Атанас Георгиев и Ивайло Найденов: Всички ще платим по-високите цени на електроенергията

Енергетика / България
3E news
1261
article picture alt description

Няма как да очакваме, че при обединение на пазара и високи цени на емисиите цените на електроенергията ще останат на сегашните нива, коментира в интервю пред БНР доц. Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Всички плащаме цената на енергията, тъй като, когато тя се увеличава, се повишават и производствените разходи, а съответно и цените на суровините. Оттам имаме една всеобща картина на повишение, допълни от своя страна Ивайло Найденов изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). 
До 2030 година имаме доста сериозни цели. Ако искаме да ги постигнем това се получава с икономически мерки. Избрали сме да ги постигнем трябва да платим и цената, заключи от своя страна Атанас Георгиев

Настоящото увеличени на цените на тока е пореден цикъл на промяна и се дължи на  фактори, които са вътрешни и външни. Въпреки че либерализацията на електроенергийния пазар стартира през 2004 г. тя не е приключила докрай, обясни деканът на Стопанския факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски” Атанас Георгиев. Той припомни, че в настоящия момент на пазара вече са и малките стопански потребители ниско напрежение, докато „за домакинствата все още има някакъв междинен модел, тоест там либерализацията не е приключила. Което означава, че когато имаме регулирани цени при тях може да се упражнява някакъв контрол при промяната на ценообразуващите фактори“. 

„Винаги усилието е да се запазят цените за бита с възможно най-малко увеличение. Когато всички останали пазарни сегменти вече са на свободния пазар, инструментите за това намаляват, допълни той.

Той обърна внимание на генерални фактори за повишението на цените – от една страна влизането ни в Обединения електроенергиен пазар и от друга – скока на цените на въглеродните емисии. 

„Знаем че ние вече сме част от Обединения пазар в сегмента „ден напред“, макар и не съвсем – обединен на гръцка граница. Виждаме също така, че тази година се повишиха много цените на емисиите, а електроенергията в България и съседните страни е много зависима от въглищните централи. Така че няма как да очакваме, че когато емисиите растат, когато пазарът е обединен, това, което правим като регулирането на цените може да спре ръста нагоре или надолу. 

В отговора на въпрос дали това означава, че този „контрол“ се прехвърля върху цените на тока за бизнеса той обясни, че „трябва да знаем какво сравняваме“. „Ако говорим за 3 процента ръст на общата цена за бита трябва да имаме предвид, че когато търговците и техните клиенти се договарят на свободния пазар, там те договарят само енергийната компонента. Така че, да, енергийната компонента се вдига с голям процент, а когато говорим за цените домакинствата там имаме голям процент мрежови услуги“. 

„Такива повишения – 40-50%, говорим за енергийна компонента, са направо шокови, особено за малкия бизнес, който още не е свикнал да бъде на свободен пазар“, обясни от своя страна изпълнителният директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Ивайло Найденов. 

„Тъй като в момента има един гратисен период, потребителите ниско напрежение са един вид на свободен пазар, но в момента, по моя информация, голяма част потребителите още са на един договор, който е одобрен от КЕВР. От 1 юли тази година обаче те ще трябва да сключат договор за покупко-продажба на електроенергия с някой търговец – може да е досегашния, може да е друг. Важно е, че ако искат да сменят от 1 юли доставчика си те трябва да са направили избора си до 10 юни. Ако не си изберат доставчик и изтече договора, по който се доставя електроенергия към момента те ще отидат на така наречените ДПИ. Токът им няма да бъде спрян, но ще отидат на един служебен доставчик, който продава електроенергията на една много по-висока цена от пазарната. Като целта на този доставчик е първо да насърчи самите потребители да търсят търговец, второ – ако се развали по някаква причина договор по виновност на някоя от страните, потребителят да не остане без електрозахранване. Това е общата част. Друго, което бих искал да посъветвам потребителите - много внимателно да четат договорите си. Да гледат и сравняват не само цената, а и клаузите , отбеляза Найденов. Той припомни, че потребителите също трябва да са проактивната страна и трябва да се научат да следят пазара. 

Найденов посочи като вътрешен фактор за повишението на ценовите нива на електроенергията в България липсата на дългосрочни продукти на пазара. 

