Липсващият дебат за водата и използването й в енергетиката

Над 70% от водата се използва за охлаждане в енергетиката, изполваната за питейно-битови нужди е под 10%, показва националната статистика. А 7-те от въглищните централи в България са в райони, заплашени от безводие, показват данните на World Resource Institute. Това описва световната екологична организация „Грийнпийс“ – България, която представи единствен по рода си следизборен дебат по изключително важна тема, която не намери място нито в дискусиите преди изборите, нито в тези за формиране на ново правителство – водата. Водещият, Георги Тенев, който е актьор споделя, че „неслучайно наричаме Земята Синята планета. Водата е една от основните предпоставки за зараждането на живота и нейното качество и количество е жизнено важно за нашето оцеляване. Всяка страна, в лицето на нейните управляващи и граждански организации е длъжна да се грижи за водните си ресурси. Даването на превес на икономическите интереси на бизнеса над всичко останало би било пагубно.“

Темата за водата и въздействието на енергетиката върху състоянието на водните ни ресурси, не успя да намери заслужено внимание в предизборните кампании на партиите, но за съжаление отсъства и от обсъжданията за формиране на ново правителство. Климатичната криза и нейните екстремни проявления върху водата обаче продължават да са тук и сега, част от ежедневието ни, твърдят еколозите.

Водата в програмите и идеите на партиите

Какво стои зад обрата в позицията на ГЕРБ от въглища към чисти технологии

Основната изненада от програмата на ГЕРБ е видимо заявеният курс към замяна на въглищата. В последните четири години ГЕРБ по-скоро акцентираха на опитите за продължаване на възможностите на въгледобива и базираната на него енергетика у нас. Затова и сегашното предложение за „чисти технологии“ е известна новост. Тепърва следва да се разбере дали става дума действително за нова посока в позиционирането на ГЕРБ по тези въпроси, или става дума за често срещаната практика – за различен регистър на публично говорене – от една страна, и програмни документи – от друга.

Притеснително е, че единствената причина за такава промяна може да се окажат потенциалните възможности за финансиране, залегнали в Зеления пакт “Зелената сделка. Основното съмнение е дали ГЕРБ разглеждат въгледобива като потенциален проблем в бъдещото развитие на страната, или по-скоро отговарят на формалните очаквания на европейските институции. Основания за последната хипотеза идват и от изброяването на най-разнообразни други технологии, възприемани от ГЕРБ като чисти. До ядрените и газовите централи се предвижда децентрализирана система от възобновяеми източници. Предвижда се замяна на въглищата с газ – който се представя за природен, но не бива да се забравя, че всъщност е изкопаемо гориво. Изборът на тази алтернатива не е обоснован от аргументи, свързани с промените в климата, а вероятно се дължи на икономически и социални аргументи. Отговор на въпроса доколко те са обосновани, предвид променящата се цена на газа и изследванията, които показват, че газовите централи имат нужда от по-малко работна ръка в сравнение с въглищата, не намерихме в програмата на партията, твърдят от “Грийнпийс”.

Като основен източник на метан – друг много потентен парников газ – изкопаемият газ не е добро решение, ако се търси предотвратяване на последствията от промените в климата. От гледна точка на водата, това са инсталации, които също имат нужда от охлаждане и също са ресурсоемка от гледна точка на използването на вода, каквито са и въглищата.

Използва се формулировката за „плавна и добре планирана трансформация“ – вероятно това е част от заявяваното неколкократно от ГЕРБ намерение за подпомагане на регионите, които сега са зависими от въглищна и тежка индустрия, но не е поет ангажимент за времева рамка. Това е обезпокоително, защото колкото повече продължава да се отлага процесът по трансформация на въглищните мощности, толкова по-голям ще бъде шокът върху работещите в сектора, когато публичното субсидиране на сектора приключи, смятат от екологичната организация.

Темата за водите е засегната, но без да се правят паралели с производството на енергия и как то има отношение върху изчерпването и замърсяването на водите. А дори и погледната като тема сама по себе си, водата е разгледана отново едностранчиво – в контекста най-вече на стопанисването на язовирите. Създава се усещането, че проблемите се решават едва когато стигнат до крайности – суши или наводнения. В ситуацията на климатична криза, тези екстремни явления ще се превръщат все повече в ежедневие, съответно политиките следва в много по-голяма степен да се ориентират към смекчаване и адаптация към климатичните промени и заимстване на решения, базирани на природата. Тези неща отсъстват от програмата.  

