На дългосрочния сегмент на газовата борса (Month продукти) са изтъргувани 2 428 763 MWh през 2020 г.

Газовата борса в България в лицето на Газов хъб Балкан се развива доста добре. Броят на регистрираните участници само за година се е увеличил, като 40 % от тях са международни компании. Напредва и пазарът на дребно. Броят на клиентите на пазара на дребно е нараснал с 10,6% за една година - от 119 745 през 2019 г. на 132 424 през 2020 г. Битовите клиенти са е увеличили с 11,1%, а небитовите – с 2,4%.   Не така добри са обаче резултатите от Програмата за освобождаване на газ. Това сочи годишният отчет на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2020 година като се отчита и влиянието на COVID-19 особено върху пазара на дребно.

През 2020 г. търговията на природен газ се извършва на одобрената от КЕВР платформа за търговия на „Газов хъб Балкан“ ЕАД (ГХБ ЕАД ).

Регистрираните членове на платформата за търговия към края на 2020 г. са 40.

От общия брой участници около 40% са международни компании с опит в търговията с природен газ на европейските пазари.

Останалите участници са местни търговци на природен газ, сред които големи индустриални консуматори в страната.

В краткосрочния (spot) сегмент на платформата се предлагат стандартизирани продукти „в рамките на деня“, „ден напред“, както и времеви и локални продукти за нуждите на балансиране на газопреносната система.

На дългосрочния сегмент на платформата за търговия се предлагат продукти на средносрочна и дългосрочна база - седмични, месечни, тримесечни и годишни.

„Газов хъб Балкан“ ЕАД осигурява възможност и за администриране на двустранни договори, както и сегмент, който покрива програмата за освобождаване на природен газ.

През 2020 г. на отделните сегменти на платформата за търговия с природен газ са изтъргувани, включително с участието на „Булгартрансгаз” ЕАД, следните количества природен газ по продукти:

На краткосрочен сегмент: WD (в рамките на деня) продукти –252 505 MWh;

DA (ден напред) продукти –298 489 MWh;  Weekend- продукти –25 002 MWh;

Extended Weekend - nродукти –14 050 MWh;

На дългосрочен сегмент: Week продукти –539 896 MWh;

Month продукти –2 428 763 MWh на неанонимния сегмент на платформата, включително и брокерска услуга, чийто дял е 841 219 MWh;

Month продукти на анонимния сегмент на платформата –18 910 MWh.

На платформата за търговия с природен газ постигнатата най-ниска средно претеглена цена за месечен продукт е 17,29 лв./MWh през месец юли 2020 г., а достигнатата най-висока цена за месечен продукт е 40,88 лв./MWh през месец февруари 2020 г.

Най-голямо количество природен газ за месечен продукт е реализирано през месец декември 2020 г. в размер на 346 270 MWh, а най-ниското количество е през септември 2020 г. в размер на 80 330 MWh.

Програма за освобождаване на природен газ (GRP)

От 40 регистрирани членове на платформата за търговия 31 компании  през миналата година са имали право на участие в търговете по програмата въз основа на подписани с Газов хъб Балкан споразумения за участие на пазарния сегмент GRP.

Резултатите от проведените търгове за 2020 г. по Програмата за освобождаван на газ сочат, че са реализирани 739 016 MWh или 33,29% от общо предложените количества природен газ 2 220 000 MWh, както и слабата активност на регистрираните участници в проведените търгове, показват ниска степен на изпълнение на заложените в Закона за енергетиката целеви количества за освобождаване, констатират експертите.

В частта от доклада за наблюдаване на степента на конкуренцията и ефективността на отваряне на пазара и конкуренцията по отношение на търговете по Програмата за освобождаване на газ се уточнява, че в резултат от проведените 14 търга за 2020 г. са реализирани 33,29%, което е по-малко от 3% от консумацията на природен газ в страната. Отчитат се и предприетите нормативни мерки в посока отваряне на пазара.

Брокерска услуга

През 2020 г. брокерска услуга е използвана от 4 топлофикационни дружества и 3 индустриални консуматора, като към края на 2020 г. и началото на 2021 г. са подписани още 117 споразумения за използване на брокерска услуга от клиенти на обществения доставчик, с оглед стартиране на използване на услугата от началото на 2021 г., се посочва в доклада.

Експертите от КЕВР коментират и напредъка на дружеството по задълженията за  REMIT (Регламент (ЕС) No 1227/2011).  Газов хъб Балкан е предприело действия за осъществяване на пазарно проучване и избор на доставчик на услуги по докладване. Въз основа на извършен анализ е избран вариант за докладване и със Solien, s.r.o., RRM компания, е сключено Споразумение за докладване към ACРЕ на получените от информационната система на Газов хъб Балкан файлове. С оглед изпълнение на изискванията по REMIT, в качеството си на лице, което извършва сделки по занятие”, дружеството е разработило правила и процедури за установяване на нарушения.

Към края на 2020 г. от общо 40 членове на платформата за търговия, 20 използват услугите по докладване, като две от тях са преустановили дейността си на платформата и съответно са прекратили действието на споразуменията си. Останалите членове на платформата са заявили, че няма да се възползват от възможността за сключване на споразумение за докладване с Газов хъб Балкан, като за целите на докладването на данни за сделките с тяхно участие ще използват друга докладваща организация (RRM), с която вече имат установени отношения и практики на други пазари, уточняват от регулатора.

