България е 11 -та по износ на еленергя в ЕС - 9,5 гигаватчаса за над 413 млн. евро

Автор: Борислав Георгиев, експерт по външна търговия

Важен показател за икономиката на България, Балканите и ЕС – 27 е износа, вноса и баланса на търговията с електроенергия за периода 2011 – 2020 г.. Данните за последните десет години от www.trademap.org, систематизират конкретните числа от базата данни UN/COMTRADE. В частта електроенергия, те имат достатъчна представителност и обхват за да бъдат използвани за насоки за икономическа политика, допълвайки други професионални данни за производството, разпределението и пренасянето на електроенергията.

Числата за търговията са една независима от енерго производителите и енерго потребителите лабораторна картина по темата. Те не са диагноза. Те са основание за изводи например дали има търговска политика през последните десет години, дали има някаква обществена значимост от дейността например на министерство на енергетиката и т.н. Те става особено значими, заради зелената сделка на ЕС и световния приоритет за електро мобилност.

Вносът на електроенергия в ЕС-27 за периода 2011 – 2020 средногодишно е близо 341 хиляди гигаватчаса, на стойност близо 15 милиарда евро при близо 44 евро за мегаватчас.

Постоянен и устойчив нетен първенец вносител е Италия с близо 46 хиляди гигаватчаса, 2.21 милиарда евро при 48 евро за мегаватчас. Гърция е на четвърта позиция с 9 хиляди гигаватчаса, 360 милиона евро и малко повече от 45 евро за мегаватчас.

България е на 25 позиция в ЕС-27 с внос от близо 2,9 гигаватчаса, на стойност близо 118 милиона евро при 42 евро за мегаватчас.

Износът на електроенергия от ЕС-27 за периода 2011 – 2020 средногодишно е близо 359 хиляди гигаватчаса, на стойност повече от 15 милиарда евро при малко повече от 38 евро за мегаватчас.

Водешият износител е Германия с близо 73 хиляди гигаватчаса, 3,2 милиарда евро при близо 41 евро за мегаватчас.

България е на 11 позиция в ЕС-27 с износ от 9,5 гигаватчаса за повече от 413 милиона евро при близо 40 евро за мегаватчас.

Трябва да се отбележи че Дания, Хърватия, Гърция, Латвия, Полша, Унгария, Финландия и Италия са устойчиво ежегоден нетен вносител на електроенергия за последните десет години, с негативен баланс между 87 милиона евро средногодишно до 1,9 милиарда евро средногодишно отрицателно салдо при рекордьора Италия.

В числата за търговията на България с електроенергия за последните десет години, „хвърковатостта“ със значителния брой партньори в износа трудно могат да се видят признаци за национална енергийна политика. Гърция - нетен вносител на електроенергия, системно присъства на пазара на Северна Македония. Сравнението на данните за България с другите държави на Балканите поражда въпроси, като например какво е свършило и трябва ли да има отделно българско министерство?

В сектора и в икономиката днес трябва да се търси стратегическо решение. Възможен пример за това е Великобритания в своя интегриран преглед за сигурността, отбраната, развитието и външната политика до 2030, представен през март 2021. Там има пример за системен подход и от план от десет стъпки. Сред тях са производство на ниско въглероден водород, прилагане на следващо поколение ядрени технологии, транспортни средства с нулеви емисии, зелен обществен транспорт, енергийна сигурност. Т.е. теми и от българската енергетика, по които досега нещо се прави, но по-скоро „на парче“, консумирайки и последното „наследство“ трупано с десетилетия в сектора. Докато числата например за Турция и Сърбия показват опити през последните години да търсят и намират решение, измервано с положителен търговски баланс на електроенергията. Срочно трябва български системен подход. Без него никакви милиарди от никъде не могат да помогнат на българската търговия с електричество, която е фактически показател и за производството!

България и Балканите обобщено са представени в приложената таблица с усреднени годишни данни и бележки.