Ползите от проекта за разширяване на газопреносната инфраструктура ще са над 17 млрд. лева. На някои депутати не им хареса....
Общо всички разходи по проекта за разширение на газотранспортната система на България (в т.ч. Балкански поток) са 2 млрд. 636 млн. лв. През следващите двадесет години ще бъдат реализирани приходи от приблизително 9 млрд. лв. от резервиран капацитет и още близо 8 млрд. лева впоследствие. От увеличаване на капацитета на новите входни и изходни точки (от Турция – с 10 % и 20 % в посока Сърбия) също им ползи. Такива се очакват и от транспортирането на синьо гориво по съществуващия Трансбалкански газопровод. Това е най-кратко изводът от изслушването на министъра на енергетиката в оставка Теменужка Петкова и изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов в рамките на Временната комисия по проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от МС, министерствата, държавните органи, държавните предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през последните 10 години.
Веднага, когато информацията е готова ще бъде предоставена незабавно (на временната комисия), заяви енергийният министър в оставка. Някои депутати обаче останаха недоволни…
За действията
Повече от три часа. Толкова продължи хаотичното изслушване на министъра на енергетиката Теменужка Петкова и изпълнителния директор на „Булгартрансгаз“ от депутатите от Временната комисия по проверка за установяване на злоупотреби и нарушения при разходването на средства от МС, министерствата, държавните органи, държавните предприятия и дружества с повече от 50 на сто държавно участие през последните 10 години (Временна комисия за установяване на злоупотреби).
Планираното време беше един час.
Почти два часа от работата на временната комисия за злоупотреби преминаха в препирни за това доколко оправдано е било посещението на председателя й Мая Манолова в централния офис на дружеството. Депутатите от всички парламентарни групи се състезаваха по цветисти фрази, а към края на заседанието дори беше поставен въпросът и за привикване на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), която да се произнесе за това дали е проверявала някои от компаниите, участвали в проекта ( за разширение на газопреносната мрежа на България) за заплаха за националната сигурност. Причината – не били допуснати до участие в търгове в Полша и Литва (според журналистическо разследване). Дали по този начин бе направен и опит за вкарване и на геополитиката е отделен въпрос. Борислав Сандов от Демократична България пък дори заяви, че този проект (не уточни кой точно и дали конкретно „Балкански поток“ като част от проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на България или надграждащите) не кореспондира с европейската цел. Не бяха изключение многократните забележки за начина на водене на заседанието.
Документи само на флашки
"Булгартрансгаз" ЕАД и Министерството на енергетиката ще предоставят необходимата информация за разширение на газопреносната инфраструктура, когато е готова в цялостен вид. „Проектът трябва да е логично, последователно подреден, за да се разбере, включително и съответствието с европейското законодателство. Веднага, когато информацията е готова, ще бъде незабавно предоставена“. Това заяви министърът на енергетиката (в оставка) Теменужка Петкова по време на изслушването. Тя добави, че трябва да се знае и на кое лице може бъде предоставена информацията, тъй като трябва да се гарантира и опазването на тази специфична информация, която се съдържа в една голяма част от всички тези документи. Освен това лицата, които ще преглеждат информацията, трябва да имат съответните разрешения за работа с такъв тип информация. "Ние няма какво да крием, няма от какво да се притесняваме. Проектът е публичен", добави Теменужка Петкова. Тя уточни, че исканата от временната комисия информацията е в обем от над 1 милион страници.
„Създадена е организация за работа в "Булгартрансгаз". Няколко екипа работят непрекъснато по тази тема, допълни тя.
Този отговор обаче не се хареса на председателя на временната комисия за установяване на злоупотреби Мая Манолова. Тя поиска информацията да е в дигитален формат.
Депутатът Маноил Манов от ГЕРБ постави от своя страна въпроса за получаването, достъпа и съхранението на информацията, която трябва да постъпи от „Булгартрансгаз“.
Йордан Цонев от ДПС от своя страна заяви, че трябва да се има предвид, че освен с тази задача, работещите в „Булгартрансгаз“ имат и оперативни задачи за изпълнение и призова „да не се вадят душите на хората“. „Ако ще оказваме натиск върху хора, аз съм против“, заяви той. „Никой не ни е виновен, че парламентът няма време“, обобщи депутатът.
Председателят на временната комисия за установяване на злоупотреби Мая Манолова от своя страна съобщи, че през информационната платформа на „Булгартрансгаз“ са се натъкнали на обществена поръчка за дигитализация, че договорът по нея е сключен. В този смисъл тя заяви, че „няма причина за предоставяне на дигитализирана информация“, след като „сте похарчили 185 хил. лв.“. Манолова каза, че иска посочената от нея информация „без класифицираната“, която по думите й може да бъде предоставена в секретната секция на Народното събрание.
От Демократична България поискаха ориентировъчен срок за предоставяне обаче на дигитализирана информация. „Ние ще си разгледаме документите и ще насрочим изслушване“, каза представителят на парламентарната група Калоян Янков. Минути по-късно в рамките на препирните той определи „Булгартрансгаз“ като „изключително политизирано дружество“ и констатира, че „нещо става там“. „В България има компетентни институции за проверка на този проект. Нашата комисия е компетентна“, заяви той.