Дискусията за климатичните промени като че ли се избягва, не се назоват основните източници на парникови газове, които причиняват тези изменения, как това влияе на наличието на адекватни количества вода в страната – както от гледна точка на суши, така и от гледна точка на наводнения. В своята програма ГЕРБ поема ангажимент за въвеждане на безкомпромисен контрол на замърсяването от промишлени предприятия. Като се има предвид фактът, че такава позиция се заявява от партия, която вече няколко мандата подред е в управлението, тук е необходима много повече конкретика.

Нужно е да се припомни, че примерите на компромиси към замърсителите са действително многобройни, но причината за това е по-скоро (не)изпълнението на законодателството, отколкото съществуващите в България правила.

 „Има такъв народ“ сходни с ГЕРБ политики, търсят разнообразни варианти

Ядрена енергия, изкопаем газ, индивидуално производство на енергия, водород – предложени са най-разнообразни варианти, по много сходен на подхода на ГЕРБ начин. Изброяват се на практика всички възможни посоки.

Поощряването на превръщането на индивидуалните потребители в производители на зелена енергия и рекултивацията на минните табани с фотоволтаични системи е едно от малкото действително полезни за околната среда решения, които се виждат в програмите на партиите. Ако то обаче е само допълнение на другите предложения, а не бъде поставено в центъра на политиките, би могло да остане само добро пожелание за бъдещите поколения.

Идеята за постигане на въглеродна неутралност „след“ 2050 г. също е притеснителна. Това означава, че България ще продължи десетилетия напред да изостава с енергийните и климатичните си политики, опасят се от екологичната организация. Учените препоръчват държавите от развития свят, включително тези от ЕС, да се откажат от въглищата до 2030 г., а неутралност на въглеродните емисии да постигнат около 2040 г., за да може до 2050 г. да не надвишаваме пределното увеличаване на глобалната температура на 1,5 градуса по Целзий.

Предложението за „национална доктрина за енергийно развитие и съкращаване на вредните емисии“ е неясно и по-скоро звучи като евентуален пореден стратегически, документ без непосредствено приложение. Не е пояснено защо подобна стратегия би била по-добра от десетките други стратегически документи, които губят актуалност още с приемането си. Някои от тях дори са задължителни по европейски регламенти, съответно по-смислено би било да се преразгледат, редактират и да се изпълняват, отколкото да се пишат изцяло нови стратегии, анализират от “Гройнпийс”.

В частта на програмата за „опазване на околната среда“, ако заменим тази формулировка с която и да било друга сфера от обществения живот, то смисълът на програмата няма да се промени. Рамките ѝ са поставени пределно общо. Липсата на задълбочаване би могла да означава и липса на достатъчно експертност по темите.

БСП залага на енергия от водни ресурси и ядрено гориво

Не е достатъчно ясно предложението за „разширяване на системата за контрол“ – нужно е да се изясни в какви по-конкретни аспекти е необходимо нейното разширяване.

Приоритизирането на използването на водите за питейно-битови нужди може да се определи като правилно. Същевременно обаче БСП залага на производство на енергия от водни ресурси и ядрено гориво. Последното не е изненада – доколкото партията е  защитник на проекта „Белене“. Тук обаче се очертава явно противоречие: ядрената енергия има нужда от голямо количество вода, както и хидроенергийните проекти. И ако се заложи само на такива проекти в енергетиката, използването на вода за домакинствата няма как да бъде приоритет. Затова и заявеното намерение за огромен скок на енергийната ефективност не звучи докрай уместно – в комбинация с големите и малки ядрени и водни проекти. От една страна се предлага построяването на нови големи мощности за производство на енергия, а от друга – значително намаляване на нуждата от тази енергия.

Замърсяването на водите от индустрията на изкопаемите източници се споменава единствено в контекста на задължения за индустрията за залесяване. Тази мярка изглежда твърде неубедително, защото не адресира корена на проблема – как да се намали или прекрати замърсяването, а засяга единствено последиците от него.

Като се има предвид, че България вече е една от държавите, в които енергийният преход е закъснял, предложението за „Анализ на възможностите за промяна на горивната база на някои от централите в комплекса Марица изток“ изглежда единствено цели  допълнителното забавяне на този процес – под претекст, че няма достатъчно информация и съответно е необходимо да се правят още анализи.

