Доходите за 10 години са нараснали 1.9 пъти, а разходите - 1.8 пъти

През 2020 г. годишният общ доход средно на човек от домакинство е 7 002 лв. и нараства с 6.2 на сто спрямо 2019 година, съобщи Националният статистически институт. За последните десет години (2011 - 2020 г.) общият доход средно на човек от домакинство се увеличава 1.9 пъти.

През 2020 г. българските домакинства са изразходвали 6 220 лв. средно на човек, което е почти без промяна в сравнение с 2019 година. За периода 2011 - 2020 г. разходите на домакинствата се увеличават 1.8 пъти.

Реалните доходи на домакинствата нарастват с 4.4 на сто през 2020 г. в сравнение с 2019 г., като най-висок е индексът на реалните доходи през 2020 г. спрямо 2011 г. - 165.9 на сто. (Реалните доходи се изчисляват, като номиналните доходи се дефлират със средногодишните индекси на потребителските цени).

През периода 2011 - 2020 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство:

- доходът от работна заплата през 2020 г. е 3 927 лв., увеличава се с 5.3 на сто спрямо 2019 г., а нарастването му в сравнение с 2011 г. е 2 пъти;

- доходите от пенсии за последната година са 2 018 лева. Те нарастват с 12 на сто спрямо 2019 г. и със 77 на сто в сравнение с 2011 година;

- доходите от самостоятелна заетост през 2020 г. са 434 лв. и се увеличават с 3.1 на сто спрямо 2019 г., а спрямо 2011 г. - с 50.7 на сто;

- доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 46 лв. и намалява спрямо 2019 г. със 17.9 на сто, а в сравнение с 2011 г. - с 8 на сто;

- доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2020 г. са 204 лева. Те нарастват с 5.2 на сто спрямо 2019 г. и с 63.2 на сто спрямо 2011 година.

В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2020 г. той е 56.1 на сто, което е с 0.5 процентни пункта по-малко в сравнение с 2019 г. и с 4.3 процентни пункта повече спрямо 2011 година.

Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 31.8 на сто от общия доход на домакинствата през 2020 година. От получените социални трансфери с най-висок относителен дял в общия доход на домакинствата са доходите от пенсии - 28.8 на сто, който е с 1.5 процентни пункта повече в сравнение с 2019 г. и с 1.3 процентни пункта по-малко в сравнение с 2011 година. През 2020 г. относителният дял на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата e 6.2 на сто и намалява с 0.2 процентни пункта в сравнение с 2019 г. и с 1.4 процентни пункта спрямо 2011 година. Относителният дял на дохода от трудова дейност извън работната заплата е 0.7 на сто и намалява спрямо 2019 г. с 0.2 процентни пункта, а спрямо 2011 г. намалението е с 0.6 процентни пункта.

Разходи на домакинствата

През 2020 г. българските домакинства са изразходвали 6 220 лв. средно на лице, което е почти без промяна в сравнение с 2019 година. За периода 2011 - 2020 г. разходите на домакинствата се увеличават 1.8 пъти.

Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 84.0% през 2011 г. на 81.3% през 2020 година.

През периода 2011 - 2020 г. се наблюдават следните промени по отношение на някои видове разходи средно на лице от домакинство:

- Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки през 2020 г. са 1 872 лв., или с 2.1% повече спрямо 2019 г. и с 48.0% повече в сравнение с 2011 година;

- Разходите за облекло и обувки през 2020 г. са 188 лева. В сравнение с предходната година те намаляват с 6.9%, а спрямо 2011 г. нарастват 1.8 пъти;

- Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1 121 лева. В сравнение с 2019 г. те нарастват с 5.1%, а спрямо 2011 г. - с 90.3%;

- За здравеопазване през 2020 г. cа изразходвани 388 лв. - с 0.5% повече от 2019 г. и 2 пъти повече спрямо 2011 година;

- За транспорт и съобщения през 2020 г. са похарчени 700 лв., което е с 4.1% по-малко от 2019 г. и 1.9 пъти повече спрямо 2011 година;

- Разходите за свободно време, културен отдих и образование през 2020 г. са 250 лева. В сравнение с 2019 г. те намаляват с 22.4%, а спрямо 2011 г. се увеличават 2.1 пъти;

- През последната година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 860 лв. и се увеличават с 4.9% в сравнение с 2019 г., а спрямо 2011 г. нарастват над 2 пъти.

През 2020 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 30.1%, което е с 0.6 процентни пункта повече в сравнение с 2019 г. и с 6.1 процентни пункта по-малко спрямо 2011 година.