„По отношение на ценовите равнища, както вече бе казано в цяла Европа растат цените на електроенергията, но в България има и друг вътрешен фактор, който допринася за тази несигурност, за тази ценова несигурност и това е не само за малките потребители, това е и за големите потребители – от 2018 година насам почти всички сделки на едро на пазара на електроенергия, тоест за продажба от производители на търговци трябва да се сключват през платформи на БНЕБ през различните сегменти. 
Но към настоящия момент работят само краткосрочните сегменти. Дългосрочните сегменти, дългосрочен продукт не се предлага от много време“, заяви той. 
По думите на Атанас Георгиев обаче една от задачите за участието на пазара е да се следи и какви ще са бъдещите нива.  „Ако продавачът има очакване, че цените ще се покачват, той няма да иска да продаде голямо количество сега“, поясни той и обърна внимание на твърде голямото участие на държавните дружества в процесите на свободния пазар.  

„Не е само до това, че никой не иска да рискува. Не трябва да забравяме, че две трети (от настоящия свободен пазар) се държи от държавните дружества. Там все още има един по-особен начин на взимане на решения. Винаги има този страх, че ако бъде направено някакво действие и то не доведе до по-добро финансово състояние на дружеството, това може да бъде дори и подсъдно. 

Пазарът е концентриран, има концентрация на един от участниците в него, което определя в голяма степен, какво се предлага от производител на този пазар“, каза Георгиев. 

По думите му „има различни причини за това да не се предлагат дългосрочно количества“. „Нека все пак да припомним, че една от причините за това е, че самият бизнес не искаше да има толкова много дългосрочни количества. Искаше да има повече количества през пазара „ден напред“, тъй като той е най-ликвиден, най-лесно определя цените и т.н.“, допълни той. 

„Според мен решението е всеки потребител да си балансира портфолиото. Особено ако е по-голям потребител“, коментира от своя страна Ивайло Найденов. По думите му това „ще даде по-голяма възможност и на търговците да дадат по-голяма сигурност и на по-малките клиенти, тъй като ако си купят пакетно енергия с дългосрочен договор ще са по-малко изложени на краткосрочните изменения“.

Атанас Георгиев в коментар за случаи на търговци, които предупреждават клиентите си за изменения в договорите с малките клиенти, припомни, че те (договорите) са за доставка на енергия, а не за гарантиране на ниска цена. „За търговеца няма интерес от прекратяване на договор. За него също не е добре, когато динамиката е голяма и не може да я покрие през хеджирането, което си е направил. Всеки търговец иска да продава повече, на повече клиенти и съответно такива договори, които оставят вратичка за прекратяване не са изгодни за търговеца“, каза той.

В отговор на въпрос как настоящото повишение на ценовите нива ще се отрази на бизнеса Найденов от своя страна обърна внимание на отражението по веригата и опасността от инфлационните процеси.

„Всички плащаме цената на енергията, тъй като, когато тя се увеличава, се повишават и производствените разходи. Съответно се повишават цените на суровините. Оттам имаме една всеобща картина на повишение. Това за съжаление е общата картина в Европа от началото на годината. И не само при цената на електроенергията, а и в цената на природния газ се наблюдават същите тенденции. 

По-глобално конкурентоспособността на европейската икономика е поставена под въпрос. По-локално започват да се наблюдават признаци на инфлация и всеобщо поскъпване“, заяви той. 

В отговор на въпрос „инфлация ли е думата?“, Георгиев отбеляза, че „Може да се наречем и така“. 

„Защото един от основните фактори е покачването на цените на емисиите. Трябва да имаме предвид, че всяка политика, всяка сделка зелена, или друга на глобално равнище, или европейско трябва да бъде покрита от потребителите. Не може да се учудваме, че цената на електроенергията скача тогава, когато цената на емисиите се покачва при това с регулаторна намеса и, когато знаем, че все още нашата електроенергия е много зависима от въглищата. 

До 2030 година имаме доста сериозни цели. Ако искаме да ги постигнем това се получава с икономически мерки. Избрали сме да ги постигнем трябва да платим и цената“, заключи Атанас Георгиев. 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща