномен, коментира Спасова. През последните 20 години в София се наблюдават средно 2,3 случая с горещи вълни средно на година, продължаващи по 9 дни. Регистрират се около 20 дни средно на лято с топли нахлувания. Лято 2012 г. е най-горещото лято от 125 години насам, 5 горещи вълни с обща продължителност 65 дни или 2/3 от дните на сезона са били екстремно горещи.

Какво всъщност представлява горещата вълна?      

Климатичните промени се изразяват не само в повишаване на средната глобална температура на въздуха, но и в локално нарастване на честотата на метеорологичните явления. Такова екстремно климатично явление са и горещите вълни.

Съществуват множество дефиниции, но за умерения климатичен пояс, в който се намира и България, за гореща вълна се приема период от поне 3 последователни дни, през които температурите на въздуха достигат и надхвърлят 30℃. Особено тежко се понася от организма съчетанието на високи дневни температури с нощни температури над 20 ℃ – т. нар. „тропични нощи“, които не дават възможност на тялото да си почине от жегата през деня.

Няма единна формула, различните страи са приели различни стойности, за Дания това са няколко последователни дни на 28 градуса, докато в Калифорния са няколко горещи дни с над 38 градуса. Според най-неблагоприятните климатични прогнози на Световната здравна организация годишният брой на екстремно горещите дни се увеличава с по 10 на десетилетие в Югоизточна Европа и Скандинавския полуостров от 1960 г. насам.

Събития, за които началото на този век се е смятало, че могат да възникнат 2 пъти на столетие се очаква да се случват 2 пъти на десетилетие. Към 2030 г. само в градовете Атина, Париж, Рим, Будапеща повече от 400 души ще умират годишно поради горещи вълни.

Около 30%  от населението на света живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури през поне 20 дни от годината. Дори ако парниковите емисии бъдат драстично намалени, половината от населението на Земята ще бъде застрашено от горещи вълни до края на века. Рискът от свързани със жегата болести или смърт ще обхване около 74% от световното население, показват мрачните прогнози.

Хората, които работят на открито са по-засегнати, трябва да се носят свободни дрехи от естествени материали. Проучване в Италия изполва нивото на образованост като индикатор и открива, че при горещата вълна през 2003 г. в Рим смъртността при хората с най-високо образователно равнище е по-висока от обичайното с 5,9% докато при тези с най-ниско образование тя е по-висока със 17,9%. Същото важи за икономически статус, по-богатите могат да си позволят климатици.  Изследванията показват, че жените са по-уязвима група, хората, които приемат различни лекарства. Малки деца, възрастни, деца, жителите на градовете също са сред най-уязвимите.

Да се изградят системи за ранно предупреждение във всеки град съветват от СЗО

Световната здравна организация препоръчва във всеки град да работят системи за ранно предупреждение  Тези системи спасяват човешки животи, обясняват специалистите. Смъртността нараства при всеки градус повишение на тепературата над определен праг, с 2 градуса в градовете, разположение на север, с 3% в южните градове. А най-опасна от горещите вълни през лятото е първата! Тогава се наблюдава т. нар. „ефект на жътвата“ – загиват хората в напреднала възраст и с отслабен организъм, поради предшестващи хронични или остри заболявания. В началото на сезона предшестващото по-хладно време е приспало бдителността ни и обикновено не сме адаптирали нито облеклото, нито поведението си към много горещото време.

Сезонността при смътността е описана с помощта на ежедневна статистика на смъртните случаи. Актуални данни от проекта PHERE показват, че смъртността нараства с 2% при всеки градус повишение на температурата над определен праг в градовете в Северна Европа и с 3% в градовете в Южна Европа. Пикът на смъртните случаи е забавен във времето – следва с 3 дни максимума на температурите.  Освен увеличение на смъртността, при необичайно горещо време се наблюдава нарастване броя на пътнотранспортните произшествия, трудовите злополуки, случаите на колективно насилие и престъпленията срещу личността.

Рискът от катастрофи се увеличава с около 30% при температури в купето над 37℃

Особено опасно през лятото е ползването на кола с тъмен цвят без климатик. Рискът от катастрофи се увеличава с около 30% при температури в купето над 37℃ в сравнение с нормалната температура около 22℃. Подценяването на високите температури в колите, оставени заключени за малко под палещите слънчеви лъчи, е причина ежегодно да загиват от топлинен удар малки деца, както и домашни любимци. Само в САЩ за последните 20 г. в такива инциденти са намерили смъртта си 750 деца.

Топлинният удар неслучайно носи това бомбастично наименование – той настъпва внезапно.

Това е най-тежкото и животозастрашаващо състояние, свързано с горещото време. Признаците на топлинен удар са гадене, повръщане, припадане, обърканост, дезориентация, загуба на съзнание и кома. Особено показателни симптоми са високата температура на тялото – над 40℃ и липсата на потене, въпреки високите температури на въздуха. Признаци, по които може да се разпознае топлинният удар преди фаталния му развой, са изтощение, крампи, припадък, главоболие, чувствителност към светлината, замайване, гадене и повръщане, зачервяване на кожата, учестен пулс и дишане.

Топлият остров е феномен, типичен за големите градове

Топлинният удар може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и да доведе до летален изход. Най-голяма е опасността при малките деца, хората над 65-годишна възраст, страдащите от хронични сърдечно-съдови и респираторни заболявания, както и жителите на големите градове, където плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на особено висока температура в горещо време – т. нар. “топъл остров”. Топлият остров е феномен, типичен за големите градове. При благоприятна синоптична обстановка (задържане на стабилно антициклонално време) разликата между центъра на града и неговата периферия може да достигне и надмине 10℃. Това е все едно да живеете с 300-400 км по-близо до Екватора.

Публикациите по темата на Зорница Спасова може да прочетете в climateka.bg Защо горещите вълни се наричат тих убиец- Част 1 и Част 2.