Крехката хегемония на долара

Мощният щатски долар продължава да доминира на световните пазари, но неговото господство може да се окаже много по-крехко, отколкото изглежда, защото очакваните бъдещи промени в режима на обменния курс на китайската валута могат да предизвикат значителни промени на международния валутен пазар, предупреждава проф. Кенет Рогоф*. В статията си за Project Syndicate той обяснява как точно това ще се случи.

Поради много причини, много вероятно е китайските власти в един момент да премахнат фиксирания курс на юана към кошницата с основни валути и да преминат към по-съвременен режим, позволяващ обменният курс да варира по-свободно - особено спрямо долара. Когато това се случи, може да се очаква повечето азиатски страни да последват примера на Китай. И с течение на времето доларът, който сега е основна валута за страни, които представляват приблизително две трети от световния брутен вътрешен продукт (БВП), може да загуби почти половината от своята тежест.

Америка разчита до голяма степен на специалния статут на долара

Бившият френски министър на финансите Валери Жискар д'Естен го нарича "прекомерната привилегия на Америка" за финансиране на огромни държавни и частни заеми, така че последиците от такава промяна могат да бъдат ужасни. Като се има предвид, че САЩ активно финансират за сметка на бюджетния дефицит борбата с катастрофалните икономически последици от COVID-19, затова устойчивостта на дълга на страната може да бъде поставена под въпрос.

Отдавна се посочват аргументи в полза на освобождаването на китайската валута от фиксирания курс, тъй като Китай е просто твърде голям, за да позволи на икономиката си да танцува по свирката на Федералния резерв на САЩ (Фед - централната банка на САЩ), въпреки че контролът върху движението на капитала в Китай му осигурява известна самоизолация. Китайският БВП (измерен в международни цени) изпревари този на САЩ още през 2014 г. и продължава да расте по-бързо от БВП на САЩ и Европа, добавяйки още по- убедителен аргумент в полза на гъвкавия обменен курс на юана.

Привилегията на американското правителство

Има по-скорошен аргумент: господстващото положение на долара дава на правителството на САЩ твърде много достъп до информация за глобалните транзакции. Това предизвиква голяма загриженост дори в Европа. По принцип транзакциите с долари могат да бъдат осъществени навсякъде по света, но американските банки и клирингови къщи имат значително естествено предимство, защото те могат да бъдат косвено (или пряко) подкрепяни от Фед, който има неограничена власт да печата пари по време на криза.

И в същото време всяка клирингова къща извън САЩ винаги ще се сблъсква по-често с криза на доверие - проблем, който дори в Еврозоната със своята Европейска централна бнка (ЕЦБ), като регулатор, е труден за преодоляване.

Освен това,

политиката за ограничаване на търговското господство на Китай

лансирана от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, няма да изчезне в обозримо бъдеще. Това е един от малкото въпроси, по които демократите и републиканците имат пълно съгласие, но няма съмнение, че деглобализацията на търговията подкопава долара.

Китайските власти се сблъскват с много препятствия в опитите си да отменят настоящото привързване на юана към кошницата с основните валути. Но по своя характерен начин те бавно полагат основите на много фронтове едновременно. Китай постепенно премахва ограниченията за закупуване на облигации, деноминирани в юани от чуждестранни институционални инвеститори, а през 2016 г. Международният валутен фонд (МВФ) включи юана в кошницата на най-големите валути в света, които определят стойността на специалните права на тираж (глобалният резервен актив на МВФ).

Ролята на китайската дигитална валута

Освен това, Китайската народна банка (КНБ) изпреварва значително другите централни банки в създаването на собствена дигитална валута. Докато дигиталната валута на КНБ сега е изключително за вътрешна употреба, тя в крайна сметка ще улесни международното използване на дигиталния юан, особено в онези страни, които са привлечени в орбитата на потенциалния валутен блок на Китай. Това ще предостави на китайското правителство достъп до транзакциите на потребителите на цифрови юани, точно както настоящата система предоставя подобни права на правителството на САЩ да получава такава информация.

Дали останалите азиатски страни наистина ще последват Китай? Разбира се, за САЩ ще бъде трудно да задържат колкото се може повече държави в орбитата на долара. В края на 19-ти век САЩ изпревариха Великобритания като държава с най-голям търговски оборот в света, а днес Китай изпреварва Америка по този показател и то от дълго време.

Да, Япония и Индия могат да тръгнат по свой път. Но вероятно, ако Китай повиши свободата на валутния курс на юана, в своите валутни резерви те ще дадат на китайската валута поне толкова голяма тежест, колкото са дали на американския долар.

Има поразителни паралели

между сегашната тясна координация на Азия с долара и ситуацията в Европа през 60-те и началото на 70-те години. Но онази епоха завърши с висока инфлация и срив на следвоенната Бретън-Уудската система на фиксирани валутни курсове към долара, а доларът от своя страна към златото. Тогава повечето европейски държави осъзнаха, че вътрешно-европейската търговия е много по-важна от търговията със САЩ. Това доведе до появата на блока на германската марка, която няколко десетилетия по-късно беше трансформирана в единна европейска валута - еврото.

Всичко това не означава, че китайският юан ще стане основна световна валута за една нощ.

Преходът от една доминираща валута към друга може да отнеме много време

Например, през двете десетилетия между Първата и Втората световна война новодошлият на валутните пазари долар имаше приблизително същото тегло във валутните резерви на централните банки в Европа като британския паунд, който е доминиращата световна валута от повече сто години, още от епохата на Наполеоновите войни в началото на 19 век.

Какво лошо има в това, трите световни валути - еврото, юанът и доларът – да споделят пиедестала? Нищо, освен че нито пазарите, нито политиците имат и нагласите за такъв преход. Лихвеният процент по кредитите на правителството на САЩ почти със сигурност ще бъде ударен силно, а най-засегнати ще бъдат корпоративните кредитополучатели, особено малките и средните предприятия.

Днес американските политици и много икономисти изглеждат твърдо убедени, че глобалният апетит за деноминиран в долари дълг е практически безкраен. Модернизацията на китайската парична система, обаче, може да навреди на статута на долара, предупреждава в заключение проф. Рогоф.

*Кенет Рогоф e професор по икономика и публична политика в Харвардския университет и носител на наградата на Deutsche Bank за финансова икономика за 2011 г., бивш главен икономист на Международния валутен фонд от 2001 до 2003 г.