Индустриалци предлагат на ЕК инициативи, чрез които производството на зелен водород да поевтинее

Цената на производството на чист водород може да бъде драстично намалена до средата на века, ако ЕС създаде специална пазарна структура за разработване на този вид гориво. Това мнение изразяват специалисти от индустрията, цитирани от Euractiv. Междувременно екологичните групи са скептични към появата на водородна икономика.

„Нуждаем се от капиталови и оперативни разходи ..., за да доведем цената на възобновяемия водород от „шампанско до просеко“ и по-късно до „трапезна вода“, заяви метафорични Йорго Чацимаркакис, генерален секретар на индустриалната асоциация Hydrogen Europe.

Chatzimarkakis говори по време на събитието за представяне на Пътна карта за водородната индустрия – насоките за политиката, предложена от индустрията, която очертава път към създаване на европейска водородна икономика. Според Чацимаркакис регулаторите не могат просто да копират и поставят законите, приложими понастоящем за газа, и да ги използват, за да развият европейски водороден пазар. Това е така, защото двата пазара са фундаментално различни, твърди той, като посочва като пример приложения за крайна употреба като горивни клетки, използвани в превозните средства.

Вместо това, Hydrogen Europe предлага отделна правна рамка за водорода, основана на два стълба - пазари и инфраструктура - за отключване на необходимите инвестиции. За тази цел докладът предлага облекчаване на правилата на ЕС за държавна помощ за водород и ги прави допустими за по-големи субсидии от националните правителства, като ги маркира като важни проекти от общ европейски интерес (IPCEI).

Препятствията пред водорода

Предстоят обаче много препятствия. Днес водородът представлява само малка част от енергийния микс на ЕС и над 95% от него идва от изкопаеми горива, основно се произвежда чрез природен газ. Това ще трябва да се промени, тъй като Европа се стреми да постигне климатична неутралност до 2050 г. Първо, доставката на възобновяема енергия ще трябва да се удвои поне до 2030 г., за да произведе необходимото количество електроенергия за захранване на електролизаторите и да генерира достатъчно количество чист водород.

И това ще изисква по-бързи процедури при разрешителните за вятърните паркове. Всъщност разрешаването „е най-голямата пречка за увеличаването на възобновяемите енергийни източници днес“, каза Джайлс Диксън, главен изпълнителен директор на индустриалната асоциация WindEurope. „Процедурите за разрешаване на процеси отнемат твърде много време и са твърде обременителни“, добави Ан Метлер, вицепрезидент за Европа в Breakthrough Energy -  фонд, ръководен от инвеститори, председателстван от американския милиардер Бил Гейтс. Метлер призова държавите от ЕС да опростят процедурите и да ускорят внедряването на електроенергия от възобновяеми източници, за да осигурят достатъчен капацитет за производство на чист водород.

Друга основна пречка за инвестициите във водородни съоръжения е така нареченият принцип на допълнителност, който според индустрията изисква електролизаторите да работят изключително на специализирана инфраструктура за възобновяема енергия. Според индустрията това фактически би изключило използването на излишна енергия от възобновяеми източници, която иначе би била ограничена във ветровити дни.

„Принципът на бюрократичните мерки и тази тромава допълнителна процрдура също ограничават развитието“, смята Чацимаркакис.

Европейският парламент отмени принципа на допълнително ограничение в своя доклад относно стратегията на ЕС за водорода, приет на 20 май. В своята версия на текста членовете на ЕП също се стремят да ускорят развитието на пазара чрез прокарване на междинна фаза, при която „нисковъглеродният“ водород ще се произвежда от природен газ, с технология за улавяне на въглерод, при която емисиите трябва да се погребват.

Но принципът на допълнителните ограничения има и своите поддръжници, включително ЕК, която смята, че така ще гарантира, че възобновяемият водород се развива в синхрон с въвеждането на възобновяема електроенергия. Тази гледна точка се подкрепя и от широк кръг заинтересовани страни, каза Антонио Лопес-Николас, ръководител на отдел в енергийния департамент на Европейската комисия.

Индустрията обаче твърди, че допълнителните ограничения, понякога са трудна за прилагане на практика задача, която е и неприятна за инвеститорите. В крайна сметка мятката принуждава производителите да разчитат на специален капацитет за възобновяема енергия.

Зелен скептицизъм

Междувременно природозащитниците изразиха съмнения относно появата на евтини, обилни количества зелен водород. „Водородът никога няма да бъде евтин като „чешмяната вода“, най-много да е като „просеко““, заяви Дрис Аке, директор на енергийните системи в  European Climate Foundation. „Водородът е силно преработен, неефективен енергиен носител, който винаги ще бъде оскъден и скъп“, припомня Аке, намалявайки очакванията, че водородът може един ден да замести изкопаемите горива.

"Няма такова нещо като водородна икономика", добави той. „Да не забравяме, че ролята на водорода в беземемисионната икономика ще бъде снижена от действителните гиганти, а действителните герои на климатичните действия са слънцето, вятъра и директната електрификация.“, смятат специалистите.