Еврокомисията похвали България: Страната ни заедно с Дания и Швеция изпълнява изискването за бюджетен дефицит

България, Дания и Швеция са единствените три страни-членки на ЕС, които изпълняват изискванията за бюджетен дефицит. Останалите 24 държави не го изпълняват, а общо 13 страни-членки не отговарят на изискванията за дълга, съобщи Европейската комисия. България не е сред тези държави.

Според правилата на Пакта за стабилност и растеж, бюджетният дефицит трябва да бъде до 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), а държавният дълг не трябва да надвишава 60 процента от БВП. В условията на пандемия ЕК реши тези изисквания да не са задължителни, т.е да не се спазват и съответно да не се санкционират. От ЕК, обаче, винаги са настоявали дори и при икономически кризи страните-членки да показват, че се опитват да постигнат тези цели.

Последните окончателни данни за бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за април 2021 година на Министерство на финансите показват, че то е положително (излишък) и е в размер на 171.6 млн. лв. (0.1 % от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 372,6 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 200,9 млн. лева. В същото време, обаче, на база на предварителни данни и оценки финансовото ведомство очаква бюджетното салдо по КФП към май 2021 г. да бъде отрицателно в размер на 173 млн. лв. (0.1 % от прогнозния БВП).

Относно държавния дълг, последните данни на Министерство на финансите показват, че към 30 април държавният възлиза на 29 175.0 млн. лева, като бележи намаление с около 33.3 млн. лв. в сравнение с края на март 2021 г. Вътрешните задължения са 6 272,5 млн. лева, а външните 22 902,4 млн. лева. Държавният дълг възлиза на 23.4% от БВП, като съотношението на вътрешния и външния дълг спрямо БВП запазва нивата си от март – съответно 5.0 % и 18.4 %, също е под горната граница за държавния дълг, според изискванията на ЕС.

Европейската комисия отправи днес към България и три препоръки при представянето на най-новата оценка за състоянието на европейската икономика, съобщи БТА.

На нашата страна се препоръчва догодина да следва поддържаща фискалната позиция, да запази бюджетните инвестиции и да ги следи. Когато икономическите условия позволяват, на нашата страна се препоръчва да води фискална политика, насочена към постигане на разумни средносрочни цели и осигуряване на устойчивост в средносрочен план. Комисията препоръчва увеличение на инвестициите за насърчаване на икономическия растеж.

Третата препоръка е да се обърне особено внимание на състава на бюджета и на качеството на свързаните мерки, за да се осигури трайно икономическо възстановяване. Комисията препоръчва да се даде предимство на инвестициите, насочени към преходите към цифровизация и природосъобразна икономика. Според ЕК, трябва да бъдат водещи реформите за осигуряване на финансиране за главните цели и на дългосрочната бюджетна устойчивост, включително с разширяване на обхвата на системите за здравеопазване и социална закрила.

От днешното съобщение на Еврокомисията става ясно, че държавите от ЕС имат още 18 месеца да заемат и да харчат свободно, но бавно трябва да се подготвят за повторното въвеждане на обичайните бюджетни правила на Общността през 2023 година.

Можем да потвърдим, че въз основа на пролетната ни прогноза общата клауза за освобождаване от задълженията ще остане активирана и през 2022 година, но от 2023 година вече няма да е (в сила - бел. ред.), заяви заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис, цитиран от ДПА.

Очаква се икономиките на всички 27 държави членки да се върнат на нивото отпреди коронавирусната криза до края на следващата година, добави той при представянето на новия пакет от икономически препоръки на Комисията в Брюксел.

Днес Еврокомисията потвърди и съобщението от понеделник, че планира да изготвя годишни доклади за състоянието на Шенгенското пространство по повод стратегията на ЕК за укрепване на Шенген. В документа се съдържа отново препоръка Съветът на ЕС да гласува България и Румъния да бъдат приети в пространството без гранични проверки, защото двете страни са изпълнили изискванията още преди 10 години.

Днес Комисията отбеляза необходимостта до 2023 г. информационните системи за управление на границите и за миграцията да бъдат свързани и съвместими. Предлага се в европейското законодателство трайно да залегне възможността за обособяване на т. нар. зелени коридори за улеснено движение на стоки през вътрешните граници в случай на нови извънредни обстоятелства като днешната пандемия.

ЕК ще предложи въвеждане на общоевропейски правила за полицейско сътрудничество и за улеснено предаването на данни за ДНК, пръстови отпечатъци и регистрация на превозни средства. Според комисията е добре занапред молбите за визи за пътуване в ЕС, както и документите за пътуване, да бъдат само цифрови. Друго предложение на ЕК предвижда събирането и съхраняването на данни за пътниците по въздух да обхване и полетите между държави от Шенген.