Използването на водите за геотермална енергия не трябва да е за сметка на балнеологията

България трябва да управлява геотермалните води комплексно, коментира пред 3eNews проф. Павел Пенчев, председател на Българска асоциация по подземни води по повод на промените в Плана за възстановяване и устойчивост и предложения на президента Румен Радев за изграждане на два геотермални центъра в Западна България и Софийското поле. Планът се преразглежда в момента, според специалисти тази идея е много добра реформа за в бъдеще, но с приоритет са проекти, които могат да се реализират веднага и да водят до бързо икономическо възстановяване каквито са основните идеи на Плана за възстановяване. Все пак ние започнахме да търсим отговори на въпроси за потенциала и възможностите на България в тази посока.

Проучвания в страната има достатъчно, още през миналия век. „Толкова проучвания са направени, толкова приказки са изречени. Това може да се случи на различни места, където има ресурси. В района на Казичене и Равно поле са правени толкова проучвания през 80-те години. Имаше работещи оранжерии и други, но всичко се разруши. Нямаме някакво развитие оттогава,“ коментира Пенче. Всяко ново нещо е добре позабравено старо. В Източна България също има много находища, по поречието на Струма, Костенски минерални бани. С пилотни проекти изграждането на геотермални центрове едва ли ще се случи скоро, смята специалистът. В Министерството на земеделието има програма за използване на геотермалните води. Само преди 4-5 години в Министерството на икономиката правихме голям доклад- Стратегически инвестиционен план за използване на нискотемпературни геотермални води-  точно за възможностите и перспективите. „Ние сме царе на стратегии и тактики. Някой да му е обърнал внимание от август 2015 година насам,“ попита реторично Пенчев.

На въпроса ни дали прекаленото им използване и само за геотермална енергия ще доведе до намаляване на тези ресурси, Пенчев отговори, естествено ще доведе. „Затова сме ние специалистите да кажем в какви граници могат да се използват устойчиво, да се запазват ресурсите. Това са Елешница, Джебел, Ерма, Симитли, Сандански, Добринище, Елешница, Хасковски минерални бани, Рупите, Марикостиново, Левурово, Котово, Спатово, Огняново, цял куп находища, които могат да се използват.

Кои трябва да са двата пилотни проекта, на които да се заложи, които да се използват за геотермална енергия? „Ако е толкова лесно да се каже, ще ви кажа, но това е конкретна специализирана задача и трябва ясно да са посочени критериите, по които да се оцени, казва Пенчев.

Температурите на нашите геотермални източници са около 50 градуса

„Не забравяйте и нещо друго. Нашите води са ниско температурни. Температурите на нашите геотермални източници са под 50 градуса на 70 процента от местата,“ обясни той.

Това са минерални води или са термални и минерални, те се използват преди всичко за балнеология, за спорт, за рекреация. Ако започнем да ги използваме само за добив за геотермална енергия ще унищожим другото ползване, което е много по-добро и по-целесъобразно, коментира Пенчев.

„Не водите във Велинград да ползваме да топлим нещо и после да ги изхвърляме, а да има комплексно ползване на водите. Ако говорим изцяло за геотермална енергия, би трябвало да използваме такива води, които по същество са с високи вредни компоненти в тях, не са подходящи за баленология и бутилиране, а са подходящи единствено за енергоносител“, обясни още специалистът.

Да внимаваме да не отворим кутията на Пандора

Такива води имаме в Северна България, Видинско, които обаче ако ги извадим на земната повърхност, отнемем им топлинната енергия, трябва да видим какво ги правим после. Ние сме отворили кутията на Пандора, да извадим тези води с вредни компоненти в тях и вече трябва да видим къде ги заустваме, къде ги изпускаме, как ще ги пречистваме, ще ги върнем ли обратно. Това са много сложни въпроси, допълни проф. Пенчев.

„Какво имаме в действителност и други имат термални води, но ги обработват правилно, ние само си пишем планове и програми и какви ли не други стратегически документи и накрая едно нищо. Пречи липсвата на административен капацитет, на органите, които съгласуват тези неща, пречи липсата на правилен подход към подобни неща“, казва още той.

Минералната вода е преди всичко минерална заради особения химическия състав и балнеологични свойства, тя може да бъде както студена до 20 градуса, така и топла до температура над 45 градуса. Термалните води по принцип са с повишена температура над 25 градуса и могат да се ползват за различни цели. Нашите източници отговарят на двата критерия- минерални и геотермални води. Тук идва голямата тънкост да се използват комплексно. От находище Велинград като вземеш водата и я използваш за басейни, хотели и съоръжения за балнеолечение. Нейната температура става много по-ниска. Комплексното ползване е свързано примерно предварително да се отнеме част от темепратурата, за да стане подходяща за балнеология и след като сме вече отработили, да се използва. „Само че за геотермален център нямаме такива възможности, който иска такива води да ходи в Турция. Трябва да сме много щастливи, защото там тези територии са свързани с тектонски зони, които причиняват земетресения“, коментира проф. Павел Пенчев.

Но за отопление на целия град Велинград например няма чак такива големи ресурси. На други места е възможно това да се случи частично или изцяло, в Долна баня например използват водата да отопляват банята. Проблемът е, че не се използват добри технологии, смята професорът. На други места има потенциал за цялостно отопление на града например в Златоград, но липсват инвестиции.

В земните недра на България се съдържат или възпроизвеждат огромни ресурси геотермални води, показват по-стари анализи. Според дълбочината на залягане на термоводоносните тела  температурите на източниците са от 30-40 до 100-120 градуса. Общото количество термални води, което генерират репродуктивните хидрогеотермални системи се оценява в границите 15-20 м3/секунда. Според специалисти извлекаемата от водите земна топлина (нискотемпературна геотермална енергия), изразена в топлинна мощност е между 1500 до 2000 мегавата. Всяка инвестиция и предложение е свързано с реални мерки за неговото случване за правилно използване на ресурсите. Но не и липсата на ползването им въобще.