КТ Подкрепа: „Зеленият“ водород е необходима иновация за оцеляването на индустрията в България

Една от най-важните цели на държавата и приоритет пред новото управление ще бъде изграждането на адекватен план за преход към зелена икономика на страната ни. До този извод стигнаха председателят на структурата на работодателската организация КРИБ – Хасково и прокурист на „Неохим“ АД Стефан Димитров и икономическият съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова на провелата се вчера среща с представители на синдикалната организация, съобщиха местни медии.

Възможности за преструктуриране на производствените мощности в определени сфери на индустрията има. И бъдещето е във водородната революция - производството на „зелен“ водород, от който се синтезира „зелен“ амоняк без въглероден отпечатък. Ако искаме да запазим химическата индустрия и препитанието на заетите в нея, трябва да приемем иновациите и държавата да се насочи към изграждането на водородни центрове. Това е начинът България да запази индустрията си в синхрон с целите на Европейската зелена сделка за климатично неутрална икономика до 2050 г. - сподели в началото на срещата Стефан Димитров. Той представи пред Григорова възможностите за производство на „зелен“ амоняк, при който водородът, получен от водна електролиза, захранвана от енергия от ВЕИ, замества водорода, получен от въглеводороди. И даде пример за реализацията на подобни проекти в редица страни по света, приложими в различни сфери.

Ваня Григорова приветства инициативата на председателя на КРИБ - Хасково да дава гласност на въпроса и да търси начини, по които да бъде запазено производството в Димитровград и работните места на хората в региона, съобщава Блиц.

Важно е тази тема да се постави пред управляващите, независимо кои ще бъдат те след изборите и да се вземе решение за конкретни действия. Има обаче въпроси, които трябва да бъдат изяснени, например: Кой ще направи тези инвестиции?; Каква ще бъде възвръщаемостта и има ли перспектива пред България да ползва тази технология? Решенията трябва да бъдат взети буквално сега – коментира Григорова. Тя припомни, че вече са наети консултанти, които да съставят планове за закриване на производствените мощности. Тогава на преден план стои въпросът: Какво ще ги замени?!

Стефан Димитров съобщи, че е водил официална кореспонденция с Министерство на икономиката и Министерство на енергетиката с искане за присъединяване на област Хасково към обхвата на Механизма за справедлив преход за подпомагане на най-засегнатите региони, преминаващи към „зеления“ преход, който е основният финансов механизъм за публични и частни устойчиви инвестиции през следващото десетилетие.

Григорова категорично подкрепи Димитров и обясни, че причината за забавянето на преговорите за максимално разширяване на обхвата е една: средствата по т.нар. „справедлив преход“ са ограничени и това води до намаляване на сумите за всяка една област.

Регион Хасково е застрашен от закриване на производствени мощности, тъй като индустрията няма да може да си позволи да плаща повишаващите се цени на въглеродните квоти.

Прогнозите са те да достигнат до 150 евро за тон. За запазването на сектора са необходими алтернативи. За мен беше много полезно да се запозная с възможностите за производство на „зелен“ водород и разбирам, че това е иновация, която ще съхрани българската индустрия, коментира Григорова.

На срещата двамата коментираха, че разговорите за присъединяването на други области към Механизма трябва да се водят открито. „На масата“ е нужно да се поставят различните предложения за запазване на работните места, на производствения капацитет, както и на производството не само на химически продукти, но и на електроенергия. И това е нужно, за да знаят хората от областта дали ще има какво да работят в бъдеще и да имат сигурност за семействата си.

За да се разходват ефективно и по предназначение средствата трябва да има ясен план, който да включва не само минната индустрия, но и химическата. При разработването му е важно да се вземат предвид наличните възможности, да се обсъдят всички гледни точки, за да може окончателното решение да бъде обосновано и трезво и да се пристъпи към изпълнението му.

Ние трябва да сме наясно дали ще прилагаме вариантът, който г-н Стефан Димитров вече прилага – аргументирана и обоснована възможност за въвеждане на ново екологично съобразно производство или ще изграждаме т.нар. „малки ядрени реактори“ в комплекса „Мини Марица изток“, което би било тясна алтернатива; дали ще приложим стратегията да ползваме газ и след 2050 г. да се откажем и от тази технология. Към момента държавата няма визия – убедена е Григорова.  

Тя припомни срещата си със Стефан Димитров преди две години, когато той отново повдигна въпроса за оцеляването на химическата индустрия във връзка с вноса на торове от страни извън ЕС и непосилните за индустрията въглеродни квоти.

В отговор Димитров изтъкна, че миналата седмица Европейския парламент прие резолюция, предвиждаща въвеждането на „въглеродни мита“ при внос в Европейския съюз на химикали и торове, цимент, алуминий и др., произвеждани в държави с по-слаби климатични амбиции. Напълно реализируема и възможността за производство на „зелен“ амоняк – категоричен бе председателят на работодателската организация в Хасково.

Той е убеден, че Eвpoпeйcĸитe фoндoвe щe пoдĸpeпят мaĸpoиĸoнoмичecĸитe пepcпeĸтиви зa бългapcĸaтa иĸoнoмиĸa. В този ред на мисли Димитров обясни, че от заложените в Πлaнa зa възcтaнoвявaнeтo нa Eвpoпa 750 млрд евро, България ще получи най-много средства след Хърватия. През следващите години се очаква страната ни да бъде бенефициент не само на 16,6 милиapдa eвpo, представляващи 27% oт БBΠ зa 2020 гoдинa, пo мнoгoгoдишнaтa финaнcoвa paмĸa зa пepиoдa 2021-2027 гoдинa, но и на 7,5 милиapдa eвpo (12% oт БBΠ) бeзвъзмeздни cpeдcтвa oт вpeмeннaтa cxeмa зa финaнcиpaнe NехtGеnеrаtіоnЕU (NGЕU).

Правилното насочване единствено и само на тези средства и ефективното им прилагане, може да доведе до растеж на българската икономика от около минимум 2 – 2.5% през следващите 10 години - заяви председателят на КРИБ – Хасково Стефан Димитров. И напомни, че ресурсът на другите финансови инструменти, може да завиши прогнозния процент на ръст на икономиката.