Експерти: Трябват още и сериозни изследвания дали 5G няма да влияе негативно на хората

Все още няма голяма яснота как ще повлияе изграждането и въвеждането в експлоатация на 5G мрежите. Макар вече няколко години да се говори активно по темата, а паралелно да започва и самото й изграждане, мненията са разнопосочни и засега никой не успява да каже конкретни неща по отношение на опасенията как това ще повлияе на хората, животните, околната среда, остават въпросите опасни или не са тези вълни и т.н. Това стана ясно и по време на онлайн събитието в Европейския парламент, което представи резултатите от изследванията за въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда, един от организаторите на които е българският евродепутат Иво Христов от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите, който е и член на Панела за бъдещето на науката и технологиите към Европейския парламент (STOA) .

В края на 2019 г. Иво Христов, заедно с колегата си евродепутат Мишел Риваси от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс, поръчаха изготвянето на всеобхватно изследване за въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда. Всъщност двете излседвания бяха възложени на два от най-авторитетните научни центъра в Европа – института „Рамацини“ в Болоня и университета в Гент. Резултатите от тях в рамките на вчерашното онлайн събитие бяха представени от проф. Фиорела Белподжи от института „Рамацини“ и проф. Арно Тиленс от университета в Гент, които са и ръководители на двата проекта.

Макар и правени в рамките на цяла година, изследванията не дават изчерпателен отговор на поставените въпроси и не могат да се правят окончателни изводи, стана ясно по време на дискусията. Така например проф. Белподжи отбелязва, че ръководеното от нея изследване е установило, че има ограничени доказателства за канцерогенността на радиочестотната радиация при честотите в диапазона 450-6000 MHz, които обаче не спадат към 5G, за която се използват честоти между 24 и 100 GHz (най-често между 24 и 72 GHz, което пък е под долната граница на международно приетите за екстремно високи честоти на радиовълните). “От 2011 г. насам има наблюдения за взаимно влияние между излагането на радиочестотната радиация от безжични телефони и ракови образования в мозъка, но доказателствата не са достатъчно силни за установяване на пряка връзка”, отбелязва пфор. Белподжи. В същото време обаче има достатъчно доказателства за канцерогенни ефекти при експерименти с животни.

Също така нейното изследване показва, че има ограничени доказателства за неблагоприятни ефекти върху мъжките репродуктивни способности, по-конкретно качество на семенната течност. И отново те са достатъчни, когато се касае за опитни животни. При тях обаче данните за неблагоприятен ефект върху потомството им, изложено на радиочестотна радиация по време на ембрионалното развитие, са ограничени.

Когато изследването се е съсредоточило върху честотите между 24 и 100 GHz (5G), събраните данни са недостатъчни, а и неподходящи, за да се направи оценка имат ли тези вълни пряка връзка с ракови заболявания при хората. А по отношение на животните данни изобщо не са били събрани. Последното се отнася също така и за евентуални изменения на репродуктивните способности при хора и животни.

„Като синтез на направения от мен анализ на наличната научна литература, при изследванията както на хора, така и на животни, излагането на FR1 честоти (450 фо 6000 MHz) вероятно води до глиома и акустична неврома у хората (ракови заболявания на мозъка)“, казва в заключение проф. Белподжи. В същото време отбелязва, че по отношение на по-високите 5G честоти (24-100 GHz) липсват адекватни изследвания.

Представяйки изследването на въздействието на технологията върху околната среда, проф. Арно Тиленс коментира, че има много голяма разлика в броя научни публикации, касаещи животните и тези, касаещи растенията. Като възможна политика той открои финансирането на изследвания, които да доведат до по-качествени научни резултати за влиянието на честотите под 6GHz върху безгръбначните, растенията и гъбите и за влиянието на честоти от 6 до 300 GHz при гръбначните, безгръбначните, растенията и гъбите. Резултатите от тези изследвания могат да формират основа за разработване на политики за излагането на радиочестоти и електромагнитни полета при организмите, различни от човека.

Изводът от казаното дотук е, че има сериозна необходимост да бъдат направени допълнителни, по задълбочени и по-обхватни изследвания и анализи.

„Станахме свидетели на разгорещени дебати „за“ и „против“ 5G технологията, а междувременно пандемията бе използвана като подходящ предлог за ускореното ѝ разгръщане. Година и половина след лансирането на работата по оценката на въздействието, 5G мрежите вече функционират в редица населени места в Европейския съюз. Въпросът дали имаме нужда от 5G технологията днес изглежда задминат от събитията. Става въпрос как да сведем до минимум потенциалните рискове за хората и биоразнообразието“, заяви в заключителното си изказване Иво Христов.

Той отбеляза, че е изненадан, че съществува план за действие за внедряването на 5G на територията на ЕС, без да са преценени адекватно потенциалните рискове, при положение и че в обществото има тревоги по тази тема. Христов припомни и че отговор на този план редица европейски градове (включително български – бел.ред.) въведоха мораториуми, а гражданите реагираха остро на липсата на информация и достатъчно научни изследвания по темата.

По думите му, усилията оттук нататък трябва да бъдат насочени в посока отправяне на препоръки към регулаторите за конкретни законодателни мерки, които да гарантират максимална защита за европейските граждани. Той уточни също така, че заключенията на изследванията предлагат именно следването на подобен подход:

• изграждането на методология за оценка на риска от излагане на радиочестотните лъчения;

• управление на риска чрез дефиниране на безопасни лимити на излагане;

• преодоляване на информационната пропаст чрез организирането на всеобхватни информационни кампании;

• ревизиране на правилата за безопасна употреба на мобилните телефони и на лимитите на излагане за клетъчната мрежа, както и въвеждането на нови технологии за мобилните телефони, които да позволят намаляването на енергийните емисии.

„Вярвам, че адекватната оценка на риска и провеждането на мултидисциплинарни научни изследвания за биологичните ефекти на милиметровите вълни върху хората и околната среда са правилният подход“, каза още българският евродепутат.

„Известно е, че обективността на съществуващите изследвания на въздействието на 5G е често поставяна под въпрос поради мащаба на икономическите интереси и силните позиции на индустрията. Все по-често ставаме свидетели на порочната практика корпорациите да финансират научни трудове, които да служат за валидиране на технологии, носещи огромни икономически ползи, но със съмнителен за човешкото здраве и околна среда ефект в дългосрочен план. Тази широко разпространена практика често подвежда общественото мнение в посока, угодна на компаниите“, коментира още Христов.

Той сподели убеждението си, че общественият интерес и грижата за биоразнообразието и човешкото здраве трябва да бъдат водещи и поставени пред икономическите съображения.

„Вярвам също така, че гражданите имат правото на обективна научна оценка, която, вместо да поляризира обществените настроения, да спомага за отсяването на истината от полуистината. Считам, че представянето на двете проучвания ще внесе доза разум в дебата около въвеждането на мрежите от пето поколение“, каза още Христов.

По думите на Мишел Риваси, възлагайки съответните независими научни изследвания за въздействието на 5G мрежите върху човешкото здраве и околната среда, Европейският парламент на практика е заместил Европейската комисия, която е позволила разгръщането на технологията, без да оцени рисковете.