България все още е далеч от икономическо сближаване на регионите
България е сред последните 10 държави по БВП, продължителност на живота, обща и детска смъртност, изследвания, технологии и иновации и регионална конкурентоспособност, показва анализът на Програмата за развитие на регионите 2021-2027 г. На негова база се формулират новите политики за следващия програмен период. Програмата е в етап на обществено обсъждане до 19 април. Страната ни е на добри позиции по намаляване на емисиите на парникови газове, използването на ВЕИ, намаляването на младежката безработица и развитието на телекомуникационната инфраструктура. Те обаче изискват допълнително внимание за решаване на съпътстващите ги и нерешени проблеми. Все още развитието на регионите се дължи предимно на силните урбанистични центрове – големите и средни градове. Остават подценени потенциалите на селските територии, на селското стопанство и на малките населени места. Автоматичното разделяне на градски и селски общини е риск за стабилността в развитието, особено в малките общини.
Затова е необходимо да се осигури по-добро развитие на икономически потенциал, мобилност и привлекателна среда за живот. Въпреки че заради кризата от COVID-19 наблюдаваме раздвижване и плавно преселване на хора от по-големите към по-малки населени места, все още сме далеч от преобръщане на тенденцията.
Епидемията от COVID-19 оказа съществено влияние върху социалноикономическите показатели на развитие на отделните региони. Всички области са увеличили нивото на безработица с 2-4%, а за страната като цяло то се е увеличило от 5,5% през декември 2019 г. на 8,6% в края на април 2020 г. Като резултат от кризата, според прогнозата на ОИСР от 10 юни 2020 г., България е изправена през 2020 г. пред най-сериозното свиване на икономиката от края на 90-те години. Инвестиции в образование. Образованието трябва да бъде водещ и постоянен национален приоритет. Инвестициите в регионалното развитие трябва да бъдат концентрирани чрез един по-индивидуализиран подход, отчитащ постигнатото равнище на развитие на всяка община поотделно. Но в същото време целта на програмата е да се насърчава и партньорството.
Статистическите данни на национално ниво за 2020 година показват, че сигналите за забавяне на икономиката от първите три месеца прерастват в сериозен спад през второто тримесечие на фона на свиване на вътрешното потребление и срив при износа на стоки и услуги. Данните от НСИ посочват, че през второто тримесечие БВП намалява с 8,2% спрямо съответното тримесечие на предходната година и с 9,8% спрямо първото тримесечие на 2020 г. На годишна база в края на второто тримесечие БДС намалява със 7,4%.
Принципът на партньорството и търсенето на допълнително
финансиране са фокус до 2027 година
В Програмата за развитие на регионите 2021-2027 попадат всички градски общини в България. Десетте големи градски общини ще бъдат подпомагани по Приоритет 1 за интегрирано градско развитие. Всички останали 40 градски общини ще бъдат подпомагани по Приоритет 2 за интегрирано териториално развитие на регионите.
Основен акцент в териториалния подход е прилагането на принципа на партньорство: сътрудничество между различни заинтересовани страни и участници в социално-икономическия живот на определена територия. Целите на проекта, целевите нужди и очакваните резултати трябва да бъдат припознати от възможно най-голям брой заинтересовани страни и обсъдени с широката общественост. Партньорството между различните общини не е задължително условие, но е необходимост и ще се прилага по отношение на проекти, насочени към територии с по-широк обхват. Същевременно, партньорството между различни видове организации (бенефициенти) ще бъде задължително изискване по Приоритет 2.
Предвижда се да продължи подкрепата за Столична община, в т.ч. и град София като метрополен град заедно с ограничен брой общини на центрове от второ ниво с национално значение. Това са Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора и Плевен, които ще са основните полюси на растеж и балансьори на столицата. Предвид факта, че София доминира над всички останали градове и в цяла Западна България няма изявен балансьор от второ или трето ниво на развитие, се предвижда целенасочена подкрепа за развитието на Видин и Благоевград. В Северна България ще доминират двата големи града от второ ниво Русе и Плевен, но като техен равностоен партньор ще се развива Велико Търново.
