National Review: Несъгласие с тръбопроводната политика на САЩ
Автор: Kevin D. Williamson
При цялото си уважение искам да изразя несъгласието си с редакционния материал за „Северен поток 2“, публикуван от National Review поради тази причина: Консерваторите правят грешка по отношение на „Северен поток 2“, защото допускат грешка за отношенията, касаещи Съединените щати и Европейският съюз като цяло. През следващите няколко десетилетия отношенията между САЩ и Европейския съюз ще служат като най-мощната защита на либерално демократичните ценности от китайската заплаха, освен ако, разбира се, Вашингтон и Брюксел не развалят всичко.
Като начало ще се спра за кратко и разбира се на абсурдният опит на Съединените Щати да използват санкции, за да накарат насила европейците да се откажат от вноса на руски газ, докато самите Съединени Щати ежедневно са внасяли средно 538 хиляди барела руски нефт през цялата 2020 година – този петрол е повече, отколкото внасяме от Саудитска Арабия. Всички тези разговори за „енергийната сигурност“ на Америка винаги са били и си остават пълни глупости.
Днес не съществува такова понятие като енергийната сигурност на САЩ, на наши съюзници и други развити страни. Енергийните пазари са тясно интегрирани помежду си и в обозримо бъдеще САЩ ще продължат да внасят някои енергийни ресурси, за да отговорят на определени пазарни нужди, въпреки факта, че остават нетен износител на петролни продукти. Съединените щати внасят повече руски петрол, отколкото Япония или Индия, а потреблението ни на руски петрол нарасна въпреки враждебността ни към Москва, отчасти защото колапсът на Венецуела остави огромна дупка по отношение на предложенията. Високите нива на вътрешно производство на енергийни ресурси и добре развитите търговски отношения предоставят на САЩ избор, а не и енергийна независимост.
Фактът, че е добре да имаш избор се разбира и от Берлин и Брюксел също толкова добре, колкото и от Вашингтон. Както Съединените Щати, така и страните от Европейския съюз предпочитат да са в положение, в което ще имат достъп до възможно най-много източници на енергия. Аргументи за изграждането на допълнителен тръбопровод няма да бъде трудно да намери и Вашингтон, който наскоро се сблъска с недостига на газ, след като хакери удариха най-големия тръбопровод, който доставя гориво от Източното крайбрежие на САЩ.
Както и Съединените Щати, така и Европейският съюз търгува с енергийни ресурси. Но за разлика от САЩ, Европейският съюз не разполага с много източници за енергийни доставки в собствените си граници. Европа би могла да произвежда много повече нефт и газ, отколкото сега, ако й беше позволено. Най-голям производител на нефт в Европейския съюз сега е Дания, която заема 44-то място в света по обем на добив и, която произвежда два пъти по-малко нефт от Екваториална Гвинея. Ситуацията с газа изглежда по-добре, но в цяла Европа като цяло се добиват около една шеста от природният газ, произвеждан от Съединените Щати. Има няколко големи производители на енергийни ресурси, близки до Европейския съюз, които обаче не са част от този блок и първите места сред тях са на Обединеното кралство и Норвегия.
Няма правдоподобен сценарий, при който ЕС да може да се откаже от статута си на основен вносител на нефт и газ в обозримо бъдеще – независимо от всички приказки за чиста енергия.
Картите, които показват как се разпределят нефта и газа не са много сходни с тези, които демонстрират как се разпространяват демокрацията и идеите за защита на правата на човека. Част от въглеводородите се добиват в Канада и Норвегия, но значителна част също така в Саудитска Арабия, Русия и обърнете внимание – в Китай, който в настоящия момент заема шесто място сред големите производители на нефт. Сред останалите водещи производители на петрол, само Канада споделя едни и същи ценности със САЩ. Други производители могат лесно да бъдат поставени в спектъра на „антилиберализъм“ та до „кошмар“: Русия, Саудитска Арабия, Китай и Иран заемат последните позиции в авторитарния край на този спектър, а Ирак, Обединените арабски емирства, Кувейт и Бразилия се съотнасят повече към нашата посока.
Европейците правят бизнес с Русия по същата причина като нас.
