Германо-българският бизнес: Непрозрачни конкурси, корупция и недостиг на квалифицирани кадри са основните ни проблеми

Непрозрачност в обществените поръчки, липса на квалифицирани кадри и работна ръка, качество на образованието, включително професионалното, корупция и престъпност, липса лоша или бавно изграждаща се инфраструктура, често променящи се закони – това са част от големите проблеми и предизвикателства пред развитието на бизнеса в България, смятат повечето от членовете на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). От друга страна членуващите в Камарата компании отбелязват като предимства за развиването на икономическа дейност у нас цената на работната ръка, членството ни в ЕС, ниските данъци, достъпът до местни субсидии и еврофондове.

Изводите са от анкетата, проведена сред тях за състоянието на бизнес средата в България. Информацията от допитването дава яснота по въпроси, свързани с предизвикателствата и проблемите, с които се сблъсква бизнесът у нас, но и откроява предимствата на България като място за инвестиции и правене на бизнес.

На въпроса „Как ще се развият инвестиционните Ви разходи през тази година в сравнение с предходната?“ 53% от анкетираните фирми отговарят, че те ще останат без промяна. 97% от запитаните посочват, че биха избрали отново да инвестират в България, като 41% смятат страната ни за атрактивно място за инвестиции.

Едва 7% от участниците оценяват икономическата обстановка в България като добра. За сравнение в проведената последно през 2019 г. анкета делът на оптимистично настроените е бил 25%. 52% от анкетираните фирми не очакват промяна на развитието на българската икономика през тази година. 48% оценяват настоящата ситуация в бранша като задоволителна и също толкова от анкетираните са посочили, че очакват задоволително развитие в бранша през тази година в сравнение с предходната. Оптимистична е прогнозата, че почти половината от участниците в анкетата (48%) оценяват настоящото бизнес състояние на своята компания като добро.

Що се отнася до работната ръка, 30% от анкетираните фирми планират да наемат нови служители, докато 13% най-вероятно ще се разделят с част от персонала си. Увеличава се  удовлетвореността по отношение цената на работната ръка, където 43% от компаниите са доволни или много доволни. За сравнение с последните резултати от анкетата през 2019 г. доволните участници в анкетата са били 39%. 51% от компаниите изпитват трудности при намирането на квалифицирани работници, като едва 19% са доволни от качеството на академичното образование и само 17% са доволните от качеството на професионалното образование. 55% от анкетираните посочват „недостигът на квалифицирана работна ръка“ като един от основните рискове за развитие на компаниите, като тази липса води след себе си увеличаване на разходите за работна ръка посочват 60% от анкетираните. В тази сфера са необходими реформи и въвеждането в България на елементи от наложилата се в Германия система за дуално професионално обучение и адаптирането към нуждите на бизнеса от обучение на специалисти в конкретни области. Това са възможни варианти за справяне с проблема от липсата на квалифицирани кадри.

25% от работодателите не са доволни от цената на електроенергията в България. 54% оценяват нивото като средно.

Безспорна е удовлетвореността на компаниите от членството на България в Европейския съюз – 87%. Увеличава се положителната нагласа към въвеждането на единната европейска валута. 67% от запитаните желаят въвеждането на еврото, 18% са на противоположното мнение.

Относно състоянието на инфраструктурата страната ни се нарежда на 10-то място сред 16-те държави от Централна и Източна Европа.

За пореден път най-голямо е недоволството на компаниите в борбата с корупцията и престъпността. Цели 81% от анкетираните заявяват, че са много недоволни или недоволни и в тази област е необходимо да се положат повече усилия. 70% от анкетираните са много недоволни или недоволни от непрозрачността при обществените поръчки.

Доверието в публичната администрация намалява, където доволни са 15%, в сравнение с 2019 г., когато доволните са били 23%. По отношение на политическата и социална стабилност и предвидимостта на икономическата политика нивото на удовлетвореност е под средното за Централна и Източна Европа съответно – 12% и 10%.

България е сред челните места в класацията сред останалите 16 страни в Централна и Източна Европа, провели паралелно анкетата по критериите за данъчната тежест и цената на работната ръка.

На въпроса ”Кои последици от коронавирусната пандемия в момента оказват най-голямо въздействие върху вашата компания?“ – 69% от анкетираните посочват ограниченията при пътуване, а 47% анулирането на търговски събития и панаири. 61% от участниците в анкетата очакват икономиката на България да се възстанови през 2022 г. и оборотът на компания им от времената „преди коронавируса“ да се възвърне също през 2022 г. Относно мерките, предприети от правителството за смекчаване на икономическите последици от коронавирусната  пандемия само 15% са доволни, а недоволните от тях са 25%.

Германия представлява най-важният чуждестранен пазар за българска продукция. По данни на Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия търговският стокообмен между България и Германия за 2020 г. възлиза на 8,207 млрд. евро, т.е. има спад с 3,6% през 2020 г. в сравнение с 2019 г.

При това българският износ към Германия изпреварва вноса от Германия, което означава, че след 2013 г. и 2017 г. – 2020 г. България за пети път от началото на прехода има положителен търговски баланс с Германия.

Данните на БНБ за 2020 г. показват нарастване на германските преки инвестиции в България или общо: 307,7 млн. евро. За сравнение: стойността на преките инвестиции през 2019 г. възлиза на 180,4 млн. евро.

Актуалните данни относно търговията и инвестиции потвърждават положителните нагласи на предприемачите спрямо България като бизнес дестинация. Анализирайки конкретните фактори на бизнес средата обаче, установяваме, че бизнесът очаква решителни действия – за качествено образование, за осигуряване прозрачност при обществените поръчки, за стабилна и предвидима икономическа политика и за справяне с корупцията.