Най-големите предизвикателства пред устойчивото градско развитие са замърсяването на околната среда и лошо качество на въздуха, затруднен достъп до обществени услуги, незадоволително състояние на жилищата и социални неравенства, интензивен градски трафик, липса на подходяща образователна, здравна, техническа инфраструктура.
Програмата прави заключение, че най-уязвими заради необходимостта от декарбонизация и намаляване значението на въглищата в енергетиката ще са Стара Загора, Кюстендил, Перник. Националният план за енергетика и климат за 2021-2030 предвижда чрез прилагането на допълнителни мерки България да постигне намаляване на парниковите газове с 49% през 2030 г. в сравнение с 1990 г.. По този начин значително ще допринесе за общата европейска цел по пътя към декарбонизация. Планът прави оценка на социалните и икономическите предизвикателства, които декарбонизацията включва във въглеродните интензивни сектори и региони. Тези региони са изложени на риск да загубят своя просперитет и заетост и ще се нуждаят от целенасочени интервенции за тяхната трансформация. Те са включени в приоритет 3 на програмата. Но се има предвид и тясната интеграция с още три съседните региони (области) Хасково, Сливен и Ямбол по отношение на ангажираната работна сила. Освен това преходът към неутрална към климата икономика ще засегне и индустриалните центрове в България, отчита програмата.
Качеството на атмосферния въздух остава най-тежкият проблем за България, особено в големите градове, независимо от предприетите мерки за намаляване на източниците на замърсяване, за въвеждане на системи за интегриран градски транспорт и интелигентна мобилност. Заради необходимостта от увеличаване качеството на живот и здраве на хората програмата поставя акцент на използването на чиста, достъпна и сигурна енергия, мобилизиране на индустрията за чиста и кръгова икономика, повишаване на енергийната ефективност и ефективно използване на ресурсите. Важни приоритети са също устойчива и интелигентна мобилност, справедлива, здравословна и екологична хранителна система, запазване и възстановяване на екосистемите и биоразнообразието. Европейската зелена сделка е гръбнакът на Програмата за развитие на регионите през следващия прохрамен период. Затова тук се фокусира Механизъм за справедлив преход. Централна роля ще се отдели на регионите и секторите, които ще бъдат най-засегнати от прехода, предвид тяхната зависимост върху изкопаеми горива, включително въглища, торф и петролни шисти или индустриални процеси, интензивни за парникови газове.
Интегрирано градско развитие за големите общини-
градски клъстери със собствен бюджет
Целта на този приоритет е да насърчи интегрираното и приобщаващо социално, икономическо и екологично развитие, култура, природно наследство, устойчив туризъм и сигурността в градските райони. Дейностите по него ще бъдат за около 0,5 млрд. евро ( 1 млрд. лева) В рамките на Приоритет 1 ще бъдат подкрепени 10 градски общини в България, основните центрове на растеж: Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград. Всички 10 градски общини образуват общо 4 градски клъстера, разпределени по региони за планиране. Това ще са:
Северозападен район - Видин и Плевен
Северен централен и Североизточен район - Русе, Велико Търново, Варна
Югоизточен и Южен централни район - Бургас, Стара Загора и Пловдив.
Югозападен район - София и Благоевград.
Всеки градски клъстер получава отделен бюджет. Средствата за Види и Плевен ще са близо 21.82% от ресурса, за Русе, В. Търново, Варна - 23.53% от ресурса, за Бургас, Ст. Загора и Пловдив 21.63% , за София и Благоевград 33.02% . Южна България като цяло ще получи 54.65% от средствата, а останалите са за Северна България.
