Натискът на инфлацията притеснява инвеститорите по целия свят

Рекордните стойности на инфлацията, отчетени по целия свят през април, притесняват инвеститорите, които бързат да се подсигурят, като продават скъпи активи – акции, валути и суровини, а купуват евтини в момента, очаквайки да поскъпнат. В резултат пазарите са силно волатилни, тъй като при продължително поскъпване на цените в условия на пандемия, има опасност очакваното икономическо възстановяване да се забави.

Публикуваните днес данни от СNN за скока на инфлацията през април с страните-членки на Организацията на икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в която членуват 37 държави, след които са най-развитите икономики, с 3.3%, спрямо 2.4 на сто през март. Подобен скок е имало преди 13 години, през октомври 2008 година инфлацията се повишава до 5%, когато световната финансова криза удари световната икономика, припомня CNN.

Повишението на цените е осезаемо и се дължи до голяма степен на скока на цените на енергийните доставки. Но дори и ако от сметката бъдат изключени разходите за храна и енергийни доставки, инфлацията пак остава висока - до 2.4% през април, спрямо 1.8% през предходния месец март.

Другият фактор, според ОИСР, е пандемията, която провокира, както ограничения, така и политики на социални и икономически стимули. Ситуацията представлява сериозно предизвикателство за правителствата по света. Вдигането на цените е лоша новина за всеки, който разчита на фиксиран доход.

Цените скачат с различен темп сред 38-е членки на ОИСР, които заедно оформят около 60% от световната икономика. В САЩ годишната инфлация нараства с 4.2% през април, спрямо 2.6% през март. В Канада скокът е до 3.4%, спрямо 2.2% месец по-рано. В Европа повишението е по-слабо. Във Великобритания инфлацията достига 1.6% през април, в Германия се отчита 2%, във Франция възлиза на 1.2%, докато Италия измерва 1.1%.

Единственият ход на централните банки, за да отговорят на инфлационния натиск е да вдигнат лихвите и да започнат да ограничават стимулите, обобщават от ОИСР, цитирана от CNN.

Затова и всички погледи са насочени към банките. Според много анализатори, анкетирани от „Ройтерс“, банките не са готови да се справят с нея. Затова и председателят на Федералния резерв на САЩ (Фед) Джером Пауъл предпочете да каже след заседанието на борда на централната банка през април, че сегашният инфлационен натиск е временно явление, вместо да обясни как ще реагира регулаторът.

Схемата на инвеститорския страх е известна и е почти една и съща във всяко време на рекордни повишения на инфлацията, както и през 2008 година, когато за последно имаше ясно изразен страх сред инвеститорите при скока на цените: ако банките вдигнат лихвите, това означава повече финансови разходи за бизнеса, което ще се отрази пряко върху печалбите им, вкл. и върху цената на акциите на публичните компании.

Първите сигнали вече са подадени. Централните банки на Нова Зеландия, Канада, Норвегия и Англия обявиха или подсказаха, че обсъждат повишаване на лихвените проценти. Дори Европейската централна банка (ЕЦБ) премести с една седмица по-рано срещата си на борда (председателите на централните банки на страните от еврозоната), за която бе съобщено, че ще се обсъжда програмата за изкупуване на облигации – да се намалят обемите или напълно да бъде прекратена програмата. Досега Кристин Лагард, председател на ЕЦБ, от началото на пандемията досега винаги е казвала, че не се планират промени в която и да е посока от политиката на банката.

„Предположението за йерархия и влиянието, спореди които различните централни банки могат да започнат да нормализират паричната си политика, очевидно оказва своето влияние“, обобщава за „Ройтерс“ главният валутен анализатор на NAB (централната банка на Австралия) Рей Атрил. Според него, най-късно ще реагират за лихвите Фед и ЕЦБ, които имат най-голям периметър на влияние.