До 2030 г. всички ключови обществени услуги трябва да бъдат достъпни онлайн

Европейската комисия (ЕК) представя визия, цели и пътища за успешна цифрова трансформация на Европа до 2030 г. Това е от решаващо значение и за осъществяването на прехода към неутрална, кръгова и устойчива икономика. Амбицията на ЕС е да бъде независим в областта на цифровите технологии в един отворен и взаимосвързан свят и да провежда в тази област политики, които дават възможност на хората и предприятията да се възползват от едно ориентирано към човека, устойчиво и по-благоденствено цифрово бъдеще. Това включва преодоляване на слабостите и зависимостите, както и ускоряване на инвестициите.

Целта на ЕК в следващите години да бъдат превърнати в „цифровото десетилетие“ на Европа, с него се откликва на призива на Европейския съвет за създаване на „Цифров компас“. Основната цел е да се постигне съгласие по набор от цифрови принципи, бързо да се стартират важни многонационални проекти и да се изготви законодателно предложение, с което се установява стабилна рамка за управление с цел наблюдение на напредъка — цифровия компас.

Цифровият компас на Европа

Комисията предлага т. нар. „Цифров компас“ — инструмент, който да конкретизира амбициите на ЕС в областта на цифровите технологии за 2030 г. Те се разгръщат около четири основни точки:

- Граждани, разполагащи с цифрови умения, и висококвалифицирани специалисти в областта на цифровите технологии. До 2030 г. най-малко 80% от всички възрастни следва да притежават основни цифрови умения и в ЕС следва да има 20 милиона специалисти в областта на ИКТ, като същевременно повече такива работни места следва да се заемат от жени.

- Сигурни, производителни и устойчиви цифрови инфраструктури. До 2030 г. всички домакинства в ЕС следва да имат гигабитова свързаност, а всички населени райони следва да бъдат обхванати от 5G; производството на авангардни и устойчиви полупроводници в Европа следва да достигне 20 % от световното производство; 10 000 климатично неутрални периферни клъстерни възела с висока степен на сигурност следва да бъдат разположени в ЕС и Европа следва да разполага с първия си квантов компютър.

- Цифрова трансформация на предприятията. До 2030 г. три от четири дружества следва да използват компютърни услуги „в облак“, големи информационни масиви и изкуствен интелект, над 90 % от МСП следва да достигнат поне базово равнище на цифров интензитет, а броят на стартиращите предприятия в ЕС, достигнали пазарна стойност от 1 милиард щатски долара, (наричани „еднорози“) следва да се удвои.

- Цифровизация на обществените услуги. До 2030 г. всички ключови обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, всички граждани ще имат достъп до своите електронни медицински досиета, а 80 % от гражданите следва да използват електронни решения за установяване на самоличност (eID).

Компасът определя стабилна съвместна структура за управление заедно с държавите членки, основана на система за мониторинг с годишно отчитане, използващо символични светофари. Целите ще бъдат заложени в политическа програма, която ще бъде договорена с Европейския парламент и Съвета.

Държавите членки са се ангажирали да отделят поне 20 % за цифровите приоритети в своите планове за възстановяване и устойчивост

С цел по-добро справяне с пропуските в критичния капацитет на ЕС Комисията ще улесни бързото стартиране на многонационални проекти, съчетаващи инвестиции от бюджета на ЕС, държавите членки и промишлеността, въз основа на Механизма за възстановяване и устойчивост и друго финансиране от ЕС. Държавите членки са се ангажирали да отделят поне 20 % за цифровите приоритети в своите планове за възстановяване и устойчивост. Сред възможните многонационални проекти са създаването на общоевропейска взаимосвързана инфраструктура за обработка на данни, проектирането и внедряването на следващото поколение надеждни процесори с ниска консумация на енергия или свързването на публичните администрации.

Цифрови права и принципи ще бъдат обсъдени в рамките на широка обществена дискусия

Европейската комисия предлага да се разработи рамка от цифрови принципи, като например достъп до висококачествена свързаност, до достатъчно цифрови умения, до обществени услуги, до справедливи и недискриминационни онлайн услуги, и в по-общ план — да се гарантира, че в онлайн средата могат да бъдат упражнявани изцяло същите права, които се прилагат извън нея. Тези принципи ще бъдат обсъдени в рамките на широка обществена дискусия и могат да залегнат в междуинституционална тържествена декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията. И накрая, Комисията предлага чрез годишно проучване на Евробарометър да се установи дали европейците смятат, че правата им в цифровия свят се зачитат.

Цифрова Европа в света

Цифровата трансформация създава глобални предизвикателства. ЕС ще работи за популяризирането на своята положителна и ориентирана към човека програма в областта на цифровите технологии в рамките на международните организации и чрез силни международни партньорства в областта на цифровите технологии. Съчетаването на вътрешните инвестиции на ЕС със значителното финансиране, налично по линия на новите инструменти за външно сътрудничество, ще позволи на ЕС да работи с партньори по света за постигане на общите глобални цели. Комисията вече предложи да бъде създаден нов Съвет по търговия и технологии между ЕС и САЩ. В днешното съобщение се подчертава колко е важно да се инвестира в подобряването на свързаността с външните партньори на ЕС, например чрез създаването на Фонд за цифрова свързаност.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви: „Европа има уникална възможност да достигне в рамките на възстановяването си дори по-добро равнище отпреди. С новия многогодишен бюджет и Механизма за възстановяване и устойчивост ние мобилизирахме безпрецедентни ресурси за инвестиране в цифровия преход. Пандемията разкри колко важни са цифровите технологии и умения при работата, учението и участието в обществото и къде трябва да се подобрим. Ние сме длъжни да осъществим това цифрово десетилетие на Европа сега, за да могат всички граждани и предприятия да имат достъп до най-доброто, което цифровият свят може да предложи. Днешният цифров компас ни дава ясна представа как да постигнем това.“

По този повод изпълнителният заместник-председател с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“ Маргрете Вестегер заяви: „Днешният документ е началото на един приобщаващ процес. Заедно с Европейския парламент, държавите членки и други заинтересовани страни ще работим, за да превърнем Европа в онзи проспериращ, уверен и отворен партньор, който искаме да бъдем в света, и да гарантираме, че всички ние се възползваме в пълна степен от благоденствието, което ни носи едно приобщаващо цифрово общество.“

Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон заяви: „Като континент Европа трябва да гарантира, че неговите раждани и предприятия имат достъп до богат избор от модерни технологии, които ще направят техния живот по-добър, по-безопасен и дори по-екологичен, при условие че разполагат с уменията да ги използват. Това е начинът, по който ще изградим една устойчива и независима в областта на цифровите технологии Европа в света след пандемията. Това е цифрово десетилетие на Европа.“

Цифровите технологии бяха от решаващо значение за поддържането на икономическия и социалния живот по време на кризата във връзка с COVID-19. Те ще бъдат ключовият диференциращ фактор за успешния преход към устойчива икономика и устойчиво общество след пандемията. Европейските предприятия и граждани могат да се възползват от нараснали цифрови възможности, които насърчават устойчивостта и смекчаването на зависимостите на всяко равнище — от промишлените сектори до отделните технологии. Европейският подход към цифровата трансформация е също така ключов фактор, на който се основава глобалното влияние на ЕС.

Повече информация може да видите ТУК.