Предвидените 850 млн. лева за Напоителни системи могат да се преструктурират и за други важни дейности

В Плана за възстановяване и устойчивост нещата не са нито в полза на земеделците, нито в полза на България и на климатичните промени, съобщи по БНР по-рано днес Албена Симеонова от Българска асоциация „Биопродукти“, биопроизводител и депутат от „Демократична България“ в 45-ото Народно събрание. Планът е свързан със зелената сделка и става въпрос за устойчивост на земеделските стопанства и за възстановяването на стопанствата от тази криза. Предвидените 850 милиона лева само за една фирма - „Напоителни системи“, за нас е изключително порочна практика,” допълни тя.  Както 3еNesw вече писа отпускането на толкова голям ресурс в нереформирана структура като “Напоителни системи” няма да доведе до реални резултати в сектора още повече, че препоръката на Световната банка е за закриване на тази структура.

„Много лесно се източват парите от бетон и тръби. Не искаме да кажем да няма за напояване, но трябва да се заложи на модернизацията“, заяви Симеонова.

Албена Симеонова смята, че в рамките на двата месеца мандат на служебния кабинет земеделският министър има възможност да преструктурира вътрешно бюджета на Плана за възстановяване. „От тези 850 милиона има достатъчно за всякакви мерки, които ще помогнат да се възстанови бизнесът на фермерите и той да стане устойчив.“

„Иска ни се да се променят нещата в полза на малкия, на средния, на фамилния фермер и на тези сектори, чувствителни“, коментира Албена Симеонова в предаването „Преди всички“.

Относно спорния по думите й прием по инвестиционните мерки Симеонова отбеляза, че става въпрос за много сериозна сума, а критериите и условията за кандидатстване са били приети твърде набързо. От бранша се опасяват, че „това е направено в интерес на някой не без помощта на консултантските организации“.

Да се удължи срокът за прием или да се спре тази мярка и да се доработи, смята Симеонова преди днешната среща на служебния министър на земеделието проф. Христо Бозуков с браншови организации от сектора на зеленчукопроизводството, производството на плодове, пчеларството, животновъдството, биопроизводството и производството на етерично-маслени продукти. Според Албена Симеонова тези сектори страдат най-сериозно – „и от кризата, в която сме, и перманентно“.

Само да припомним какво сподели и Борислав Сандов, депутат от “Демократична България” и квотата на Зелено движение в 45-то Народно събрание, отделно не трябва да се правят разходи към държавни компании на 100 процента, какъвто например е проекта за „Напоителни системи“. Друг е въпросът дали, наливайки бетон ще решим проблема със засушаването. Напрактика според него в плана в момента се представят политиките за напояването с практики от миналия век, с правене на бетонни канали, през които да тече вода от язовири, които както виждаме не винаги са пълни.

Съществуват различни механизми, базирани на природни решения, които са по-добри и по-евтини и въвличат местния бизнес. По-добри, защото могат да създават условия за стимулиране на естествените процеси в природата и по този начин да имаме по-добър микроклимат, каза той. От друга страна трябва да разчитаме на семена и сортове, които са по-устойчиви на новите климатични условия. Институтите към Селскостопанската академия са разработили през годините достатъчно надеждни и селектирани сортове, които могат да бъдат по-адаптивни, допълни Сандов. От друга страна съществуват стари сортове, които се намират още, макар трудно, но се отглеждат в генни, семенни банки и могат да бъдат добре адаптирани към средата.

Важно е например да се обсъди обмена, който ще се случи от по-високите към по-ниските части на страната и от по-южните към по –северните части. Разширяване на средиземноморската климатична зона се случва от ниското към високото, от юг на север и от Изток на Запад заради влиянието на Черно море. Такъв тип трансфер е много важен, за да може семената и културите, които се отглеждат в момента при сегашните климатични условия да се отглеждат при същите условия, но на друго място през следващите години. Такъв трансфер на знания и култури плюс нови сортове или стари сортове, в зависимост от това кои са по-адаптивни, както и природни решения, свързани с микроклимата са основните опорни точки за справяне със засушаването. Това може да означава още възстановяване на влажни зони, създаване на естествени водоеми или изкуствени водоеми, които се създават по метода аквапоника. Трябва да се стимулират пермакултурни методи, биодинамично земеделие, които могат да създават природно базирани условия в самите градини в самите селскостопански площи, а не просто едни канали за напояване, коментира пред 3eNews Борислав Сандов,