Горските предприятия на крачка да се превърнат от държавни в търговски дружества
От инициативата “Зелени Закони” алармират, че с тайна промяна в Закона за публичните предприятия, в последните си дни 44-тото Народно събрание отвори вратата към преминаването на почти всички български гори в частни ръце.
С промяна в Закона за публичните предприятия, в последните си дни 44-тото Народно събрание отвори вратата към преминаването на почти всички български гори в частни ръце, алармират от инициативата “Зелени Закони”. С изменение на Закона за железопътния транспорт, публикувано в бр.11 от 09.02.2021 г. на Държавен вестник, с което е отменен §2, ал. 4 от Закона за публичните предприятия (ЗПП).
Този параграф даваше възможност шестте държавни горски предприятия да бъдат единствено и само държавни, призвани да пазят и управляват държавните гори в интерес на всички българи. Но с отмяната на този параграф ГЕРБ и Обединени патриоти (единствените две партии, гласували за промяната в закона) отварят пътя за преобразуването на шестте горски предприятия в акционерни търговски дружества по реда на §2, ал. 3 от ЗПП.
С това ще отпаднат редица важни ограничения по Закона за горите, като например забраната за участие в търговски дружества, забраната за откриване на производство по несъстоятелност на горските предприятия, забраната за концесии, както и забраната за приватизацията им. А това според експертите означава само едно – при първа възможност акции на държавата в тези дружества да бъдат продадени на български олигарси или на чуждестранни фирми. Шестте държавни горски предприятия контролират 160 държавни горски и ловни стопанства, управляващи 31 000 000 дка или 75 % от всички български гори.
Преобразуването на държавните предприятия в акционерни дружества е препоръка на Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК), която е правоприемник на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. В случая на горските предприятия на тези идеи обаче се противопоставят министърът на земеделието, храните и горите и министърът на финансите. Въпреки техните възражения, в Народното събрание промяната е приета с гласовете на ГЕРБ и Обединени патриоти, което говори за вероятен натиск от най-високо ниво - над тези двама министри.
Управляващите мотивират това свое решение с насоките за корпоративно управление на държавни предприятия на международната Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Основната цел на тези насоки е държавните предприятия да се управляват с максимална професионалност, ефективност, прозрачност и отчетност.
Тези насоки обаче не би трябвало да включват преобразуване на горските предприятия в корпоративни дружества, тъй като най-разпространените форми на управление на държавните гори в Европа са държавните агенции и държавните предприятия, което позволява по оптимален начин постигане на баланс между екологичните, социалните и икономическите ползи от тези гори, а не основна цел преследване на максимални печалби и дивиденти за акционерите като в една частна компания.
По данни на “Зелени Закони”, приватизацията в държавните гори е вече започнала още преди тази законова промяна чрез продажбата на десетки важни сгради в горските и ловните стопанства, стартирала през 2017 г.
Процесът обаче може да бъде спрян. Необходими са законови промени, които да гарантират, че държавните горски предприятия няма да бъдат преобразувани в търговски акционерни дружества, а ще бъдат управлявани съгласно изискванията на ОИСР с максимална професионалност, ефективност, прозрачност и отчетност. Това добро управление може да бъде постигнато чрез завишаване на изискванията за компетентност и образователен ценз на директорите и горските служители, чрез създаване на обществени консултативни съвети и чрез по-високи стандарти за прозрачност и отчетност на разходите, приходите и всички дейности на горските предприятия.
Проектът “Граждани и експерти за прилагане на зелените закони„ се изпълнява с финансовата подкрепа на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проекта е чрез повишаване на ангажираността на гражданите с околната среда и участието им при формулирането на политики да постигнем балансирано развитие и устойчиво използване на природните ресурси.