Срещата на върха за климата отбеляза голямото завръщане на САЩ обратно в играта

„Когато завършим в петък виртуалната среща на върха за климата, ние безпогрешно ще комуникираме , че САЩ се завръщат“, каза Джо Байдън в своето изказване, цитиран от Ройтерс. САЩ задълбочават целта за емисиите на срещата на върха по климата, цел, наречена „промяна на играта“. Администрацията на Байдън обеща да намали емисиите на парникови газове в САЩ наполовина до 2030 г., което е нова цел, която се надява да подтикне други големи емитиращи държави да повишат амбицията си за борба с изменението на климата.

Съединените щати, вторият по големина емитер в света след Китай, се стремят да си върнат глобалното лидерство в борбата срещу глобалното затопляне, след като бившият президент Доналд Тръмп оттегли страната от международни усилия за намаляване на емисиите, постигнати по Парижкото споразумение от 2015 година. Президентът Джо Байдън разкри целта за намаляване на емисиите с 50% -52% спрямо нивата от 2005 г. в началото на двудневната виртуална среща на върха. "Това е десетилетието, в което трябва да вземем решения, които ще избегнат най-лошите последици от климатичната криза", каза Байдън в Белия дом. Британският премиер Борис Джонсън заяви, че новата цел на САЩ е „промяна на играта“. Япония повиши целта си за намаляване на емисиите до 46% до 2030 г. в отговор на американската дипломация и местни компании и природозащитници, които искаха още по-високи цели.

Премиерът на Канада Джъстин Трюдо също обяви намаляване на емисиите с 40% -45% до 2030 г. под нивата от 2005 г.

Целта на САЩ за климата също така е важна стъпка в по-широкия план на Байдън да декарбонизира американската икономика изцяло до 2050 г. - програма, която според него може да създаде милиони добре платени работни места, но за която много републиканци се страхуват, че ще навреди на икономиката.

Очаква се намаляването на емисиите в САЩ да идва от електроцентрали, автомобили и други сектори в икономиката, но Белият дом не е поставил индивидуални цели за тези индустрии. Целта почти удвоява обещанието на бившия президент Барак Обама за намаляване на емисиите с 26-28% под нивата от 2005 г. до 2025 г. Специфичните за сектора цели ще бъдат определени по-късно тази година.

Циментиране на доверието

Начинът, по който Вашингтон възнамерява да постигне своите климатични цели, ще бъде от решаващо значение за затвърждаването на доверието в САЩ върху глобалното затопляне, на фона на международните опасения, че ангажиментът на Америка за икономика с чиста енергия може драстично да се измести от една администрация към друга. Наскоро въведеният инфраструктурен план на Байдън за 2,3 трилиона долара съдържа множество мерки, които биха могли да осигурят някои от намаленията на емисиите, необходими през това десетилетие, включително чист енергиен стандарт за постигане на нетни нулеви емисии в енергийния сектор до 2035 г. и мерки за електрифициране на автомобилния парк. Но мерките трябва да бъдат приети от Конгреса, преди да станат реалност.

Американският петролен институт, най-голямата лобистка група за петрол и газ в САЩ, приветства внимателно обещанието на Байдън, но заяви, че трябва да има политики, включващи цена на въглерода. „С прозрачна цена на въглерода и иновациите можем да постигнем измерим климатичен напредък в рамките на това десетилетие, без да нараним средната класа на Америка, да застрашим националната сигурност на САЩ и да подкопаем икономическото възстановяване“, каза Майк Сомърс, президент и главен изпълнителен директор на API.

Китай също засилва амбициите, но трябват и амбициозни действия

На срещата на високо равнище присъстваха лидери от най-големите световни емитери, включително Китай.

Китай ще започне постепенно да намалява потреблението на въглища през периода 2026-2030 като част от усилията си за намаляване на емисиите на парникови газове, затоплящи климата, заяви председателят Си Дзинпин на срещата на върха на климатичните лидери в четвъртък.

"Ще контролираме стриктно проектите за производство на електроенергия, работещи с въглища", каза Си. Коментарите на Си показват, че потреблението на въглища в Китай, което е най-голямото в света, ще достигне връх през 2025 г. и ще започне да пада след това.

„Необходими са обаче по-амбициозни действия“, каза Ли Шуо, старши съветник по въпросите на климата за екологичната група „Грийнпийс“. „В интерес на Китай е да обяви и изпълни по-нататъшни планове преди COP26“, каза той, позовавайки се на годишната среща по климата, която трябва да се проведе в Глазгоу през ноември. Миналата година обеща, че Китай ще доведе до пиковите си емисии преди 2030 г. и ще стане неутрален до 2060 г. "Китай се ангажира да премине от въглероден пик към въглеродна неутралност в много по-кратък период от времето, което може да отнеме на много развити страни, а това изисква извънредно тежки усилия от Китай," каза той.

Китайският енергиен регулатор заяви по-рано в четвъртък, че ще се стреми да намали дела на въглищата в общия си енергиен микс до по-малко от 56% тази година, но остава една от най-големите икономики, които одобряват нови въглищни проекти.

Световните лидери се стремят да ограничат глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, праг, според който учените могат да предотвратят най-лошите последици от изменението на климата.

С новата цел на САЩ, засилените ангажименти от Япония и Канада и целите на Европейския съюз и Великобритания, страните, които представляват повече от половината от световната икономика, сега се ангажират с намаления, за да постигнат целта от 1,5 градуса по Целзий.

Много са рисковете, но гражданите стават по-информирани и по-умни, те изискват промяната от нас, каза Ахим Щайнер, администратор на Програмата за развитие на ООН и бивш изпълнителен директор на Програмата на ООН за околната среда на онлайн семинар, организиран от Ройтерес паралелно със срещата на върха, днес в Деня на Земята. Най-важното е световните лидери да спазят обещанията си и да работят заедно с икономиките, за които преминаването от въглища към алтернативни източници на енергия ще бъде истинско изпитание. Защото ако погледнете, че 2 млрд. африканци използват въглища в индустрията и за голяма част достъпът до електричество е основен проблем, ще забравите за Парижкото споразумение. Въпросът е да се насърчи Африканското правителство да съфинансира новите процеди, но това важи за всяка развиваща се икономика, която се намира в преход.

Едно е сигурно заявката на световните лидери е голяма и светът и гражданите не се съмняват във факта, че климатичните промени са основното предизикателство пред нас, въпросът е как и с кого да направи тази трансформация, коментира Ахим Щайнер. Когато делим Земята с още 7 млрд. души трябва да се съобразяваме с всеки един жител на планетата и мерките трябва да отговарят на нуждите на всеки, допълни още той.