Три спешни реформи за спасяване на комплекса „Марица Изток“ от фалит предлага БЕМФ

Българският енергиен и минен форум (БЕМФ) в редица свои анализи, медийни публикации и доклади на форуми многократно е изразявал тревогата си от състоянието на въглищните ТЕЦ-ове в комплекса „Марица Изток“. Днес основните проблеми произтичат от забавяне на реформите в енергетиката и практическото блокиране на българското предложение на механизма на капацитети в ЕК, което не е съобразено с възможностите за бърза либерализация на пазара на електроенергия у нас. Това обясняват в своя експертна позиция от БЕМФ, която бе изпратена до медиите в петък вечерта.

„Практически развитието на комплекса „Марица изток“ е в задънена улица, а отрасълът няма полезен ход, защото без тези мощности не можем да покрием зимните върхови товари. Подходът за осигуряване на финансова подкрепа от БЕХ за ТЕЦ „Марица изток 2“ за заплащане на въглеродните емисии е обект на преглед в ЕК на практиките за предоставяне на държавна помощ, а настоятелните искания на ЕК за прозрачност показват, че подхода за вътрешно корпоративни взаимоотношения не се приема“, обясняват от енергийния форум.

В своето официално становище по представената за публично обсъждане „Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 година, с хоризонт до 2050 година на МЕ " на Министерство на енергетиката, публикувано на сайта www.bulenenergyforum.org БЕМФ констатира:

- откроява се политика само на идентифициране на проблемите, но липсва проактивна политика за управлението им. Като доказателство на това е констатацията, че някои въглищни централи по икономически причини могат да спрат работа, което ще се отрази на сигурността на енергийната система. И липсват задължителните предложения за коригиращи мерки.

- липса на ясни мерки за решаването на критично важният въпрос за съдбата на  комплекса „Марица Изток“ и прехода към либерализиран електроенергиен пазар,

- не се предлага използването на добри чужди практики при внедряване на съвременни технологии за преработка на въглищата в мини „Марица изток“ - било газификация или преработка във водо-въглищно гориво, смесено изгаряне с биомаса, „зелен“ мазут или RDF, изграждане на инсталации за частично улавяне и съхранение на въглеродните емисии.

В Планът за пазара на електрическа енергия (обявен за публично обсъждане през февруари 2021 г), който е ключов за съгласуването на политиките у нас с изискванията на ЕС са представени необходимите реформи в сектора, но все по критичен става въпросът каква част от тях ще бъдат реализирани до 01.07.2021 година, когато следва да влезе в сила ново решение на КЕВР за регулираните цени на електрическата енергия и което ще трябва да отрази редица нови аспекти, съгласно посочените в Плана ангажименти.

Нека да припомним, че в рамките на регулаторния период VII/2019-VI/2020 ТЕЦ „Марица изток 2“ получи квота за снабдяване на регулирания пазар поради грешки в прогнозите за потреблението на електрическата енергия, а в рамките на регулаторния период VII/2020-VI/2021 централата получи квота за снабдяване на регулирания пазар поради прекратяване на практиката за плащания за студен резерв и възлагане специални задачи на централата.

Към днешна дата може да се посочи, че:

- Вариантите за предоставяне на предимство чрез гарантирано изкупуване на електрическата енергия за регулиран пазар вече са изчерпани;

- Въпреки горното, производството на електрическа енергия в комплекса значително намаля в периода 2019-2020 г. и няма обективни предпоставки да се възстанови.

Стратегията така и не успя да получи официализация и редица твърде важни решения и одобряване на ключови планове бяха отложени, което не помага за своевременно предприемане на стъпки за нови инвестиции или преструктуриране на губещи дейности.

Предложеният План за пазара на електрическа енергия предполага съществено различно пазарно поведение на генериращите мощности, а при политически неустойчив период, изгледите за взимане на важни решения, които да въведат заявените нови норми в сектор енергетика, изглеждат нереалистични.

„Разбираме, че нашите прогнози за възможно ранно приключване на работата на ТЕЦ „Марица-изток 2“ се разглеждат в някои медии като нерационални и дори провокативни, но при липса на ангажименти от страна на държавата и констатираното бездействие, за съжаление те не могат да бъдат изключени“, допълват от Енергийния и минен форум.

До сега БЕМФ многократно е заявявал своята позиция, че комплекса „Марица Изток“ е изключително важен елемент за националната и регионална енергийна система и следва да се предприемат всички възможни и допустими от европейското законодателство стъпки за осигуряване на плавен преход в духа на постигнатите договорености на европейско ниво без да се предизвиква социална криза или недостиг на енергийни доставки.