Относителният дял на разходите, свързани с жилището, се увеличава с 0.8 процентни пункта през 2020 г. спрямо 2019 г., а в сравнение с 2011 г. - с 1.1 процентни пункта.

Делът на разходите за данъци и социални осигуровки е 13.8% от общия разход през 2020 г., което е с 0.6 процентни пункта повече в сравнение с 2019 г., а увеличението спрямо 2011 г. е с 2.8 процентни пункта.

Относителният дял на разходите за здравеопазване през 2020 г. е същият както през 2019 г. - 6.2%, с 0.6 процентни пункта повече спрямо 2011 година.

През периода 2011 - 2020 г. делът на разходите за транспорт и съобщения в общия разход е в рамките на 11 - 12%.

Потребление на домакинствата

През 2020 г. настъпват промени в потреблението на домакинствата спрямо 2019 година. Средно на лице от домакинство намалява консумацията на хляб и тестени изделия с 2.0 кг и на месни произведения с 0.2 килограма. Увеличава се консумацията на плодове с 1.8 кг, на зеленчуци с 0.3 кг, на картофи с 0.5 кг, на месо и кисело мляко с 0.4 кг, на прясно мляко с 1.1 л и на безалкохолни напитки с 1.7 литра.

На годишна база намалява потреблението средно на лице от домакинство на алкохолни напитки (от 32.6 на 31.7 л) и на цигари (от 733 на 727 броя).

Покупателна способност на домакинствата

Покупателната способност на домакинствата e количеството стоки от даден вид, което може да се купи с паричния доход средно на лице от домакинство, ако същият се изразходва изцяло за покупката на тази стока през съответната година.

Покупателната способност на домакинствата се увеличава през 2020 г. спрямо 2019 г. при повечето от основните хранителни продукти. Най-много е нараснала покупателната способност при картофите, яйцата, белия хляб, доматите, гроздето и краставиците. Най-много е намаляла покупателната способност при ябълките, захарта, ориза, малотрайните колбаси, свинското и птичето месо.

Жилища, жилищни условия и снабденост със стоки за дълготрайна употреба

През 2020 г. в собствено жилище живеят 92.2% от домакинствата, а 4.1% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 3.7% от наблюдаваните домакинства - 2.5% на свободен и 1.2% на общински наем. Второ жилище притежават 8.9% от домакинствата.

В жилища, построени преди 1990 г., живеят 92.0% от домакинствата, като близо три четвърти (70.1%) са изградени в периода 1961 - 1990 година. Преди 1961 г. са построени 21.9%, а след 1990 г. - 7.9% от жилищата.

Две трети (65.0%) от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (71.0% в градовете и 46.7% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 24.2% от домакинствата в градовете и 50.7% в селата.

Гаражи имат 26.7% от домакинствата в страната (23.3% в градовете и 36.9% в селата).

С електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 81.0% от домакинствата. Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 43.7% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е 96.7%.

Тоалетна вътре в жилището имат 80.0% от домакинствата в селата и 98.1% в градовете.

С централно отопление (парно или газ) са 20.5% от жилищата в страната, съответно 27.2% в градовете и 0.3% в селата.

Автомобили имат 52.0% от наблюдаваните домакинства, като 5.3% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 9.1% от домакинствата, а 38.6% са заявили, че нямат необходимост от лека кола.

От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът - притежават го 99.3% от домакинствата, а 29.0% имат по два и повече телевизора.

На второ място е хладилната техника - 99.2% от домакинствата в страната (99.4% в градовете и 98.3% в селата) имат хладилник и/или фризер.

Автоматична перална машина притежават 95.7% от домакинствата, 2.4% не могат да си позволят този уред по финансови причини, а 1.8% смятат, че нямат необходимост.

Без телефон (стационарен или мобилен) са 1.2% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 3.2%, а 79.1% - само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 16.5% от наблюдаваните домакинства.

С компютри разполагат 52.0% от домакинствата (58.2% в градовете и 32.6% в селата). Все още е голям делът на тези, които преценяват, че нямат необходимост от компютър - 43.7%.

Наличие на интернет връзка в жилището имат 59.6% от домакинствата в страната. В градовете домашен интернет има в 66.0% от жилищата, а в селата - в 40.4%. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 37.5% от домакинствата.

Климатици притежават 44.4% от домакинствата, а 17.8% не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. 37.8% от домакинствата в страната са заявили, че нямат необходимост от климатик.