Световните лидери си поставиха нови, по-високи цели за ограничаване на затоплянето на Земята

Световните лидери постигнаха поставените си целите си по темата за намаляване на емисиите на парникови газове на Световната среща на върха по климата, организирана от президента Джо Байдън. Това събитие бе предназначено да възкреси лидерството на САЩ в борбата срещу глобалното затопляне, коментира агенция Ройтерс.

Байдън разкри целта да намали емисиите с 50% -52% от нивата от 2005 г. в началото на двудневната среща на върха по климата, която започна в Деня на Земята и на която присъстваха лидерите на 40 държави, включително големи емитенти като Китай, Индия и Русия.

Съединените щати, вторият по големина емитент в света след Китай, се стремят да си върнат лидерството в борбата срещу глобалното затопляне, след като бившият президент Доналд Тръмп оттегли страната от международни усилия за намаляване на емисиите. "Това е десетилетието, в което трябва да вземем решения, които ще избегнат най-лошите последици от климатичната криза", обяви американският президент на срещата.

Британският министър-председател Борис Джонсън нарече новата цел на САЩ "промяна на играта", тъй като две други страни дадоха нови обещания. Премиерът Йошихиде Суга пък припомни, че Япония повиши целта си за намаляване на емисиите с 46% до 2030 г. спрямо 26 на сто, каквато бе предишната цел. Природозащитниците в страната са настоявали за цел от поне 50% съкращаване на емисии, докато мощното бизнес лоби на Япония настоява за национални политики в полза на въглищата.

Междувременно министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо повиши целта на страната си до 40% -45% до 2030 г. под нивата от 2005 г. Предишната цел за съкращаване бе с 30 на сто.

Президентът на Бразилия Жаир Болсонаро обяви най-амбициозната си екологична цел досега, заявявайки, че страната ще достигне неутралитет по отношение на емисиите до 2050 г., 10 години по-рано от предишната цел.

Южна Корея ще спре да финансира електроцентрали, работещи с въглища в чужбина, заяви президентът Мун Дже Ин по време на виртуалната Среща на върха по климата.

Ръководителят на климата на Грийнпийс в Обединеното кралство Кейт Благоевич заяви, че срещата на върха има повече цели, отколкото се намират при състезание по стрелба с лък. „Целите сами по себе си няма да доведат до намаляване на емисиите“, каза тя. "Това отнема реална политика и пари. И там целият свят все още е далеч от курса."

Китай няма да променя политиките си

Повечето страни не предложиха нови цели за емисиите. Китайският президент Си Дзинпин каза, че Китай очаква своите въглеродни емисии да достигнат своя пик преди 2030 г. и страната ще постигне нетни нулеви емисии до 2060 г.

Си заяви, че Китай постепенно ще намали използването на въглища в периода 2025 до 2030 г. Китай, лидер в производството на технологии за възобновяема енергия като слънчеви панели, изгаря големи количества въглища за производство на ток.

Руският президент Владимир Путин предложи да се даде преференциално третиране на чуждестранните инвестиции в проекти за чиста енергия, но също така направи очевидна препратка към Съединените щати, които са исторически най-големият замърсител на парникови газове в света. "Не е тайна, че условията, улеснили глобалното затопляне и свързаните с тях проблеми, се връщат назад", заяви Путин.

Целта на САЩ за климата е крайъгълен камък в по-широкия план на Байдън да декарбонизира американската икономика изцяло до 2050 г. - програма, която според него може да създаде милиони добре платени работни места, но която според много републиканци ще навреди на икономиката.

Очаква се намаляването на емисиите в САЩ да идва от електроцентрали, автомобили и други сектори в икономиката. Специфичните за сектора цели ще бъдат изложени по-късно тази година. Новата цел на САЩ почти удвоява обещанието на бившия президент Барак Обама за намаляване на емисиите с 26% -28% под нивата от 2005 г. през 2025 г.

Циментиране на доверието

Начинът, по който Вашингтон възнамерява да постигне своите климатични цели, ще бъде от решаващо значение за затвърждаването на доверието в САЩ по отношение на глобалното затопляне, на фона на международните опасения, че ангажиментът на Америка за чиста енергийна икономика може драстично да се измести при смяна на администрацията.

Наскоро въведеният инфраструктурен план на Байдън за 2,3 трилиона долара съдържа множество мерки, които биха могли да осигурят някои от намаленията на емисиите, необходими през това десетилетие, включително чист енергиен стандарт за постигане на нетни нулеви емисии в енергийния сектор до 2035 г. и мерки за електрифициране на автомобилния парк. Но мерките трябва да бъдат приети от Конгреса, преди да станат реалност.

Американският петролен институт, най-голямата лобистка група за петрол и газ в САЩ, приветства внимателно обещанието на Байдън, но заяви, че трябва да има политики, включващи цена на въглерода, което е трудна цел според някои законодатели.

Срещата на върха е първата поредица от срещи на световни лидери - включително Г-7 и Г-20 - преди годишните преговори на ООН за климата през ноември, които ще се проведат в Шотландия. Това служи като краен срок за близо 200 държави да актуализират своите обещания за климата съгласно Парижкото споразумение, международно споразумение, определено през 2015 г. Лидери на малки островни държави, уязвими на издигащите се морета, като Антигуа и Барбуда и Маршаловите острови, също говориха на срещата на върха.

Световните лидери се стремят да ограничат глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива - праг, според който учените могат да предотвратят най-лошите последици от изменението на климата.

Служител на администрацията на Байдън заяви, че с новата цел на САЩ, засилените ангажименти от Япония и Канада и предишните цели от Европейския съюз и Великобритания, страните, които представляват над половината от световната икономика, сега са се ангажирали с ограничения, за да постигнат целта от 1,5 градуса по Целзий.

Европейските лидери, включително германският канцлер Ангела Меркел и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, изразиха радост, че САЩ се върнаха в усилията на страните за борбата с климата. „Важността на този ден по моя преценка е, че светът се събра“, каза пратеникът на Байдън за климата Джон Кери пред репортери в Белия дом.

Вижте още:

МВФ предлага да се определи минимална тарифа за парникови емисии