Създаването на комисия, която да провери всичко, рискува да не провери нищо. Вече се прокрадва мнението, че тази комисия се използва за предизборни цели, каза от своя страна депутатът от БСП Явор Божанков в опит да постави въпроса за реализираните приходи от „Балкански поток“.
До известна степен ред сложи Румен Гечев от БСП, който предложи като по-добър вариант да бъде поискан отговор по система от 15-20 показателя и на тази база да се направи извод дали проекта е ефективен. Че е полезен, полезен е, но дали е ефективен, попита той. Депутатът постави въпрос за анализ на приходите и разходите, колко години ще са необходими за откупуването на проекта, приходите от транзитни такси. По думите му, при такъв тип информация, както и при съпоставяне на цените на 1 км тръбопровод в другите страни съобразени с географските особености няма да има нужда от 1 млн. страници. Тогава ще преценим дали има нужда от проверка на специализирани органи, каза той.
Кой не иска приходи от над 17 млрд. лв.
Министърът на енергетиката (в оставка) Теменужка Петкова в рамките на отговора на народният представител Гечев припомни, че депутатите от 44-то Народното събрание единодушно са приели актуализация на Енергийната стратегия на България до 2020 г., а разширението на газопреносната инфраструктура е основна част от изменението на стратегията. „Там е обяснено всичко, свързано с този проект“, каза тя. В допълнение Петкова обясни, че след решението на Народното събрание, в качеството на министър на енергетиката е изискала от Агенцията по обществени поръчки като компетентния орган да направи преглед за законосъобразност. Предварителният контрол по думите й е показал, че не са установени нарушения и пропуски.
Проектът "Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" ЕАД, паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбската граница", ще
бъде изплатен след 10 години и половина. Полезният живот на тази инфраструктура е над 35 години и ще се реализират допълнителни приходи.
Очакваните приходи за следващите 20 години, на база на проведените пазарни тестове, са малко над 9 млрд. лева, посочи още Теменужка Петкова. Това е само по отношение на договорите за резервирания капацитет, уточни тя. След изтичането на договорите за пазарни тестове, които "Булгартрансгаз" е подписал, ще могат да бъдат получени допълнително малко над 8 млрд. лева. Стойността на тези приходи се очаква и да се повиши.
Стойността на обществената поръчка на линейната част е 2 млрд. и 154 736 млн. лева. Обществената поръчка, свързана с изграждането на двете компресорни станции, е 350 млн. лева с американски турбини. Общата стойност, всичко, което е извършено като разходи по проекта, са 2 636 000 лева, добави Теменужка Петкова.
Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов от своя страна обясни, че финансовият механизъм е включен в методиката за ценообразуване, одобрена от КЕВР, а минималната норма на възвръщаемост е 8,66 %. Той посочи също така, че методиката не е на база на пренесени количества, а на база резервиран капацитет. Обяснен бе и механизма на свободен капацитет на входна и изходна точка (10 % на входна точка от Турция и съответно 20 % на изходна точка – Сърбия), който е свободно търгуван. От това годишните приходи например ще са от порядъка на над 90 млн. лв. „От входно-изходният модел досега „Булгартрансгаз“ е получил 115 млн.лв.“, посочи Малинов. Очакването е годишният приход, независимо от пренесените количества да е от порядъка на 390 млн. лв.
Теменужка Петкова, както и Владимир Малинов се опитаха да обяснят на депутатите от временната комисия за установяване на злоупотреби и ползата от това, че България притежава 80 % от компресорните станции в региона, както и оставането на страната ни на газовата карта в региона. „Осигурява ни приходи и стратегическо място на газовата карта на Европа, ще осигурява приходи десетилетия напред“, каза Петкова и допълни, че проектът за разширяване на газопреносната инфраструктура е важен и от гледна точка на сигурността. „На база на разширението на газопреносната инфраструктура, сменихме входната точка, от което спестихме, защото Румъния увеличи със 150 % цената на вход Имаме две опции – входна точка на турско- българска граница и Трансбалкански газопровод. Смятам, че това е един проект, полезен за България. Една инфраструктура е полезна, когато през нея минава съответно количество природен газ“, каза Петкова.
„Без този проект България щеше да бъде зачеркната от газовата карта“, допълни от своя страна Малинов като за пореден път се опита да обясни, че проектът за реализацията на газотранспортната система на България включва няколко подпроекта.
Повечето от народните представители обаче не харесаха тази информация и я определиха като опит за приспиване със сладки думи.
Депутатът от Има такъв народ Иван Хиновски от своя страна пък постави въпрос за поетите ангажименти от българска и руска страна и необходимостта за анализ дали има нещо, което не е от национален интерес за българската държава.
Въпросите на народните представители и разследващи журналисти продължиха, обхващайки тези за замърсяване, изсичане на гори и пр. , както и за компетентността на подизпълнителите. Стигна се дори до това да бъде поставен въпрос дали българската армия е участвала в строителството на „Турски поток“.
„Няма информация българската армия да е работила по проекта „Турски поток“. Българската армия не е участвала при реализацията на този проект, независимо дали е „Балкански или Турски поток“, заяви министърът на енергетиката (в оставка) Теменужка Петкова в отговор на журналистически въпрос. В крайна сметка тя констатира, че са се озовали в предизборната кампания на Мая Манолова. „Озовахме се във вашата предизборна компания“, заяви Теменужка Петкова.
Развръзката изглежда предстои. Междувременно чуждите инвеститори в България следят внимателно подобни събития.