Енергийният министър Андрей Живков: Общо 2,5 млрд. лв. са задълженията на БЕХ

Проблемите в българската енергетика се дължат на това, че Българският енергиен холдинг (БЕХ) не е изпълнявал задачите на стратегическо дружество с каквато цел е създаден, а защото е решавал краткосрочни финансови проблеми на дружествата, обединени под шапката на обединението. Това обясни служебният министър на енергетиката Андрей Живков при представяне на състоянието на дружествата от сектора. По думите на министъра този модел на поведение води до дългова спирала, от която лошият изход е неизбежен.  

При това БЕХ, както стана ясно от обяснението е предприел друга практика – изискване на двоен дивидент от печелившите дружества в лицето на АЕЦ „Козлодуй“ и ЕСО. Резултатът е задължения на БЕХ от 2,5 млрд. лв. Като пример министъра даде задълженията на НЕК от над 2 млрд. лева към холдинга и българската държава, които не са се погасявали, а само са се предоговаряли.

„Другият пример е „ТЕЦ Марица Изток2“, която заради ръста на въглеродните емисии е в критично състояние“, посочи Живков. Задълженията на дружеството са 580 млн. лв. , а това влияе на състоянието на Мините (Мини Марица Изток), уточни той.

„Въобще тази верига БЕХ-ТЕЦ „Марица Изток2“-Мини „Марица Изток“ се движи, без да се решават проблемите“, заяви още Андрей Живков.

За да може да поддържа дружествата под шапката си, БЕХ е предприел практиката за вземане на двоен дивидент от печелившите дружества. „Тъй като БЕХ изземва допълнетилно дивиденти от печелившите дружества, така проблемът се прехвърля от болната на здравата глава. Например АЕЦ „Козлодуй“ е платил през 2019 г. допълнително дивидент в размер на 200 млн. лв., а през 2020 г. – 270 млн. лв.“, каза министъра. Същата практика по думите му е приложена и по отношение на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), от който на два пъти е взет допълнително дивидент от по 50 млн. лв. По думите на министъра, от системния оператор са обяснили, че ако тази практика продължи ще бъде застрашена инвестиционната дейност на дружеството, която е свързана  и с осъществяването на пазарните обединения.

Министърът изрази резерви и по отношение на дейността на „Булгартрансгаз“ по отношение на проекта за разширяване на газопреносната система (Балкански поток). Като пример за тези съмнения той се позова на данните, че проектът е за 2,6 млрд. лв., но в резултат на изграждането му задълженията на „Булгартрансгаз“ към доставчици са се увеличили от 4 млн. лв. на 1 млрд. 125 млн. лв.  „Имаме основание да се съмняваме в рентабилността на проекта така, както е представена пред обществото“, каза министър Живков като по-късно уточни, че има предвид откупуването на газопровода за срок от 10 години.

Енергийният министър посочи като проблем и тежкото състояние на „Булгаргаз“ заради задълженията на „Топлофикация София“. Това от своя страна създава проблем за плащанията на газовото дружество към „Газпром“, а съответно и закупуването на природен газ.  За пример Андрей Живков посочи, че цесираните задължения от БЕХ  на Софийската топлофикация достигат огромните 760 млн. лв. Наясно сме с обществените функции, които изпълнява топлофикационното дружество, но там нямат програма за решаване на проблемите, заяви той.

Крайният резултат е, че задълженията на БЕХ ни струват годишно 100 млн. евро, каза министърът.

Лошата политика на Българския енергиен холдинг е довела дори до това, че сега в подготовката за новата рефинансираща облигационна кампания от 550-600 млн. евро е липсвала голяма гарантираща имиджа компания. Въпреки това не се очакват проблеми по вече задействаната процедура, стана ясно от обясненията. „Докато няма стратегически подход този проблем ще продължи. Ще предприемем стъпки за оздравяване на системата“, каза от своя страна заяместник-министъра на енергетиката Александър Николов.

Политиката в енергетиката, или по-скоро липсата на такава ни е довела до това положение. Липсват решение на най-тежките проблеми, констатира министъра. Той се ангажира с това новият екип да работи за осъществяване на финансово стабилизиране на дружествата и изискване на програми за оптимизация. Там, където се изисква рефинансиране ще бъде правено само с конкретна програма.

Министърът увери също така, че се работи по отпушване на някои застояли проекти, както и по включване на още проекти в Плана за възстановяване и устойчивост, тъй като присъстващите сега три такива са недостатъчни. В тази връзка той посочи трансграничните електропроводи, както и изграждането на междусистемния газопровод с Гърция (газопроводът IGB). Конкретно за българо-гръцката връзка министър Живков обеща, че ще провери и строителните дейности и по-бързото изграждане, така че да бъде изпълнен ангажимента за завършване на газопровода до края на годината и стартиране през юли 2022 г.

Рокади не се очакват поне на този етап. Енергийният министър увери, че там където конкурсите за ръководства на дружествата се спрени ще бъдат подновени като ще се следи за осигуряване на прозрачност на процедурите по избор. Той уточни, че „сред кандидатите има и качествени хора“.