Вашингтон много повече трябва да се безпокои не от отношенията между Берлин и Москва или от тези на Брюксел и Москва. Той трябва да се безпокои на първо място от отношенията между Брюксел и Вашингтон и Брюксел и Пекин. През следващите няколко десетилетия ще се появи нов световен ред, който ще се определи преди всичко или от интересите и ценностите на Китай или от интересите и ценностите на либералните демокрации. Нито само САЩ, нито САЩ с англоезичните съюзници, нито Европейския съюз не могат да защитят либерално демократичното бъдеще сами. Това ще бъдат или съвместни усилия, или неуспешни такива.
Съединените Щати нямат такъв потенциал и влияние, за да накарат други страни да се придържат към американските ценности и интереси. И никога не са имали – дори и в пика на влиянието и авторитета веднага след края на студената война. Но вместо да приемат фактите и да организират подходяща дипломация, Съединените Щати през последните няколко години скачат от една на друга стъпка – ту копирайки грубия национализъм на Пекин, но заемайки претенциозна поза, а с това почти винаги и при всякакви обстоятелства превръщат външната политика в инструмент за постигане на краткосрочни вътрешнополитически цели за подчиняване на опонентите.
Това неминуемо доведе до подкопаване на националните ни интереси, но не и до тяхното засилване.
Както администрацията на Доналд Тръмп, така и администрацията на Джо Байдън се повлияха и заплашиха правителството на Ангела Меркел, сякаш Германия е някаква нефункционираща държава, приличаща на Пакистан, длъжна да изпълнява всички прищевки на Америка и зависи от нейната добра воля, а не е съюзник, при това незаменим, но способен на критичното мислене.
Опитайте се да прибегнете до дипломатическото въображение. От гледна точка на Европейския съюз, Съединените Щати – това е все по-импулсивна, алчна и понякога дори хищническа самообслужваща се държава, подложена на пристъпи на националистически гняв и спазми на наказателен популизъм. Заплахи като тези срещу "Северен поток 2", агресивната и понякога насилствена позиция на САЩ по отношение на контрола върху износа, търговския протекционизъм и други прояви на безразсъден "икономически национализъм" - всичко това служи като стимул за ЕС да използва Китай и Русия като противовес на непредсказуеми и ненадеждни Съединени Щати.
Междувременно Вашингтон трябва да се движи в напълно противоположна посока, като даде на съюзниците ни в Европейския съюз стимула и средствата - и увереността - да работят по-тясно със САЩ за ограничаване на Китай. Риториката в духа на „ Америка на първо място“ и придружаващият я хаотичен политически дневен ред никога не са служили на американските интереси - те само пречеха на осъществяването на дългосрочни интереси.
Ако въпросът се свежда само до газопроводите, тогава Съединените Щати биха имали много повече причини да строят такива на своята територия (на което администрацията на Байдън, разбира се, ще се противопостави), отколкото да се опитват да блокират строителството им зад граница.
Ако наистина ставаше дума за това, както мнозина обичат да казват, че сме силно загрижени за икономическото и политическото положения на Украйна, тогава Съединените Щати бил следвало активно да насърчават по-тясната й интеграция с Европейския съюз, особено по въпросите за засилване на върховенството на закона и борбата с влиянието на олигарсите, но позицията на администрацията на Байдън може да не й позволи да преследва тази цел напълно. Нито една от тези цели не може да бъде постигната чрез енергийните заплахи, които Вашингтон отправя всеки път, когато става въпрос за „Северен поток 2“ и други подобни проекти.
Заплахата със санкции не би могла да спре реализацията на проекта „Северен поток 2“, който практически е достроен. Тази заплаха не трябва да се определя нито като стратегическа, нито като дипломатическа - това просто е гневна истерия. Това е същата такава гневна истерия, която не може да се сработи с Пекин, и която действително не сработи с Пекин по време на администрацията на Тръмп. Няма да сработи и с Европейския съюз, икономиката, на който е малко по-голяма от тази на Китай и който има всички причини да се чувства уверено както в миналото, така и в бъдещето.
Ако Съединените Щати искат да са лидер, не могат да си позволят да водят на външна политика под опиянението на национализма или яростта. Първо трябва да се успокоят и отрезвят.
Публикацията на National Review: http://nationalreview.com/2021/05/a-dissent-on-pipeline-politics/
Още по темата: Nord Stream 2 AG без санкции. Само политическа маневра на САЩ или нещо повече