Инвазивните чужди видове „нахлуват“ безконтролно през интернет търговията

Борбата с чуждите видове струва на Европа 12 млрд. евро годишно

12 март 2021

1592

Интернет търговията става най-предпочитаният вариант за внос на семена и навлизане на инвазивни чужди видове, съобщи на онлайн събитие „Как да се предпазим от коварните нашественици в дивата природа, градините и паркове“ ботаникът Димитрина Ботева. Тя е координатор на дейностите в тревните местообитания по проект „Местообитания свободни от инвазивни, чужди растения”. Проектът се изпълнява 2017 до 2022 г. от фондация „Информация и природозащита“, съфинансиран от програма Life на ЕК, съвместно с пресцентъра на МОСВ и финансовата подкрепа на ПУДООС.

През интернет търговията напрактика контролът е невъзможен, те навлизат по съвсем законен път, защото са позволени за засаждане. С промяна на климата ще навлизат още много нови видове. Затова целта ни е превантивна, да предотвратим закупуването, пренасянето и използването им, защото усилията и разходите за премахването им са много високи. Това подчерта Радостина Галитионова, старши експерт в отдел „Биологично разнообразие“ на дирекция „Национална служба за защита на природата“ в Министерството на околната среда и водите.

Инвазивните чужди видове са сред основните причини за загуба на биологично разнообразие

Навлизането на инвазивни чужди видове е една от трите основни причина за загубата на биоразнообразие, подчерта Галитионова. Това е ясно подчертано и в Стратегията за биологично разнообразие до 2030 г., която би трябвало да бъде готова съвсем скоро. За щастие България няма много нашественици. Около 60% от чуждите видове са внесени целенасочено и преднамерено, но това е по-лесно да се контролира отколкото напоследък интернет търговията, коментират експертите.

Зелената корона, способността им да дават добра храна за пчелите, с високи качества за дърводобив и огрев и всички техни положителни качества заслепяват, коментира ръководителят на проекта от фондация „Информация и природозащита“ Светлана Аладжем. Те карат много хора и бизнеси да ги предпочитат. В много инициативи дори се засаждат цели гори с акация без да се знае какви всъщност биха били последствията за околна среда.

Акация (салкъм), черна акация, див орех, жлезиста слабонога, бохемска фалопия са сред коварните нашественици и нашата дивата природа, градините и парковете в градовете. Акацията от много години дори столетия живее заедно с нас и сме я приели за наш вид, но това далеч не е така.

Кои видове са чужди?

Чужди са видове, които са внесени отвън, а не са естествено разпространени у нас. Появата им е резултат от човешките дейности – транспорт, туризъм, търговия, земеделие, градинарство, залесяване. Понякога навлизането става и като се преодоляват естествените бариери между страните и континентите – през водните басейни, с птиците и животните и др.

Повечето инвазивни чужди видове (ИЧВ) растения имат мощни механизми за размножаване и оцеляване. Те не са претенциозни към околната среда и нямат естествени вредители. Лесно се натурализират и разпространяват, без човешко участие.

Едни от най-разпространените и опасни чужди инвазивни растения в Европа са айлант, амброзия, бяла акация (салкъм), черна акация (аморфа), жлезиста слабонога, фалопия, ясенолистен клен, американска и канадска злолетица и др.

Опасните нашественици плъзват из природата през пролетта, затова е много важно всички, които се занимават със засаждането на такива видове, включително общински администрации, институции и хората да бъдем достатъчно внимателни при избора на декоративни растения.

С настъпването на пролетта, започва активното им засаждане

С настъпването на пролетта идва времето, в което се подготвяме за засаждане на нови дървета и храсти. Почистваме градините и дворовете в селата и околоблоковите пространства в градовете. Точно сега трябва най-грижливо да разгледаме видовете и да внимаваме за агресивни чужди растения. Te израстват бързо и при всякакви условия. Имат мощни механизми за приспособяване и размножаване. Разпръскват стотици хиляди семена. Корените им се разпростират нашироко и дълбоко. Много от тях отделят секрети, които вредят на местните растения и ги убиват. Допуснати в дивата природа, заменят естествената растителност с непроходими храсталаци и гори. Така променят природните местообитания, задръстват реките, увреждат почвите.

Освен че предизвикват необратими промени в дивата природата, те нанасят сериозни стопански щети и застрашават здравето на хората. Те причиняват загуба на селскостопанска продукция и все по-големи разходи за борба с плeвели, като амброзия, щир, балур, татул, злолетица и др. Обработваемите земи, пасища и ливади намаляват заради навлизане на аморфа, бяла акация, айлант; Айлант, аморфа, фалопия имат мощна коренова система и множество коренови издънки разрушават инфраструктурата. Семената на много видове се разселват и поникват по сгради, църкви, манастири, като причиняват разрушение на културни паметници, канали, укрепителни стени. Някои инвазивни чужди видове растения като амброзия и гигантски хераклеум, предизвикват алергии, астма, кожни заболявания (дерматити).

Страните-членки трябва да правят мониторинг и да оценяват ефекта от тях

Борбата с чуждите видове струва на Европа 12 млрд. евро годишно. От 1 януари 2015 г. за страните от Европейския съюз е в сила закон регламент (ЕС) № 1143/2014 за предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на ИЧВ. Регламентът изисква от страните членки на ЕС да контролират ИЧВ, да оценяват риска, да провеждат мониторинг, ранно откриване и бързо унищожаване, да разработват планове за действие с мерки за ограничаване на пътищата за разпространение, управление на вече установените видове и други.

В защитени територии задължително се премахват, в села и градове трябва да се търси баланса

Проектът подпомага поддържането и опазването на четири от най-ценните и застрашени в България и Европа типове природни местообитания. Намират се в три защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000, в централна България. В зоните от Натура 2000 тези видове е задължително да се премахнат механично, разказа Васил Петров, лесовъд и координатор на дейностите в горските местообитания по проекта Възможно е това да става билогично и с комбинирани методи, но в защитени територии това се случва механично, което отнема много време. Понякога изрязването не е достатъчно, трябва да се пристъпи към изкореняване, но те са толкова устойчиви и бързо се размножават, затова често премахването им е изключително трудна задача, затова усилията са насочени към превенция на разпространението им. В селата и в градски условия трябва да се намира баланса, който зависи от всички. Но към момента няма информация колко площ са заели и щетите, които са нанесли, посочи експертът. Отворен остава въпросът за средствата, които България е използвала за справяне със ситуацията. Интересен е въпросът конкретно къде и какви са ефектите от тези инвазивни чужди видове по региони.