Задълбочаване на ценовите разлики

Не се прави, обаче нищо за промяна на негативната тенденция на задълбочаване на ценовите разлики между себестойността на произведената електроенергия от на държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ и цените на електроенергийната борса за базова енергия. Ценовото решение на КЕВР за периода VII/2020-VI/2021 посочва цена от 135,95 лв/МВтч за централата при средна пазарна цена за 2020 година от 80 лв/МВтч и цени на  въглеродните квоти 50 лв./тон. Сега цените на въглеродните квоти надвишават 85 лв./тон но цените на пазара остават в диапазона 120-150 лв./ МВтч. При тези параметри не може да се очаква пазарна реализация на енергията на ТЕЦ-а без да бъдат въведени адекватни компенсаторни механизми или реформи.

В допълнение на ценовите разлики централата е и тежко декапитализирана и може да се окаже отново, че активите не покриват натрупаните й дългове и че финансовата й загуба продължава да расте. Логичен е въпросът какво ще се стовари изведнъж на българската енергетика след 30.06.2021 година ?.  

За запазване на комплекса от  фалит са необходими спешни реформи в кратък времеви диапазон. Част от възможните решения включват:

1) Активно участие на страната в солидарните програми на ЕС „Въглищни региони в преход“ и прилагане на специалните механизми от „Планът за възстановяване и устойчиво развитие“, които освен възможности за частично грантово финансиране предлагат и ноу-хау и контакти с инвеститори и други финансови инструменти. Опитът на други въглищни региони показва, че финансирането на рекултивация на въглищните табани и на площите, в които въгледобива е закрит дават възможност за намаляване на разходите на въгледобивните дружества и за гарантиране на устойчива заетост. 

2)Възлагане на технико-икономически проучвания за плавна подмяна в периода 2024-2028 г. на въглищните технологии с паро-газови модули, изгаряне на „зелен“ мазут, RDF или биомаса, като съществуват и варианти за първоначалното им миксиране с въглища с цел намаляване на количеството на генерираните въглеродни емисии и преходен етап в закриването на мините.

3)Паралелно с горните проучвания трябва спешно да се извърши и анализ ва целесъобразността от инсталиране на система за улавяне и съхранение на въглеродния диоксид. По принцип това са много скъпоструващи инвестиции и с оглед оставащия ограничен ресурс на съоръженията трябва внимателно да се определи целесъобразността  от такава инвестиция.

„Вероятно има и други приложими мерки, някои от които смели и нестандартни, които е рано да споделяме, но липсата на активност и предложения на комплексни действия  води до принудителното обявяване на централата в несъстоятелност, колкото и непопулярно да звучи (даваме си ясна сметка за това!).

В по-общ план отбелязваме, че споделените експертни тези, които имат отношение единствено към пазарните проблеми на комплекса, не следва да се превръщат в обект на крайни оценки „за или против“, а да насочат вниманието към реалностите на новите европейски политики в областта на енергетиката и климата и растящите изисквания към енергийната политика на страната в тази област. Излишно е да споменаваме че отклоняването на страната от тези изисквания и принципи може да коства санкции на държавата и загуби за и без това ниския жизнен стандарт от българина“, допълват още в своята позиция от БЕМФ.

Обръщаме се тук към отговорните фактори в енергетиката-политици, енергетици, синдикати, НПО-та и други с призива да присъединим страната към набиращата популярност  и поддръжници нова европейска платформа “Social first-then Climate” (в превод „Първо социалните решения, после климата“). Това трябва да даде увереност на всички работещи във въглищните мини и в  топлоелектрическите централи, че те няма да бъдат изоставени на произвола на процесите на прехода. Гаранция за това е разнообразието на формите и механизмите за финансиране на този преход, в който активно участие има на само ЕК, но и всички свързани с този отрасъл индустриални и енергийни компании.

Убедени сме, че следвайки добрите практики и успешните реформаторски действия на други страни в ЕС с въглищни централи, ТЕЦ „Марица изток 2“, ТЕЦ “Бобов дол“, както и специалистите от „Мини Марица изток“ и „Мини „Бобов дол“ могат да бъдат основата на високотехнологични енергийни и индустриални комплекси с повече работни места от сега. Тези нови комплекси могат и трябва да запазят ключовата си роля в българската енергетика, каквато и до сега имаха.

За това обаче са необходими конкретни действия, опит, познания и много, много работа, завършват своята позиция от БЕМФ.