Операциите за добив на биткойни в Китай подкопават климатичните цели на страната

Потреблението на енергия и отделяните въглеродни емисии при добива на биткойни ще подкопаят климатичните усилия на Китай, ако нямаз по-строги регулации и промени в политиката, сочи проучване, публикувано в Nature Communications тази седмица. Потреблението на енергия при добива на биткойни в Китай - страната, която отговаря за повече от 75% от блокчейн операциите в биткойн в световен мащаб към април 2020 г. - се очаква да достигне своя пик през 2024 г. Консумацията тогава ще бъде около 297 тераватчаса, генерираща 130 милиона метрични тона въглеродни емисии, според проучването на изследователи от Университета на Китайската академия на науките, университета Корнел, университета Цинхуа и университета в Съри.

Потреблението на енергия от добива на биткойни в Китай през 2024 г. ще надвиши общото ниво на енергопотребление в страни като Италия и Саудитска Арабия, смятат изследователите. А въглеродните емисиите ще надвишат годишните емисии на парникови газове в страни като Нидерландия, Испания и Чехия, предаде агенция Bloomberg.

Биткойн транзакциите се обработват от миньори - крипто жаргон за компании, които работят с широк спектър от компютри. Миньорите се състезават, за да потвърдят транзакциите и да получат в замяна нови монети, но те се нуждаят от огромно количество енергия, за да работят.

Криптовалутите спечелиха по-голямо внимание през последните месеци, като цената на Биткойн се увеличи около осем пъти през последната година, а целият крипто комплекс наскоро надхвърли $ 2 трилиона пазарна капитализация. Това увеличава стимулите за добив и използване на биткойн, въпреки че алгоритъмът изисква огромна изчислителна мощ за валидиране на транзакциите и добивният хардуер създава значителни въглеродни емисии.

Понеже Китай предлага на потребителите си по-евтина електроенергия, която е по-малко обложена и се доставя от изобилни електроцентрали, работещи с въглища, и ВЕЦ, страната се превърна в една от най-търсените дестинации за добив на биткойни. Изследователите установиха, че отделните политики за регулиране на обектите за добив могат да бъдат по-ефективни при ограничаване на емисиите в индустрията. Това може да предизвика промени в структурата на енергопотребление на минните дейности в сравнение с наказателната политика за данъчно облагане, която е по-популярна днес.

Като част от ангажимента на Парижкото споразумение за борба с глобалното затопляне, китайският президент Си Дзинпин обеща, че Китай ще достигне своя пик в отделянето на въглеродни емисии до 2030 г., а след това страната поетапно ще стане неутрална като това ще се случи до 2060 г. Оттогава различни сектори в Китай обявиха, че ще изготвят пътни карти за постигане на въглероден неутралитет.

Въпреки това, работата на блокчейните на биткойн не е включена в списъка като независим емитент на въглеродни емисии в Китай, което „създава трудности за политиците да наблюдават действителното поведение на биткойн индустрията и да разработват добре насочени политики“, според изследователите.

„Без подходящи намеси и осъществими политики, интензивните блокчейн операции на биткойн в Китай може бързо да нараснат като заплаха, която потенциално може да подкопае усилията за намаляване на емисиите, които се провеждат в страната“, смятат още изследователите.