142 години от първата парична операция в България

Днес, 6 юни 2021 г. се навършват 142 години от първата парична операция на Българската народна банка (БНБ). Всъщност дейността на БНБ, която е една от най-старите централни банки в света – тринадесета по реда на своето създаване, започва на тази дата през 1879 г. с „внасянето на една сума в размер на 8 687 043 лева, от които 2 000 000 лв. за капитал и резервен фонд, а остатъкът за безсрочен безлихвен влог. Още същия ден е била извършена първата операция от 1500 лв. срещу залог“.

Пет години по-късно е публикуван и първият официален годишен отчет на БНБ за 1884 г., когато управител на Централната банка е Иван Евстратиев Гешов.

Оттогава до днес БНБ ежегодно съставя този документ – най-важния за институцията и сред най-представителните документи на публичната администрация в България. В периода от 1941 г. до 1989 г. годишните отчети на БНБ не се разпространяват публично, а се размножават на пишеща машина в много ограничен тираж. В архивите на българските институции не бяха открити копия на годишните отчети за 1941, 1942 и 1954 г.

С богата история и архив БНБ насърчава историческите изследвания в областта на финансите и икономиката, включително работата с исторически данни, предвид тяхното значение за разбиране на основни финансови и икономически процеси и причинно-следствени връзки в дълъг исторически контекст.

Отчетите на БНБ

По повод 140-годишнината на БНБ, в рубриката „Архив“ на централната банка са публикувани всички финансови отчети от 1884 година до последния – за 2020 година.

Те са поместени непосредствено под отчета на БНБ за всяка година. Тези количествени данни за дейността на Банката представят публично непознат досега източник на богата историческа информация. С оглед на ключовата роля на централната банка така публикуваните данни свидетелстват за цялостното състояние на финансовата система и стопанското развитие на България през съответните исторически периоди. Балансовите данни са публикувани на български и английски език и са обработени и структурирани в табличен формат. Това улеснява тяхната достъпност, съпоставимост, последваща обработка и употреба за аналитични и изследователски цели от представители на финансовата и академичната общност и от всеки с интерес към финансовата и стопанската история в България и по света, подчертават от БНБ.

По повод 142-та годишнина от първата парична операция, като част от изследователската си дейност в областта на историята в петък, 4 юни, БНБ публикува данни от историческите баланси на Банката за периода 1884 г. – 1940 г. и статия за историята на своята сграда на пл. „Княз Александър I“ в София.

Сградата на БНБ

Историята на сградата започва на 29 март 1920 г. когато Управителният съвет на БНБ поради разрастването на дейността на Банката взема решение за закупуване на място за постройка на ново банково здание, което да отговаря на нарастващите потребности в дългосрочна перспектива, като за целта се създава Фонд „Покупка място и постройка банково здание. Построена е в периода между 1935 и 1939 г.

На 20 октомври 1935 г. министърът на финансите Марко Рясков (до пролетта на същата година управител на БНБ) тържествено полага основния камък на сградата, като според обичая удря три пъти с чукче върху камъка, изричайки „Да пребъде във вековете!“. Положена е и специална стъклена капсула със свитък с текст  за събитието и с екземпляри от всички емисии монети и банкноти, издадени от Банката. Строежът е завършен през 1939 г., а от 1 юли 1940 г. всички дейности на Банката са преместени в новата сграда.

Сградата на централното управление на БНБ е паметник на културата, обявена през 1978 година, и една от архитектурните забележителности на столицата. Изградена е по проект на видните български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов със сътрудничеството на архитектите Христо Пешев и Борис Капитанов и конструкторите инж. Димитър Байнов и инж. Кръстю Илчев.

Архитектурният план се отличава с модерно вертикално разпределение и функционалност. Макар сградата да не изглежда висока, тя е седеметажна – четири от етажите са надземни, а три – подземни. Фасадите са облицовани с варовикови плочи (добивани от района на Враца) и са украсени със скулптурни фигури и композиции, символизиращи нейното предназначение.

Интериорът съчетава стремежа на проектантите за усещане за простор чрез максимален достъп на естествена дневна светлина и практична функционалност на помещенията.

Сред образците на декоративно-монументалните изкуства са стъклописите в сградата на Банката. Витражът на западното стълбище, изработен от проф. Иван Пенков, представя изображения на монети, сечени по времето на Втората българска държава (XII–XIV век), както и образи на царете Иван Асен II, Константин Тих Асен, Иван Александър и Иван Срацимир, а също и някои архитектурни паметници от онази епоха.