ЕС се готови да постави нови, по-високи цели за CO2 емисиите в сградния сектор, транспорта и селското стопанство

Страните от ЕС вероятно ще потвърдят националните цели за CO 2 емисиите при сектори като сградите, транспорта и селското стопанство, щом лидерите на ЕС се съберат за Среща на върха, насрочена за 24-25 май. Изменението на климата ще заеме централно място на срещата на върха на ЕС следващата седмица, тъй като лидерите от 27-членния блок обсъждат плановете за преразглеждане на въглеродния пазар на ЕС, както и схемата за търговия с емисии (ETS).

Цените на въглеродния диоксид се покачиха над 50 евро за тон през последните седмици, тъй като Европа прие по-строги климатични цели за 2030 г. по пътя си към постигане на климатичен неутралитет до 2050 г., припомня Euractiv. Сега Европейската комисия иска да разшири схемата за търговия с емисии при нови сектори като сградите и транспорта, и ще потърси мнения от лидерите на ЕС за това как най-добре да се постигне това.

На срещата си на върха следващата седмица лидерите на ЕС ще обсъдят регламента за споделяне на усилията на общността, която работи заедно с ETS за насърчаване на декарбонизацията в Европа. В новия регламент под регулации ще попаднат емисиите от транспорта, сградите, селското стопанство и отпадъците, които сега са извън схемата за търговия, а те отговарят за близо 60% от вътрешните емисии в Европа. Всяка държава има обвързваща цел за намаляване на емисиите си до 2030 г. и пътна карта за достигане до целта въз основа на БВП на глава от населението.

Според изтеклия проектодокумент за срещата, лидерите на ЕС ще потвърдят тези цели и техния обхват, заявявайки „необходимостта да се поддържат националните цели съгласно Регламента за споделяне на усилията (Effort Sharing Regulation) и да се запази широкият му обхват, за да се стимулират ефективни мерки на национално ниво“.

Усилията за разпределение между държавите-членки на ЕС също трябва да се основават на критерии, определени в регламента за споделяне на усилията - т.е.: въз основа на БВП на държава на глава от населението, е записано още в проектодокумента. В него се подчертава и необходимостта „да се засилят общосекторните мерки и политики за постигане на намаляване на емисиите на парникови газове“.

Предстоящи промени

Ако тези заключения бъдат приети без промени, страните от ЕС ще покажат, че са готови за продължаване на националните цели съгласно регламента за споделяне на усилията, каза Вендел Трио, директор на Climate Action Network Europe.

Възможно е обаче това да не е толкова просто. Настоящият регламент цели намаляване на емисиите с 30% в сектори извън от СTE, за да се постигнат целите на ЕС за климата до 2030 г. Но тези цели ще трябва да бъдат актуализирани с оглед на неотдавнашното приемане на Европейския закон за климата, което цели намаляване на емисиите с 55% до 2030 г. спрямо предишната цел от 40%.

Наред с това, вероятността Европейската комисия да разшири СТЕ, за да включи автомобилен транспорт и сгради, повдига въпроса дали те трябва да бъдат премахнати от регламента за споделяне на усилията или не.

„[Решението на Съвета] е малко преждевременно, тъй като Комисията все още трябва да излезе със своето предложение, така че може би не е най-добрият момент навреме да проведем този разговор“, смята Трио.

Остава въпросът също така как усилията за декарбонизация ще бъдат разделени между секторите, участващи в схемата за търговия и тези извън СТЕ и какво ниво на намаляване на емисиите ще се изисква от всеки сектор.

„В енергетиката намаленията са много по-напред, отколкото в останалите сектори, така че политиците могат да кажат, че можем да направим повече по тези сектори“, каза Трио. „Има обаче редица сектори, в които едва ли е имало значимо намаление на емисиите, като например в транспортния сектор, така че може би сега е моментът да се положат повече усилия, за да се постигнат тези намаления.“, коментира експерът.

Trio посочи също разделението между страните от ЕС относно това дали автомобилният транспорт и сградите трябва да бъдат включени в схемата за търговия с емисии.

„Вие имате Германия като един от основните поддръжници, докато други страни, предимно в Източна Европа, но и Франция не подкрепят идеята,“ каза той.

Съществува и разделение относно това кои държави трябва да поемат повече усилия за декарбонизация на икономиките си. В момента от най-богатите страни се изисква да направят най-големи намаления, но намаляването на емисиите може да бъде по-евтино в по-бедните страни, което може да окаже натиск върху тях за декарбонизация.

Целият доклад можете да прочетете тук.