Всеки градски клъстер разполага с отделен бюджет, в рамките на който включените градски общини изпълняват съвместни проекти и се кооперират, за да постигнат по-големи резултати и ефект на съответната територия. С цел развитие на функционални зони и засилване на функционалните връзки между големите градски общини и граничещите с тях селски общини инвестициите, насочени към индустриални зони/паркове, пътна инфраструктура и устойчива градска мобилност ще се финансират и за съседни селски територии, когато са включени в интегрирани проекти на градските общини. Ще бъдат стимулирани икономическата активност, енергийна ефективност.
И през следващия програмен период Фондът на фондовете ще продължи да бъде отговорен за структурирането и управлението на финансови инструменти, съфинансирани от европейските фондове.
Програмата за развитие на регионите ще финансира мерки, свързани с ремонт или подмяна на системи за отопление и климатизация с изключение на такива, които са на твърдо гориво в общини с нарушено качество на атмосферния въздух. Те ще бъдат включени в Програмата за околна среда. Програмата за развитие на регионите се фокусира върху повишаване на енергийната ефектност на сградите, докато Програмата за околна среда съсредоточава усилия върху постигане на целите за намаляване замърсяването с фини прахови частици. Ще се дават възможности за развитие на образователна, културна, пътна инфраструктура, устойчива мобилност.
Ще се насърчава изграждането на зарядни станции за електоромобили, велоалеи, системи за шум. За услуги в сферата на електронното здравеопазване са предвидени 10 млн. евро, за енергийна ефективност в жилищен фонд 42 млн. евро, за енергийна ефективност на обществената инфраструктура 28 млн. евро, рехабилитация на промишлени площадки и замърсени терени 92 млн. евро, в мерки за намаляване на шума и за качеството на въздуха 8 млн. евро, за велосипедна инфраструктура 18 млн. евро. Всички тези средства едва ли ще са достатъчни, затова най-важното е да се използват допълнително възможности за публично-частно партньорсто, за съфинансиране с други европейски инструменти, банки и фондове.
Промяна на дефиницията за селска община
ще вкара повече региони в програмата
Насърчаване на интегрираното и приобщаващо социално, икономическо и екологично развитие, култура, природно наследство, устойчив туризъм и сигурността в различни от градските райони предвижда Приоритет 2. За него са предвидени 1 млрд. евро (2 млрд. лева). Допустими ще бъдат всички градски общини в България, с изключение на 10-те градски общини по Приоритет 1.
В момента тече процес по промяна на дефиницията за селска община (предвидено намаляване на броя на населението в административния център от 30 000 на 15 000 жители). След приемането на предложените промени, общо 40 градски общини ще бъдат включени в обхвата на Приоритет 2 на ПРР.
С цел развитие на фукционални зони и засилване на функционалните връзки между градски общини и граничещите с тях селски общини инвестициите, насочени към индустриални зони/паркове, пътна инфраструктура и устойчива градска мобилност ще се финансират и за съседни селски територии, когато са включени в интегрирани проекти на градските общини. Обекти на здравна инфраструктура ще могат да се финансират по този приоритет на прохрамата. Видовете дейности, които ще се подкрепят, трябва да бъдат предварително идентифицирани в интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите. Мерките, свързани със секторите пътна инфраструктура, образование, здравеопазване, социална политика и култура трябва да се основават на предварително картиране на нуждите на национално и регионално ниво, изготвено от държавните институции и агенции, отговорни за тези политики. Средствата отново ще бъдат недостатъчни за нуждите на всички региони, но това се очаква да стимулира общните да търсят варианти за съфинансиране и публични-частни партньрства.
За обновяване на наличния жилищен фонд с цел повишаване на енергийната ефективност, за финансиране на демонстрационни проекти се предвиждат 94 млн. евро. За енергийна ефективност в обществената инфраструктура се предвиждат 64 млн. евро. За рехабилитация на промишлени и замърсени терени около 164 млн. евро , за мерки за намаляване на шума и за качеството на въздуха 16 млн. евро, в инфраструктура за чист градски транспорт 20 млн. евро, велосипедна инфраструктура 16 млн. евро.
