Настоящият и бившият омбудсман срещу увеличението на цените на тока, КЕВР с обосновка на забележките

Настоящият омбудсман на България Диана Ковачева и бившият в лицето на Мая Манолова, която в момента е представител на гражданската платформа „Изправи се БГ“ възразиха категорично върху увеличението на цените на електроенергията за регулирания пазар. В рамките на общественото обсъждане, което се проведе  онлайн в КЕВР  Ковачева и Манолова посочиха редица показатели – от разходите на електроразпределителните дружества до качеството на предоставяната услуга, включително и цените на ЕСО за достъп и пренос, за да обосноват възраженията си. Председателят на работната група към енергийния регулатор и ръководител на отдела за електроенергетика Пламен Младеновски от своя страна обясни къде грешат във възраженията си както Ковачева, така и Манолова. В същото време той изрази съгласие за по-добър контрол за качеството на доставяната електроенергия и осъществяваното от дружествата обслужване, като акцентира върху нова методика, по която КЕВР работи. Обясни също така и защо са по-високи ценовите нива на ЕСО и внесе яснота и по повод питането на АЕЦ „Козлодуй“ по отношение количествата електроенергия за свободния и регулирания пазар. 

Омбудсманът: Изразявам категорично несъгласие с предлаганото увеличение

„Изразявам категорично несъгласие с предлаганото увеличение (на цените на електроенергията за бита б.р.) и смятам, че е немотивирано“. Това заяви омбудсманът на България Диана Ковачева в рамките на общественото обсъждане (онлайн) за цените в сектор Електроенергетика. Преди това тя заяви, че е запозната с доклада на работната група, публикуван на страницата на регулатора и предвижданото увеличение на тока за битовите потребители „на ЧЕЗ с над 4 процента, а на ЕНЕРГО-ПРО и ЕВН (EVN) – д над два (процента). Наред с това се увеличава и нощната тарифа – при ЧЕЗ с над 5 %, при ЕНЕРГО-ПРО – с над два“, отбеляза Ковачева. 

„По отношение на електроразпределителните дружества се предвижда да бъде продължено ценовото регулиране чрез метода „горна граница на приходи“ , при който след проведен регулаторен преглед (позова се на Наредбата зар регулиране на цените), КЕВР утвърждава цени за необходими годишни приходи на предприятието за първата година на регулаторния период и може да ги изменя в края на всяка ценова години, или в края на този период. В доклада на работната група е отбелязано, че този метод повишава ефективността на работа на дружествата, тъй като е свързан с определяните от регулатора показатели за качество и критериите за изпълнението им. В рамките на този процес се смята, че необходимите приходи на енергийните предприятия за ценовия период се коригират в зависимост от изпълнението на показателите за качество на енергия, качество на обслужването през предходната година и отчетените инвестиции. В същото време обаче при определянето на цените за първата година от първия регулаторен период липсва анализ за изпълнението на тези показатели на енергийните дружества. Съответно не е извършена корекция на необходимите приходи, въз основа на изпълнението на посочените показатели. Изобщо не е предвидена такава корекция“, каза Ковачева, позовавайки се на нормативните документи на регулатора. 
В тази връзка омбудсманът наблегна изключително на качеството на услугите. 

„Подобрение на качеството на услугите не се наблюдава“, категорична бе Диана Ковачева като се позова на подадените жалби до администрацията на омбудсмана за лошо качество на доставяната електроенергия. Нещо повече, тя се позова на годишния доклад на регулатора, който установява, за дадено дружество, че мерките за изпълнение на качеството на доставяната електроенергия не са изпълнявани и „не се прилагат в кратки срокове“. 

„Предвид тази констатация е взето решение проверките да продължат и през 2021 година. В доклада е отбелязано също, че за целите на ценовото регулиране е предвидена проверка на всички електроразпределителни дружества относно реално извършени инвестиции и разходи за амортизация на въведените в експлоатация активи. До момента обаче липсват резултати от извършените проверки“, заяви Ковачева и поиска да бъдат публикувани докладите. С оглед на изложеното смятам за необосновано да не се извършва каквато и да е оценка и корекция на необходимите приходи на електроразпределителните дружества въз основа на тези показатели и смятам, че е важно КЕВР да разясни какви са причините за това. 

Тя изрази и резерв по отношение на корекцията, свързана с частта за инвестициите, но допълни, за липса на формиране на обективност от нейна страна, заради заличени данни (по изискванията за търговска тайна) r намекна за необходимостта им.

Ковачева  коментира и признаването на експлоатационните и административни разходи на дружествата от работната група на КЕВР на ниво отчет на базисната година. Базирайки се на нормативните документи на регулатора посочи, че базисната година е предходната календарна година за внасяне на предложения за изменение на ценовите нива и в тази връзка посочи, че „прави впечатление, че операторите на разпределителните мрежи са отчели сериозен ръст на тази група разходи в сравнение с останалите два от предходния регулаторен период  две години от периода, (по отношение на изпълнението на лицензионната дейност), което буди съмнение доколко е коректна и вярна предоставената информация“ посочи тя. 

Омбудсманът атакува и технологичните разходи на електроразпределителните дружества. „На следващо място е отчетена тенденция за намаляване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества за предишния регулаторен период.  Ценовия разход при преноса на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи е намален само с 0,5 процента, без да става ясно как е определен този процент“, установи тя.

В заключение, позовавайки се на все още съществуващата пандемична обстановка и икономическа криза, омбудсманът Диана Ковачева призова ценовите решение на КЕВР да бъдат приети в условията на прозрачност, законосъобразност и справедливост, която да гарантира баланс между дружества и потребители, защита на битовите клиенти и поиска цените на енергийните дружества да отразяват икономически обосновани разходи за дейността им. 

