Над 60 на сто от хората в България живеят все още при замърсяване на въздуха над нормите

Над 60.8% от населението на страната живее при нива на замърсяване с фини прахови частици 10, което продължава да бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух в страната. Това съобщи Росица Карамфилова, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по опазване на околната среда (ИАОС) при представянето в Министерството на околната среда и водите на т. нар. „Зелена книга“, която е оценка за състоянието на околната среда за 2019 година. Докладът за състоянието на околната среда през 2019 година беше приет тази сряда от Министерски съвет и ще бъде публично достъпен и качен на страницата на ИОАС. 
Това са само част от заключенията на раздел 1 „Емисии на вредни вещества и качество на атмосферния въздух“. Тенденцията, която се забелязва за последните 29 години е, че намаляват емисиите на основните замърсители,  с  изключение на ФПЧ - 2,5, като от доклада е изведен извода, че причина за нарастването е изгарянето в битовия сектор. Причината е битовото отпление на дърва и въглища, което все още е основен източник на отопление за домакинствата в страната, подчерта и Ваня Григорава, съветник на министъра за ИАОС. 

Общините трябва да прилагат по-строги мерки,

свързани с битовото отопление и миенето на улиците

Според Григорова общините трябва да прилагат по-строги мерки. Във всички населени места с изключение на Маришкия басейн, битовото отопление през зимата и запрашеността или по точно недостатъчно миене на улиците през лятото, са причина за завишените норми на замърсяване във въздуха. При замърсяване с вредни емисии от предприятията, контролът е много по-голям, мерките се контролират през издадените комплексни разрешителни, подчерта Ваня Григорова.

В Раздел „Изменение на климата“ има положителна тенденция, като за периода 1988–2019 г., емисиите на основните парникови газове имат тенденция към намаляване.

Изключително детайлно е описано в „Зелената книга“ „Управлението на водните ресурси и качество на водите“. Броят на действащите селищни пречиствателни станции за отпадъчни води от 78 бр. (2010 г.) се увеличава на 173 бр. (2019 г.) и нараства делът на населението свързано, с пречиствателни станции за отпадъчни води от 47.8% (2010 г.)  на 64.6% (2019 г.). През 2019 г. се наблюдава запазване на тенденцията за подобряване качеството на повърхностните води в страната по отношение на основните физико-химични показатели. През 2018-2019 г. и назад, разрезът показва запазване на качеството на повърхностните води по отношение на основните индикатори, като при някой дори има леко подобрение.

В периода 2009-2019 г. се наблюдава трайна тенденция към увеличаване и запазване на площите, заети с обработваеми земи и намаляване на необработваемите земи, показва доклада в Раздел 4 „Земеползване и състояние на почвите“. Почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество, както и по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители.

За периода 2004-2019 г. площта на защитените територии се е увеличила, като в края на годината броят на защитените територии е 1 017, с обща площ 584 921.8 ha или 5.27 % от територията на страната. “Бих искала да дам едно сравнение с 2018 г. В България до края на 2018 г., са приети от Министерски съвет 339 защитени зони (352 на брой, но 13 са с обща граница по двете директиви) от мрежата “Натура 2000”, покриващи общо 34.4% от територията на страната. През 2019 г. броят им се увеличава до 341 защитени зони (354 на брой, но 13 са с обща граница по двете директиви) от мрежата “Натура 2000”, покриващи общо 34.9% от територията на страната, съобщи Карамфилова по отношение на Раздел 5 „Биологично разнообразие. Национална екологична мрежа. Екосистеми.“

Относно отлагането на атмосферни замърсители, и през 2019 г. в трите пробни площи за интензивен горски мониторинг не са регистрирани превишения на критичните натоварвания за киселинност, сяра и азот, показва Раздел 6 „Гори“. Обобщената оценка на здравословното състояние на горските екосистеми в България показва значително подобряване през 2019 г., в сравнение с предходните години, отчита доклада на МОСВ.

Натрупани проблеми и липса на експертиза забавя изпълнение

на редица задължения в областта на отпадъците

В Раздел 7 „Отпадъци и материални ресурси“ положението е много сериозно, защото данните все още се анализират. Причините са в натрупани проблеми от липса на експертиза, сериозно забавяне по отношение на изпълнението на редица нормативно регламентирани задължения в областта на отпадъците. Създали сме стройна организация за преодоляване на тези предизвикателства, коментира Карамфилова. Натрупано е голямо закъснение при отчитане на данните за образувани и третирани отпадъци за 2019 година, изготвяне на заповедите за изпълнение на ангажиментите на общините, изготвяне на доклади за масово разпространените отпадъци и редица наредби. Според Карамфилова забавянето би могло да се навакса след няколко месеца,  най-рано през август ще са налични обобщени данни за отпадъците от 2019 година, а вероятно през октомври ще има и обобщени данни за 2020 година.

В Раздел 8 „Радиационни характеристики на околната среда“ не е наблюдавана тенденция за повишаване на обемната специфична активност на естествените и техногенни радионуклиди в атмосферния въздух. Резултатите от проведения радиологичен мониторинг през 2019 година, сравнени с  резултати от минали години не показват неблагоприятни тенденции в радиационната обстановка и екологичния статус в „наблюдаваната” зона на „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, произтичащи от експлоатацията на атомната централа.

В Раздел 9 „Шум в околната среда“ от проверените 486 промишлени източника по отношение на излъчвания от тях шум в околната среда, само при 5 са констатирани отклонения от нормативните изисквания, за което са им дадени предписания. Данните в раздел Раздел 10 „Енергетика“ са по-скоро статистически. През 2019 г. се наблюдава намаление с 0.5% на крайното енергийно потребление, в сравнение с предходната 2018 г. През 2019 г. се наблюдава намаление с 0.8% на брутното вътрешно потребление на горива и енергия в страната спрямо 2018 г. В сектор „Транспорт“ емисиите на СО2 в атмосферния въздух от транспорта за 2019 г., намаляват близо три пъти спрямо емисиите от 2000 г. и с 8% в сравнение с 2018 г.

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда на национално ниво се оценяват на 2308,05 млн. лв., като относителният им дял от брутния вътрешен продукт (БВП) е 1,93%. Това е най-високото равнище на годишните разходи за периода 2016 – 2019 година. Процентът на договорените средства спрямо общия финансов ресурс на „Оперативна програма Околна среда 2014 – 2020 г.“  в края на 2019 г. e 92,3%, или 3,2 млрд. лв. В края на 2019 г. усвоените от бенефициентите средства са приблизително 936 млн. лв., които представляват 29,3% от договорените суми по програмата. Постъпленията по сметката на ПУДООС, формирани от различни източници за 2019 г. са в размер на 82 090 756 лв. Запазва се тенденцията от последните години, за съобразяване от страна на възложителите с изискванията на нормативната уредба и издадените административни актове по ОВОС и ЕО. Наблюдава се увеличение на броя на регистрираните по EMAS организации и на броя на българските продукти с екомаркировката на ЕС.

Според доклада има повишаване на екологичното съзнание и култура. Проведени са 587 форуми, семинари, беседи, кръгли маси, конференции за ученици, учители, бизнеса, неправителствени организации, за служители на общинската и държавната администрация от МОСВ и неговите структури. Над 33 000 деца и ученици от 769 детски градини и училища са обхванати в информационно-образователни инициативи от МОСВ и неговите структури.