Пазар на дребно

Снабдяването с природен газ на територията на страната се осъществява по газопреносна мрежа, собственост на „Булгартрансгаз”  за пряко присъединени клиенти и по газоразпределителни мрежи, собственост на съответните газоразпределителни дружества, за крайни клиенти.

В края на 2020 г. на територията на България 24 лицензирани газоразпределителни дружества осъществяват дейност на 35 лицензионни територии, които обхващат 173 общини, представляващи 65% от всички общини в страната.

Девет от дружествата осъществяват снабдяване с природен газ чрез доставка на сгъстен природен газ до клиенти на територията на общини, които нямат връзка с газопреносната мрежа. Важна предпоставка за увеличаване броя на небитовите и битовите клиенти на природен газ в страната е изграждането на газопроводи, свързващи газоразпределителната мрежа на лицензираните територии с газопреносната мрежа.

Необходимата инфраструктура за разпределение на природен газ в страната е в процес на изграждане и присъединените битови клиенти към газоразпределителните мрежи са малко, се констатира в доклада.

Изградената мрежа от газоразпределителните дружества през 2020 г. е 154 347 м, а общата дължина на газоразпределителните мрежи в страната е 5 292 039 м.

Извършените инвестиции от  газоразпределителните дружества  през 2020 г. са 27031 хил. лв. На пръв прочит от доклада става ясно, че в над 90 града и над 70 села има изградена нова газоразпределителна мрежа.

Общият брой клиенти на газоразпределителните дружества към 31.12.2020 г. е 132 424, от които небитови 7772 бр. (5,9%) и 124 652 битови клиенти (94,1%).

Броят на клиентите е нараснал с 10,6% за една година - от 119 745 през 2019 г. на 132 424 през 2020 г. Битовите клиенти са е увеличили с 11,1%, а небитовите –с 2,4%.

Овергаз Мрежи“ АД обслужва най-голям брой клиенти –78 757, което е 60% от всички клиенти на природен газ в страната, следвано от „Аресгаз“ АД с 17%, „Ситигаз България“ ЕАД с 6%, „Севлиевогаз –2000“ АД и „Балкангаз 2000“ -с 4%. Общата консумация на природен газ от клиенти на газоразпределителните дружества през 2020 г. е 5 605628 MWh, от които 4 314224 MWh от небитови клиенти (77%) и 1 291 404 MWh от битови клиенти (23%)

С най-голяма консумация са клиентите на „Овергаз Мрежи“, „Ситигаз България“ ЕАД и „Аресгаз“ АД.

Според доклада, през 2020 г. се наблюдава нарастване на броя на газифицираните битови клиенти в сравнение с 2019 г., което е свързано с реализирането на проекта Мерки за енергийна ефективност при крайните потребители на природен газ чрез газоразпределителните дружества в България DESIREE GAS, който има за цел да осигури специален и ефективен механизъм за подкрепа на газификацията на българските домакинства в съответствие с изискванията на Директивата за енергийна ефективност на ЕС, като насърчава най-ефективните технологии и подкрепя преминаването от въглеродно интензивни източници на енергия към природен газ.

Срокът на проекта беше удължен до  м. юни 2020 г. Безвъзмездната финансова помощ за газификация на българските домакинства по проект DESIREE GAS е 30% от допустимите разходи за сградна инсталация. Допълнително се финансира безвъзмездно 100% такса присъединяване, посочват от комисията, като констатират, че през 2020 г. се наблюдава по-слаб ръст на газифицираните небитови клиенти спрямо предходната година. Причина за това е настъпилата икономическа криза, свързана с COVID 19.

Предвид кризата много компании са принудени да спрат работа, други са с намален обем на производство. Част от потенциалните небитови клиенти са променили инвестиционните си планове и са отложили газификацията, се казва в доклада, като се посочват и задълженията на регулатора за осъществяване на мониторинг.

В частта „Трансгранични въпроси“, експертите от КЕВР обръщат внимание на осъществяването на международните проекти, върху които през последните години се работи активно. В частност голямо значение се отдава на връзките с Румъния, Сърбия и LNG терминала в Александруполис. Съществена роля обаче има проекта IGB.

За Република България приоритет в газовия сектор е диверсифицирането на газовите доставки с цел намаляване на цените и насърчаването на конкуренцията на пазара. Потреблението в страната за 2020 г. е около 31 млн. MWh, задоволява се основно с внос от Русия и в незначителна степен от местен добив.

Едва от 2020 г. се включват доставки на LNG от Гърция и на незначителни количества газ от Румъния, а от 31.12.2020 г. –и на азерски газ. Българският газов пазар е малък и силно зависим от доставките на руски газ, поради което за диверсифицирането на източниците на газовите доставки, насърчаването на конкуренцията и намаляване на цените на пазара, е необходимо България да се интегрира с пазарите в региона и в ЕС като цяло. Основна роля за разнообразяване на доставките, а и за нови транзитни потоци през България, се очаква да има интерконекторът Гърция-България (IGB), който е с първоначален капацитет от 3 млрд. куб. м, с възможност за надграждане до 5,5 млрд. куб. м. Той е замислен като северно продължение на маршрута на азербайджанския газ в посока изток-запад от голямото морско находище Шах-Дениз до ЕС.

Въвеждането в експлоатация на проекта в синергия с Трансадриатическия газопровод е от стратегическо значение. Чрез IGB страната ни ще получава договорените 1 млрд. куб м/г. азербайджански природен газ от втората фаза на газовото находище Шах Дениз.“ , посочват експертите.

Още по темата: Три дружества и търговци са осъществявали доставка на природен газ в България през 2020 г.