 ДПС с лаконична програма за водите, но с акцент върху водородните технологии

Действително е трудно да се коментира каквото и да било по отношение на програмата на ДПС. Лаконичността на програмата е изненадваща на фона на неколкократно изразявания директен интерес на ДПС в тези теми – например, закупуването на ТЕЦ „Варна“ от почетния председател на партията или пък консултирането на големи хидроенергийни проекти. Все пак, личи известно разпознаване на идеята, че бъдещето е на новите технологии, но по тази заявка трудно можем да направим преценка за каквото и да било без повече конкретика.

Единствената индикация е споменаването на „водородни“ технологии. Ако става дума за производство на водород с ток, произведен от възобновяеми източници – това може да е чудесно допълнение към цялостната електрификация на икономиката. Водородът би могъл да е тази допълваща част от пъзела, с която да стигнем до система, която се базира на 100% енергия от възобновяеми източници. Водород обаче се произвежда и от изкопаеми горива и това производство също използва вода. Това пък е посока, в която не би следвало да се тръгва. Програмата ни оставя да гадаем, обобщават програмата на ДПС от “Грийнпийс”

Както и при другите партии, използването на наименованието „чиста енергия“ повдига повече въпроси, отколкото отговори. Например, считат ли от ДПС ТЕЦ „Варна“ за производител на „чиста“ енергия? Ако да, то позицията им не се основава на екологични аргументи.

Демократична България тръси прозрачност за реалното състояние на водите

Демократична България са единствената от разглежданите тук формации, която признава, че България е бедна на водни ресурси. В предложенията им има добри идеи, като например „Възстановяване на 500 километра речни течения чрез премахване на неизползвана инфраструктура; Създаване на прозрачност за реалното състояние на водите“. Заявката за завършване на процеса за класификация на язовирите в България е оставена без конкретика, създавайки впечатление, че този процес е спрян.

Неясно остава идеята за контрол по изолиране и обезопасяване на точките на замърсяване от хвостохранилища. Ако препратката е към депата за съхранение на отпадъци от изгарянето на въглища, например, то би следвало да се работи в посока тяхната рекултивация, отколкото продължаващата им работа и съответно възможността те да са източник на замърсяване.

С надежда може да се прочете намерението за постепенно намаляване използването на водата в енергетиката, но то е в противоречие с намерението за използване на изкопаем газ като преходно гориво. Основните притеснения а еколозите са, че този преход вече е закъснял и е необходима по-скорошна трансформация към възможно най-модерните и беземисионни технологии за производство на енергия, които не използват и вода за охлаждане.

Идеята за „точков контрол за следене на замърсяването“ също е интересна, но не става ясно защо големите индустриални замърсители биха се съгласили на него и как точно ще бъде приложен на практика. Вероятно това ще изисква увеличаване на административен капацитет, в противоречие на идеите на “Демократична България” за съкращаване на бюджета за публичната администрация, анализират от “Грийнпийс”.

 „Изправи се! Мутри вън!“ с поглед към децентрализирано използване на енергия, но с много неясноти

Според партията един от елементите на проблема с управлението на водните ресурси са загубите, както и че решението не се крие непременно в централизиране на управлението. Това е краткото ни обобщение по въпроса за ВиК холдинга. Глътка чист въздух е това, че поне в отговорите на въпросите, това е една от партиите, която изглежда, че се е насочила по-скоро към децентрализирано производство на възобновяема енергия, вместо към големи газови и ядрени проекти, коментират от “Грийнпийс”.

Притеснителна според организацията е обаче идеята за изграждане на „система за улавяне и складиране на въглероден диоксид“ – за тези технологии се говори от повече от десетилетие и макар, че на много места са вложени големи финансови ресурси за изпълнението им, те не са успели да донесат търсените резултати. Изключително енергоемки и консумиращи вода, създават риск за изтичане на парниковите газове, които съхраняват и възникване на още по-сериозни проблеми за климата.

Отговорът на въпроса относно трансформацията на ТЕЦ Бобов дол, свързвана с енергийния консултант Христо Ковачки, е крайно притеснителен, казват еколозите. Приемането на възможността тази централа да премине към използване на изкопаем газ, което да я превърне във „въглеродно-неутрално предприятие“ не е гаранция за това, че нарушенията на екологичното законодателство в района ще бъдат прекратени. Историята на централата, замесена в различни скандали с внос на отпадъци, горенето им, заобикалянето на екологично законодателство и други, ни карат да сме изключително предпазливи, когато четем подобни партийни позиции, обясняват от “Грийнпийс”.

Можете да подпишете петицията на организацията за по-чиста природа и излизане от зависимостта от въглищата ТУК.

„Дебатът за водата, който не се състоя“ може да бъде гледан на Facebook страницата на организацията и в YouTube канала.