Европейският съюз се е превърнал в политическо джудже, твърди британско списание

Европейският съюз се е превърнал в политическо джудже по собствена вина. Изводът е на проф. от Университета в Кеймбридж Джон Кийгър в статия за британското списание The Spectator. Поводът е натискът на Брюксел върху Русия и Китай и налаганите санкции. Според Кийгър, Москва и Пекин не се колебаят да отговорят и понякога дори открито се подиграват на „отпуснатите мускули“ на Европа.

Авторът припомня първото политическо разделение и безпомощност на Европейския съюз по време на първата война в Персийския залив. Тогава Белгия по най-скандален начин забрани доставката на боеприпаси за Великобритания, която по това време воюваше в Персийския залив. Последва многозначително изявление на белгийският външен министър: „Европа е икономически гигант, политическо джудже и военен червей“.

Изглежда, че в наше време нищо съществено не се е променило, с изключение на претенциите на Европейския съюз за ролята му на „икономически гигант“. ЕС отслабва и губи позиции като петата по големина икономика в света. Делът му в световната търговия намалява, а темповете на растеж спадат до почти нула и това беше още преди пандемията. Но най-лошото от всичко е, че ЕС до голяма степен сам е виновен за този икономически спад.

С появата на пандемията ЕС изпитва едно след друго унижения на международната сцена

В началото имаше забрана за износ на лични предпазни средства вътре в блока, след това проблеми с ваксинациите, а сега има и забрана за износ на ваксини, поради което пламенният федералист, белгийският евродепутат Гай Верхофщат нарече действията на ЕС „фиаско“. Представата за ЕС като развит и динамичен икономически блок, който определя световните стандарти, се изпарява много бързо.

Дори големият защитник на ЕС Еманюел Макрон и той призна в интервю за гръцката телевизия миналата седмица, че ЕС не се е представил добре по въпроса за ваксинацията, не е действал своевременно и активно. Липсвала му е волята за „поставяне и реализиране на големи цели“, както направиха САЩ (въпреки че Макрон не може да бъде накаран да признае същото и по отношение на Великобритания – бел. автора). Критиката на Макрон е напълно типична приложима за него самия (той се представя като господин Журден от пиесата на Молиер „Буржоа в благородството“, който много често не осъзнава какво говори – бел. авт.), но не посочи какви са причините за забавянето и закъснялата реакция на ЕС .

Първо, „принципът на предпазливост“ на Европейския съюз

който се превърна в негов тотем, който лишава всяко рисковано начинание от сила и решителност. Докато целият развит и динамичен свят функционира въз основа на анализ на предимствата и недостатъците, продиктуван от благоразумие и предпазливост, принципът на ЕС прави невъзможно бързото изготвяне на договори с фармацевтични компании, активно инвестиране в линии за производство на ваксини и разбиране на същността на международното договорно право.

Второ

осъзнавайки, че договорите му с фармацевтични компании за производство на ваксини са изготвени зле, ЕС сега се опитва да унищожи тези частни договори, като забрани износа на ваксини, произведени на негова територии, поради което индустриалците, които са планирали да инвестират в ЕС, започват да се страхуват, а други имат желание да изтеглят производството си от там.

Дори бившият председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреди, че забраната за износ на ваксини ще навреди много на репутацията на ЕС. Няма по-добър начин бавно да убием "икономическия гигант", като унищожим средата за бизнес и търговия в блока.

На трето място

трябва да се помни, че ЕС използва само „мека сила в международните си отношения“* и обикновено действа от висотата на нравствените си позиции като сила, формираща международните норми, като добродетелен защитник на международната система, основана на правила на колектив от свободно търгуващи държави. Но сега ЕС налага забрани за износ на ваксини и се противопоставя на законните договори с частни фирми и заради това неговите врагове и конкуренти по целия свят ще се възползват от този подход.

Но за Европейския съюз, изглежда, тази за съжаление продължителна саморазправа не е достатъчна. Напротив, блокът все повече подкопава своите международни политически позиции, като наистина се превръща в „политическо джудже“. В един все по-конкурентен свят, основан на международно действащи правила, валидни за всички, а заложената в основата на съществуването на ЕС мека сила на водене на политика превърна блока в посмешище.

Дори в най-добрите времена меката сила е просто допълнение към твърдата сила. В днешния свят на прагматична международна политика както никога досега шеговитият въпрос на Сталин за реалната сила на Ватикана: „Колко дивизии има тази държава?“, е по-подходящ от всякога.

Проблемът на ЕС

Американският президент Теодор Рузвелт говори по-любезно за това: „Говорете тихо и носете със себе си голяма тояга“. Проблемът на ЕС е, че той няма тояги и е малко вероятно да се появят скоро. Китай забеляза това и многократно се подиграваше на ЕС, който изпращаше на пръв поглед добронамерени сигнали към Пекин за необходимостта от зачитане на човешките права.

ЕС до определена степен понякога се отдалечава от своите показни и разчитащи на публиката, за да противодейства на нарушените човешки права в Русия, и на международния ред, основан на правила. ЕС се занимава с дипломатически действия, въвежда половинчати санкции, а в същото време продължава изпълнението на проекта „Северен поток 2“.

И всичко това, защото Русия води играта си „на реципрочна основа“: вие изгонихте трима дипломати, и ние ще изпратим трима дипломати у дома. Но един много по-силен Китай не желае да играе тази игра на Западното полукълбо и твърдо е взел на прицел ЕС.

Подигравките на Пекин

ЕС обяви четирима китайски високопоставени служители и една институция за персона нон грата заради репресиите срещу уйгурите, а Пекин отговори с обявяването на 10 европейци и четири институции за персона нон грата. Френското външно министерство привика китайския посланик в Париж, за да му връчи официално своята протестна нота. Посланикът отказа, като заяви, че има много натоварен график и няма време. В същото време, когато китайските власти призоваха посланика на ЕС в Пекин в полунощ, той отиде.

Френският министър по европейските въпроси, придържайки се към добре известната идея на Макрон за "стратегическа европейска автономия", заяви, че ЕС "не е парцал, с който да си изтриете краката".

Китайците чрез печатния орган на Комунистическата партия Global Times се подиграха на „силата“ на ЕС, който се опитва да „подчертае политическото си съществуване, като настоява за санкции по въпросите на правата на човека срещу Китай и Русия, тъй като счита, че тези права ще бъдат оръжие в борбата на ЕС срещу тези страни“. Вестникът безмилостно обяснява причините за това: „ЕС не разполага с такава финансова и военна мощ, като Вашингтон.“

Китай определи действията на ЕС като блъф и подчерта статута му на „военен червей“. Меката сила е добра, но твърдата е полезна, когато стане трудно. Когато има много думи и мускулите са отпуснати, рано или късно стигате до унижение, пише в заключение проф. Джон Кийгър.

* Терминът „мека сила в международните отношения” е измислен в края на 80-те години на миналия век от харвардския професор по международни конфликти Джоузеф Най. Мека сила означава способността да привличаш и убеждаваш, без да прибягваш до политически или военен натиск, а чрез културния и поведенчески  пример, който налагаш чрез добри практики.