Справедлив енергиен преход за повече общини
или само за най-засегнатите
С публикуването на Европейската зелена сделка Европейската комисия се ангажира да пренасочи процеса на Европейския семестър към целите на устойчивото развитие. В тази връзка Докладът за България за 2020 г. обръща специално внимание на въпросите, свързани със справедливия преход, като включва общ анализ на основните екологични предизвикателства от макроикономическо значение в България и специално за регионите за добив на въглища в преход. Анализът на ЕК показва, че българската икономика е една от икономиките в ЕС с най-висока енергийна и въглеродна интензивност. Данните показват, че през 2017 г. България се е нуждаела от 3,8 пъти повече енергия за производство на единица продукт. През 2017 г. около 48% от електроенергията е произведена от електроцентрали, работещи с въглища, главно използващи лигнитни въглища. България е сред държавите-членки с най-висок дял на твърдите изкопаеми горива в крайното енергийно потребление на домакинствата
Политиката на България за декарбонизация предвижда постепенно намаляване на производството на електроенергия от лигнитни въглища от 18,7 TWh през 2020 г. на 14 TWh през 2030 г., 7 TWh през 2035 г. и под 1 TWh през 2040 г. Мащабът на икономическото и социалното въздействие на този преход ще бъде най- висока в регионите, където икономиката се основава на добив на въглища и производство на електроенергия - Стара Загора, Кюстендил и Перник.
Тези три региона/области ще бъдат изправени пред дълбока икономическа трансформация през следващите десетилетия и ако не бъдат разработени подходящи планове за диверсификация, растеж и работни места, те ще бъдат изложени на риск от задълбочаване на икономическия спад, безработицата, включително прехвърляне на безработица от закриване на мини, обезлюдяване и бедност. Мерките по Приоритет 3 ще се определят от идентифицираните нужди от териториалните планове за справедлив преход, които са в процес на разработване.
Местното производство допринася за по-ниска степен на зависимост на производството на енергия в България в сравнение с други страни от ЕС. Минната дейност е съсредоточена на територията на област Стара Загора, но концесионната зона включва и територии в Сливенска и Хасковска област. По отношение на заетостта, въглищната компания и съществуващите ТЕЦ в комплекс „Марица Изток“ са най-големите работодатели в региона. Двата региона, които са съседни един на друг - Кюстендил и Перник, са част от Югозападния район за добив на въглища, където голям брой мини доставят суровини за два ТЕЦ. Вътрешното разпределение на доставките варира през годините, като данните за добива на въглища през 2019 г. показват 900 хиляди тона в област Кюстендил, 527 хиляди тона в област Перник, 335 хиляди тона в област София (общини Драгоман и Годеч) и 4 хиляди тона в Благоевград Регион (община Гърмен).
Особено в Пернишка област, зависимостта от изкопаеми горива е много ясна, тъй като градът разполага с най-голямата централна топлофикационна централа, работеща на въглища, а прилагането на политиките за декарбонизация ще бъде предизвикателство за другия основен стълб на местния икономика - най-голямото предприятие за производство на стомана в България. Предвид тези характеристики, област Перник е включена в обхвата на техническото задание за подкрепа при изготвянето на планове за териториален справедлив преход по Програмата за структурни реформи на ЕС.
Мерките по Приоритет 3 ще се реализират на територията на областите, които бъдат одобрени от ЕК. Към момента това са Перник, Кюстендил и Стара Загора. Страната ни предвижда възможност да бъдат включени още осем региона, идентифицирани като силно засегнати, са Сливен, Ямбол, Хасково, Бургас, Варна, Ловеч, Габрово, Търговище. За подготовката на териториални планове за справедлив преход за тях е сключено споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие. Ако те бъдат включени обаче ще бъдат финансирани с ресурса от този приоритет, който е 1,2 млрд. евро (2,4 млрд. лева) Затова е изключително важно да се подготвят адекватни териториални планове за алтернативите и възможностите за икономическо развитие на тези региони. Необходим е широк обществен дебат с всички заинтересовани страни, за да се вземат най-правилните решения.