Манолова: Ценовото решение на КЕВР е постановено при липса на прозрачност

Представителят на гражданската платформа „Изправи се БГ“ в лицето на Мая Манолова също заяви, че категорично не подкрепя ценовото предложение на КЕВР. „Смятаме, че то е постановено при липса на прозрачност, ясна и разбираема обосновка на цените на тока, каквито са изискванията на Закона за енергетиката и в противоречие с ангажимента на КЕВР да следи, освен за енергийните дружества и българските потребители“, каза Манолова.  Тя обвини, че КЕВР е в нарушение, защото публикува само предложенията на дружествата, но не и „всички изходни данни“. По думите й, тези данни не представляват търговска тайна. 

„Не сме съгласни с цената за пренос и достъп до електропреносната мрежа. Изчислихме я на 10,51 процента и искаме от експертите, подготвили този проект да обяснят, кои са факторите и причините да  бъдат признати по-високи условно постоянни разходи. Разликата е  9 % от юли 2020 г. спрямо юли 2021 г. като цената за достъп се увеличава с над 15 % , а цената за пренос се увеличава с над 18 %“, каза тя. Манолова направи отклонение, посочвайки публичната декларация на изпълнителния директор на ЕСО за годишната заплата и правейки съпоставка с обсъжданото увеличение на пенсиите с 5 %. На тази база тя отсъди несправедливост.

„В същото време, освен, че цените за достъп и пренос се предлага да бъдат увеличавани, ние виждаме, че заложените количества електрическа енергия за следващия регулаторен период намаляват с над едни процент“, констатира тя. 

Манолова акцентира и на разходите на трите електроразпределителни дружества, които участват в цената за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа. Поиска и яснота за ремонтните дейности на дружествата и изрази мнение, че те натоварват цената на електроенергията. В допълнение представителят на гражданската платформа атакува електроразпределителните дружества и за качеството на подаваната електроенергия, както и за качеството на обслужването. 

Христина Горанова от АЕЦ „Козлодуй“ се спря на доста по-различен въпрос, който обаче е от съществено значение за централата и потребителите – месечното разпределение на електроенергията, което бе определено като „изключително небалансирано за сметка на останалите два ТЕЦ-а. „Все пак трябва да отчетем, че АЕЦ е базова мощност и такива флуктуации от порядъка на 300 до 650 МВт са изключително големи и оказват въздействие и върху електроенергията, която АЕЦ Козлодуй предоставя на свободния пазар“ каза тя и постави въпроса за по-плавно и балансирано месечно разпределение като при двата ТЕЦ-а и енергията при НЕК, както и месечната разполагаемост. 

Отговорът на КЕВР 

Това са регулаторни методи, прилагани в Европа. Това са правилата на регулирането и няма нищо притеснително. Така отговори от своя страна председателят на работната група Пламен Младеновски по отношение на констатираното от омбудсмана Ковачева заключение, че цените не са мотивирани. „Следва да се отбележи, че базисната година е основата, при която се определят за новия ценови период всички разходи“, каза той  като подчерта, че това са регулаторни методи прилагани в Европа. По отношение на технологичния период стана ясно, че той е намален като е спазено регулаторното изискване това да се случва постепенно, така че да е изпълнено условието за предвидимост, прогнозируемост на тези разходи за дружествата и крайните потребители.  По отношение на качествата на извършените инвестиции експертът посочи, че все още се работи по проверките и когато са готови ще бъдат представени.

Младеновски отговори и на поставените въпроси за качеството на електроенергията, доставяна от  дружествата и обслужването. Той отбеляза, че това е „болна тема“ и за комисията, и за дружествата, и за гражданите. 

„Все пак се намираме в първата година на регулаторния период и подобни корекции би трябвало да се прилагат през следващите години от регулаторния период“, каза той. В тази връзка Младеновски посочи, че в КЕВР се работи по нова методика, така че  „тези показатели да не се отразяват на определяните от КЕВР цени“. „Не е честно да се намаляват цените на всички клиенти на електроразпределителните дружества при положение, че някъде е установен проблем. Би следвало в по-голяма степен да се компенсират там, където е установен проблема, а не да се намалява цената и на тези потребители, където няма такъв“, каза той. Това по думите на експерта вече е отразено в общите условия на  ЕРП- за ЕВН и ЧЕЗ. Така показателите за качество при нарушаване няма да обхващат цялата лицензионна територия на дружеството, а само тази, където е установен проблем. 

Младеновски определи като обичаен мотив възраженията на гражданската платформа „Изправи се БГ“ за непрозрачност на цените. По отношение на питането защо са по-високи условно постоянните разходи на ЕСО и намаляват ли количествата с 1 % той посочи, че заложените количества през миналата година не са достигнати и то с повече от 1 %, в резултат на което ЕСО ще реализира загуба от недостатъчно пренесени количества. В тази връзка той посочи, че прогнозата за следващия ценови период, дори и да изглежда намалена е „по-висока от настоящия ценови период“. 

По-високите условно постоянни разходи на ЕСО се дължат основно на предвиденото увеличение на заплатите на служителите и съответно социалните осигуровки, които са дължими към тях.  

Младеновски обясни също така и по-високите условно постоянни разходи на ЕРП-та с по-високите стойности на пазара на технологични услуги. „Въпреки че технологичните разходи са намалени с половин процент, пазарната цена (за закупуването им) е нараснала с 40 %. , което води до по-висока цена на пазара за технологични разходи“, обясни той.

Становищата в КЕВР по отношение на ценовите нива в сектор Електроенергетика могат да се внасят в разстояние на 14-дневен период. КЕВР ще се произнесе окончателно след закритото заседание на 1 юли тази година.